България без цензура

Николай Бареков - Председател

УСТАВ

НА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ “БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА”

СТАТУТ
Чл. 1. “БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ е политическа партия, учредена и регистрирана в съответствие с Конституцията на Република България и Закона за политическите партии.


НАИМЕНОВАНИЕ, СЕДАЛИЩЕ И СРОК
Чл. 2. (1) Наименованието на Политическата партия е “БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” и ще се изписва със следното съкращение „ББЦ“
(2) Седалището на Политическа партия „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” е гр. София, а адресът е: район „Лозенец, бул. „Черни връх” 25А, ет.1.
(3) Наименованието на партията, седалището и адресът се поставят върху всички негови документи и издания.
(4) Политическа партия „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” не се ограничава със срок.

СИМВОЛИ
Чл. 3. (1) Символите на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” са знак, знаме и печат.
(2) „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” има свой знак – стилизирано изображение на слънце, поставено в горния ляв ъгъл на картата на Република България и надпис „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“.
(3) Знамето на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” е с правоъгълна форма в син цвят и изобразен в средата знак на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“
(4) Печатът на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” е кръгъл, с изобразен в центъра знак и изписано наименованието на Политическа партия „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ в кръг.

ЦЕННОСТИ, ЦЕЛИ И НАЧИНИ ЗА ПОСТИГАНЕТО ИМ
Чл. 5. (1) В своята дейност „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” се ръководи от основните и общоприети европейски ценности, необходими за изграждане на свободно и демократично гражданско общество, основано на принципа на справедливост, отговорност и морал в управлението, солидарност, толерантност и зачитане на гражданските права и равенството за възможностите на всеки индивид.
(2) Основна цел на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” е единение на нацията и постигане на съгласие в името на дългосрочните национални приоритети:
1. Спазване на принципа за върховенство на закона, като гаранция за равнопоставеност между граждани, институции и юридически лица във всички сфери на обществено-икономическия живот;
2. Силна държава и ефикасна политика за борба с битовата, организираната престъпност и корупцията;
5. Свободна пазарна икономика, която защитава местното производство, насърчава малкия и среден семеен бизнес и осигурява стабилен растеж, повече работни места, инвестиции и доходи за гражданите;
6. Ефективна политика срещу монополите и картелите в страната;
7. Социална политика, която осигурява справедливост за работещите и солидарност за най-слабите;
6. Насърчаване на формите на гражданско участие в управлението и подкрепа на структурите на гражданското общество;
Чл. 6. „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” постига своите цели със средствата и методите, предвидени в Конституцията и законите в Република България, както и чрез:
1. Предлагане на ефективни управленчески политики и решения по всички важни за България въпроси, основани на енергията на гражданското общество, на научния и интелектуалния потенциал на нацията и на успешните и утвърдени европейски модели и практики;
2. Участие в управлението, за да реализира формулираните управленски политики и решения.

