Политически анализ на местни избори 2015, обявиха от ИДП

д-р Нено Димов, ИДП

ГЕРБ би могъл да има 20 кметове на областни градове след втори тур на местните избори, Реформаторският блок - 3, БСП - 3, а ДПС - 1. Тази прогноза направи председателят на Института за дясна политика д-р Нено Димов по време на представянето на редовния месечния доклад.

Димов подчерта, че това не е социологическа прогноза, а политически анализ, който се основава на наблюдение на предизборната кампания. По мнението му, ако изборните резултати потвърдят тези очаквания, форматът и формулата на управление няма да се променят и правителството ще продължи да работи в стабилна среда.

В доклада си Институтът за дясна политика е анализирал състоянието на политическата среда преди местните избори и политическите последствия от мигранстската вълна, която заля Европа през последните месеци.

По отношение на местните избори в доклада се посочва, че на тях всеки от основните политически играчи ще се състезава със себе си. ГЕРБ - с резултата си от предишните местни избори, БСП ще се конфронтира вътрешно, всяка от партиите в Реформаторския блок ще брои преференциите си, а ДПС от регионален играч ще се опитва да се превърне в национален.

Според института резултати, които могат да се определят като изненадващи, биха могли да възникнат от традиционни определяни като червени крепости градове, в които личи умора на избирателите и търсене на ново развитие за общността и региона.

Експертите смятат, че при загуби в знакови големи градове, партията на премиера Борисов би могла да преразгледа сегашния формат и все повече да мисли за предсрочни парламентарни избори.

В доклада се посочва, че демонстративното втвърдяване на централното ръководство на БСП е симптом за загубена идентичност. Лидерството на Михаил Миков така и не успяло да предложи реалистична перспектива за развитието на партията и все по-често търси причината за неуспехите на столетницата във „враговете с партиен билет". Носталгичните послания на официалните лидери на БСП по отношение на комунистическото минало, наподобяват антикомунистическата реторика на късното СДС и неговите производни, отбелязват специалистите.

Относно ДПС от доклада на Института за дясна политика става ясно, че партията ще гони тотална доминация в смесените райони. Тя постепенно излизала от политическата изолация, в която е била поставена след падането на кабинета „Орешарски". В последно време правело впечатление, че лидерът Лютви Местан се е отказал от идеологическото и абстрактно говорене и преминал към реални политически действия.

Анализаторите смятат, че Реформаторският блок отново е на кръстопът. Независимо от това как формацията ще се представи на местните избори тя със сигурност щяла да преживее процес на трансформация след тях.

Въпреки стабилизирането в рамките на парламентарната група, Патриотичният фронт не е бил задминат от сътресения по места, предизвикани от местните избори. Тези сътресения нямат потенциал да разпаднат коалицията на национално ниво, но ще намалят изборния резултат на патриотите.

АБВ продължава да се развива на две скорости - тази на Георги Първанов и тази на останалите знакови лица във формацията. По време на местните избори основната задача пред партията ще бъде да се възползва от конфликтите в местните структури на БСП и да продължи да привлича, както избиратели, така и разочаровани активисти на столетницата. В управлението, формацията на бившия президент стои стабилно и нейното участие ще бъде съхранено, какъвто и резултат да постигне на местните избори. Ролята на АБВ в местните избори ще се засили по време на балотажите, прогнозират още анализаторите.

Относно „Атака" институтът коментира, че от парламентарните избори насам партията демонстрира пасивно поведение и със сигурност участието в местната власт няма да бъде основният приоритет пред формацията.

Според анализа на Института за модерна политика мигрантската криза, която залива Европа през последните месеци има потенциал да промени коренно политическата система в целия Европейски съюз. Тенденцията за оформяне на либерално-консервативен разлом ще става все по-видима и практически ще сложи край на социалистическата идеология, която не успява да отговори на основните предизвикателства пред европейските общества. В анализа се посочва, че ефективното позициониране по оста консерватизъм - либерализъм ще е решаващо за бъдещото на настоящите политически елити, както в България, така и в Европа.

В доклада на института се посочва, че след мигрантската криза Европа все повече ще се мисли като цивилизационен модел, а не като общност, чиито свръзки се крепят на либералния идеологически принцип.

Анализаторите са на мнение, че християнският корен на тази цивилизация трябва да се превърне в основна характеристика на всички европейски общества. В доклада се изтъква, че този контекст, българската стратегическа линия трябва да бъде насочена към това страната да продължи да функционира като част от Западната цивилизация, като запази православния си характер и засили взаимодействието си с останалите православни общества в региона.