ЧЛЕНОВЕ И СИМПАТИЗАНТИ
Чл. 7. (1) Член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” може да бъде всеки пълнолетен български гражданин, живеещ в или извън България, който:
1. Притежава избирателни права;
2. Приема Устава и програмните документи на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА”
3. Не е член на друга политическа партия;
4. Не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер;
5. Е готов да работи за осъществяване на целите и задачите на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА”;
6. Не е лице, за което важат ограничения, съгласно действащото законодателство в Република България;
(2) Членуването в „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” е индивидуално и доброволно - израз на лична воля и желание.
(3) Членуването в „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” не създава предимства в правата на гражданите.
Чл. 8. (1) Приемането за член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” се извършва въз основа на писмено заявление от кандидата, с което той декларира, че приема Устава и програмните документи на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА”, както и че не са налице обстоятелствата в т.6 на чл. 7 от този Устав.
(2) Декларацията за членство се подава до общинското ръководство по постоянен или настоящ адрес на кандидата.
(3) Членството възниква от момента на решението на Общинското събрание за приемане на новия член.
(4) Решението за отказ за приемане на член подлежи на обжалване пред Контролния съвет. Жалбата се подава в 7-дневен срок от решението за отказ, съответно от уведомяване на кандидат-члена за взетото решение. Контролният съвет се произнася с решение в едномесечен срок от подаването на жалбата. Решението на Контролния съвет е окончателно.
(5) Общинският председател изпраща копие от решението за приемане на нов член заедно с протокола от Общинското събрание на организационния секретар на партията, който вписва новия член в централен партиен регистър.
(6) Воденето и съхранението на регистъра по предходната алинея се урежда с правилник.
(7) Учредителите на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” стават негови членове с факта на участието си в учредяването.
(8) Членството в „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” се удостоверява с членска карта по образец, утвърден от Изпълнителния съвет.
(9) Приетият за член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” членува в организацията на партията в общината, посочена в заявлението му.
(10) При промяна в адресната регистрация на член на партията, общинското ръководство издава служебна бележка, която да му послужи за вписване в друга общинска организация на партията, съгласно промяната в адреса.
Чл. 9. (1) Всеки член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” има право:
1. Да изразява мнението си, да прави предложения и да участва при вземането на решения и в провеждането на политиката на партията по предвидения в Устава ред;
2. Да избира и да бъде избиран в органите на партията в съответствие с разпоредбите на този Устав;
3. Да участва в предварителни избори за определяне на кандидати на партията за изборни длъжности;
Чл. 10. (1) Всеки член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” е длъжен:
1. Да спазва Устава и да отстоява ценностите на партията;
2. Да допринася за доброто име и успешната политика на партията и да работи за осъществяване на нейните цели и задачи;
3. Да плаща членски внос в размер, определен от Националния съвет на регионите;
4. Да изпълнява решенията на органите на партията.
(2) Общинското събрание може да освободи член на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” от заплащане на членски внос по социални причини.
Чл. 11. (1) Членството в „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” се прекратява:
1. Доброволно - от момента на подаване на заявление за прекратяване на членството пред съответния общински председател, който го препраща на организационния секретар за вписване в централния партиен регистър;
2. С изключване - по решение на Общинското събрание при поведение, което грубо накърнява и/или уврежда доброто име и интересите на партията или противоречи на Устава, на програмните документи, на решенията на органи на партията, както и при осъждане за умишлено престъпление от общ характер с влязла в сила присъда;
3. При отпадане - от момента на констатиране от Общинското събрание на системно неплащане на членски внос, удостоверено с най-малко две писмени покани от общинското ръководство към съответния член за плащане на дължим членски внос за повече от една година;
4. В случай на смърт или поставяне под запрещение;
5. В други предвидени от закона случаи.
(2) Решението за изключване подлежи на обжалване пред Контролния съвет. Жалбата се подава в 14-дневен срок от уведомяването. Решението на Контролния съвет е окончателно.
Чл. 12. (1) Симпатизант на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” може да бъде всеки пълнолетен гражданин, живеещ в или извън България, който споделя ценностите на партията, притежава избирателни права и не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер.
(2) Симпатизантите се регистрират от общинските ръководства въз основа на подадено писмено заявление.
Чл. 13. Всеки симпатизант на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ има следните права:
1. Да участва в обсъжданията на дискусионните клубове на членове и симпатизанти на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“;
2. Да изразява мнението си, да прави предложения и да участва в обсъжданията на общинските събрания с право на съвещателен глас;
3. Да участва в събития, организирани от партията на местно или национално равнище;
4. Да иска и получава информация от общинските и областните координатори за политиката на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“, решенията на Изпълнителния съвет и Националния съвет на регионите по актуални политически въпроси.
Чл. 14. Всеки симпатизант на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ е длъжен да пази доброто име и авторитета на партията и да не работи срещу нейните ценности и цели.

ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ
Чл. 15. (1) Централни органи на ПП „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА” са:
1. Национален Конгрес;
2. Национален съвет на регионите;
3. Изпълнителен съвет;
4. Председател;
5. Контролен съвет.
(2) В органите на партията могат да участват само нейни членове.
(3) Към председателя и Изпълнителния съвет могат да се създават експертни съвети, комисии и други помощни органи, които да подпомагат дейността на партията.
(4) В своята дейност „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ си сътрудничи с младежки, професионални, тематични и други неправителствени организации.
(5) Националният съвет на регионите с решение определя организации, които да имат статут на младежка и женска организации на партията.

НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС
Чл. 16. Националният конгрес, наричан по-долу за краткост „Конгреса“, е върховен орган на партията.
Чл.17. (1) Конгресът се състои от:
1. Делегати - избрани по квоти, предложени от Изпълнителния съвет и утвърдени от Националния съвет на регионите въз основа на постигнатия резултат от предходните избори;
2. Председателя, членовете на Изпълнителния съвет, Националния съвет на регионите и членовете на Контролния съвет;
(2) Графикът и редът за провеждане на общинските събрания за избор на делегати и нормата на представителство се определят с решението на Националния съвет на регионите за свикване на Конгреса.
Чл.18. (1) Конгресът се свиква най-малко веднъж на 3 (три) години с решение на Националния съвет на регионите;
(2) Конгресът може да се свика и по искане на 1/5 от членовете на партията по предвидения в закона ред;
(3) Свикването се извършва чрез покана, която трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане на Конгреса и по чия инициатива се свиква той;
(4) Поканата се обнародва в "Държавен вестник" и се поставя на видно място в сградата, където се помещава партията, не по-късно от един месец преди насрочения ден.
Чл. 19. Конгресът:
1. Приема и изменя програмните документи и Устава на партията;
2. Избира и освобождава председателя;
3. Избира членовете на Националния съвет на регионите и на Контролния съвет;
4. Приема отчета на Националния съвет на регионите, на Изпълнителния съвет и на Контролния съвет;
5. Приема решение за сливане, вливане в или приемане на вливаща се друга политическа партия, за отделяне или разделяне на две или повече партии, както и за прекратяване дейността на партията.
Чл. 20. По въпроси, които не са включени в дневния ред на Конгреса, не могат да се приемат решения.
Чл. 21. Конгресът може да заседава и приема решения, ако на него присъстват повече от половината от всички делегати. При липса на кворум, Конгресът се провежда един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и е законен, независимо от броя на присъстващите делегати.
Чл. 22. (1) Всеки делегат на Конгреса има право на един глас.
(2) Конгресът приема решенията си с мнозинство от повече от половината от присъстващите.
(3) Решенията по чл. 19, т. 1, т.2 и т. 5 от Устава се приемат с мнозинство 2/3 от присъстващите.

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА РЕГИОНИТЕ
Чл. 23. (1) Националният съвет на регионите се състои от:
1. 31 (тридесет и един) членове, избрани от Конгреса за срок от 3 (три) години;
2. Областните председатели и до трима представители на Областните съвети;
3. Председателя на партията;
4. Членовете на Изпълнителния съвет;
4. Народните представители, министрите, заместник-министрите и членовете на Европейския парламент, областните управители и заместник-областните управители, които са членове на партията;
5. Членовете на Контролния съвет с право на съвещателен глас.
(2) Всеки член има право на един глас.
Чл. 24. (1) Националният съвет заседава редовно не по-рядко от 4 (четири) пъти в годината или веднъж на 3 (три) месеца.
(2) Заседанията на Националния съвет на регионите се свикват от председателя на партията.
(3) Националният съвет на регионите може да бъде свикан на извънредно заседание с решение на председателя на партията и по инициатива на ¼ (една четвърт) от неговите членове.
(2) Председателят ръководи заседанията на Националния съвет на регионите и координира дейността му. В негово отсъствие тези функции се изпълняват от упълномощен от председателя заместник-председател.
Чл. 25. Националния съвет на регионите:
1. Определя насоките на дейността на партията между два конгреса;
2. По предложение на председателя избира членовете на Изпълнителния съвет, в това число до петима заместник-председатели;
3. Взема решения по политическата стратегия и тактика на партията, в това число за участието на партията в предизборни и управленски коалиции;
4. Утвърждава кандидатурите на партията за президент и вицепрезидент, за членове на Европейския парламент, кандидатите и листите за народни представители;
5. Приема решение за свикване на Конгрес;
6. Приема изготвения от Изпълнителния съвет бюджет и отчета за изпълнението му;
7. Определя годишния членски внос.
Чл. 26. (1) Заседанията на Националния съвет на регионите са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от неговите членове.
(2) При липса на кворум заседанието се провежда един час по-късно на същото място, при същия дневен ред и е редовно, независимо от броя на присъстващите членове;
(2) Националният съвет на регионите приема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите, доколкото в закон или в този Устав не е предвидено друго.
Чл. 27. (1) Член на Националния съвет на регионите може да го напусне по свое желание. Мандатът се прекратява с факта на подаване на писмено заявление до председателя.
(2) В случаите по предходната алинея, съставът на Националния съвет на регионите се попълва по предложение на председателя с кандидата, събрал най-много гласове след този, който напуска.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ
Чл. 28. (1) Изпълнителният съвет се състои от 15 (петнадесет) членове, в това число председателя на партията и до 5 (пет) заместник-председатели.
(2) Министрите и членовете на Европейския парламент, които са членове на партията, могат да участват в заседанията на Изпълнителния съвет с право на съвещателен глас;
(3) Председателят ръководи заседанията на Изпълнителния съвет и координира дейността му. В негово отсъствие тези функции се изпълняват от упълномощен от него заместник-председател.
(4) Председателят на Контролния съвет може да участва в заседания на Изпълнителния съвет с право на съвещателен глас.
Чл. 29. (1) Изпълнителният съвет се свиква на редовни заседания не по-рядко от веднъж месечно по инициатива на председателя;
(2) Изпълнителният съвет може да бъде свикан на извънредни заседания по инициатива на председателя или по искане на 1/3 от членовете му.
Чл. 30. Изпълнителният съвет:
1. Осъществява оперативното политическо ръководство на партията въз основа на решенията на Конгреса и Националния съвет на регионите;
2. Приема решения по текущи политически въпроси;
3. Изготвя бюджет и отчет за изпълнението му и ги представя на Националния съвет на регионите;
4. Организира дейността на партията във връзка с провеждането на избори за народни представители, за членове на Европейския парламент и за президент и вицепрезидент и предлага на Националния съвет на регионите централен предизборен щаб;
5. Предлага за одобрение на Националния съвет на регионите процедурни правила за издигане на кандидати в европейски, президентски, парламентарни и местни избори;
7. Утвърждава листите с кандидати за народни представители и ги представя за одобрение на Националния съвет на регионите;
8. Предлага на Националния съвет на регионите за утвърждаване кандидатурите за президент и вицепрезидент и за членове на Европейския парламент;
9. По предложение на председателя избира измежду своите членове организационен секретар и определя неговите функции;
10. Създава консултативни съвети и експертни групи;
11. Приема правилници и вътрешни актове, които уреждат оперативната дейност на партията;
12. Приема решение за промяна на седалището и адреса на партията;
13. Приема решения за осъществяване на издателска и друга разрешена от закона дейност;
14. Дава отчет за дейността си на всяко заседание на Националния съвет на регионите.
Чл. 31. Заседанията на Изпълнителния съвет са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от неговите членове.
Чл. 32. (1) Всеки член на Изпълнителния съвет има право на един глас;
(2) Изпълнителният съвет приема решенията си с мнозинство повече от половината от своите членове, доколкото в закона или в Устава не е предвидено друго;
(3) Изпълнителният съвет приема решенията с явно гласуване и същите се подписват от всички присъстващи.
(4) Редовно решение може да бъде взето и без да се провежда заседание, ако протоколът за това бъде подписан без забележки и възражения от всички членове на Изпълнителния съвет;
(4) Изпълнителният съвет може да приема и неприсъствени решения, когато всички членове са дали съгласие за това. Съгласието за неприсъствено прието решение се дава устно, включително и по телефон или писмено - по факс или електронна поща чрез изявление до председателя. По същия начин се съгласуват и решенията на неприсъственото заседание. Неприсъствено приетите решения се оформят в писмен протокол, който се подписва от всички членове на Изпълнителния съвет при първа възможност. При съмнение се приема, че членът на Изпълнителния съвет е дал съгласие за неприсъствено решение, когато се е подписал под протокола от неприсъствено проведеното заседание.
Чл. 33. (1) Член на Изпълнителния съвет може да го напусне по свое желание. Мандатът се прекратява с факта на подаване на писмено заявление до председателя.
(2) В случаите по предходната точка съставът на Изпълнителния съвет се попълва с нов член от Националния съвет на регионите по предложение на председателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ
Чл. 34. Председателят на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ се избира от Конгреса за срок от 3 (три) години.
Чл. 35. (1) Председателят:
1. Представлява партията;
2. Свиква и ръководи заседанията на Националния Съвет на Регионите и на Изпълнителния съвет;
3. Организира изпълнението на решенията на ръководните органи на партията;
4. Формулира политическите позиции на партията по текущи въпроси, възникнали между заседанията на Изпълнителния съвет, които изискват незабавна реакция;
5. Назначава и освобождава служителите в администрацията на партията;
(2) Председателят може да делегира отделни правомощия по този устав на заместник-председател и/или на секретар за определен срок.

КОНТРОЛЕН СЪВЕТ
Чл. 36. (1) Контролният съвет е контролен орган на партията.
(2) Контролният съвет се състои от 5 (пет) членове, избирани от Конгреса за срок от 3 (три) години.
(4) Членовете на Контролния съвет избират помежду си председател, който ръководи заседанията на съвета и координира дейността му.
Чл. 37. Контролният съвет:
1. Следи за спазването на Устава и програмните документи на партията и изпълнението на решенията на Конгреса, Националния съвет на регионите и Изпълнителния съвет;
2. Извършва ревизия на финансово-счетоводната дейност на партията веднъж годишно или по искане на председателя;
3. Проверява отчетността и деловодната работа на областните и общинските председатели;
4. Разглежда и се произнася по вътрешнопартийни спорове, жалби и нарушения;
5. Разглежда и се произнася по жалби срещу решения за изключване на членове;
6. Редовно информира за дейността си Националния съвет на регионите и представя отчет пред Конгреса.
Чл. 38. При грубо нарушение на този устав, системно неизпълнение на решенията на органи на партията и/или други действия или дейност на член на ръководен орган, които уронват престижа и доброто име на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“, председателят или упълномощените съгласно този Устав лица с мотивирано становище могат да предложат на Контролния съвет да прекрати предсрочно неговия мандат.
(2) Контролният съвет, след като изслуша лицето, се произнася с решение в 7-дневен срок. Решението на Контролния съвет е окончателно.
Чл. 39. Заседанията на Контролния съвет са редовни, ако присъстват повече от половината от членовете му.
Чл. 40. (1) Всеки член на Контролния съвет има право на един глас.
(2) Контролният съвет приема решенията си с мнозинство повече от половината от своите членове.
Чл. 41. (1) Член на Контролния съвет може да го напусне по свое желание. Мандатът се прекратява с факта на подаване на писмено заявление до председателя.
(2) В случаите по предходната алинея, съставът на Контролния съвет се попълва по предложение на председателя с кандидата, събрал най-много гласове след този, който напуска.

ТЕРИТОРИАЛНИ СТРУКТУРИ
Чл. 42. (1) Териториални структури на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ са :
1. Клуб – на територията на една или няколко избирателни секции;
2. Общинска организация – на територията на една община;
3. Районна организация - в столицата и градовете с районно деление на територията на един район;
4. Градска организация – в гр. София, гр. Варна, гр. Пловдив;
5. Областни съвети – на територията на един многомандатен избирателен район;
(2) На територията на гр. София се създават три областни организации и 24 (двадесет и четири) районни организации.
Чл. 43. (1) Клубът е структурна единица на общинската организация на партията, която се учредява на територията на една или повече избирателни секции по инициатива на поне 5 (пет) членове на партията или с решение на общинското ръководство.
(2) Клуб може да се създаде и в община, в която няма общинска организация. В този случай учредяването на клуб става по инициатива на не по-малко от 10 (десет) членове на партията и се утвърждава с решение на съответния областен съвет.
Чл. 44. (1) Дейността на клуба се ръководи от председател, избран от членския състав.
(2) Председателят представлява клуба пред другите органи на партията.
Чл. 45. Клубът организира изпълнението на решенията на общинската организация на територията на избирателните секции, които обхваща.
Чл. 46. (1) Общинската организация е основна териториална структура на партията, която се състои от всички членове, които са подали заявление за членство в съответната общинска организация.
(2) Правилата за устройството и дейността на общинските организации се прилагат и за районните организации на територията на един район в столицата и градовете с районно деление.
Чл. 47. (1) Висш орган на общинската (районната) организация е Общинското (районното) събрание, което се състои от всички членове на партията в общината (района) и се провежда поне 4 (четири) пъти годишно по инициатива на общинското (районното) ръководство на партията, на най-малко 1/4 (една четвърт) от партийните членове в общината (района), по /инициатива/ предложение на областния председател или по решение на Изпълнителния съвет;
(2) Общинското (районно) събрание е редовно, ако на него присъстват повече от половината от членовете на общинската организация. При липса на кворум, събранието се провежда един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и е редовно, независимо от броя на присъстващите членове.
(4) Протоколът от Общинското (районното) събрание и присъственият списък на членовете се изпращат на организационния секретар.
(5) Общинското (районното) събрание:
1. Приема отчет на общинското (районното) ръководство за политическото и организационно развитие на общинската (районната) организация;
2. Избира общинско (районно) ръководство в състав от трима до петима членове, в това число общински председател, за срок от 3 (три) години.
3. Предлага за одобрение на Областния съвет кандидатурите и подредбата на листи за общински съветници и кметове на партията на територията на съответната община, с изключение на столицата градовете с териториално деление – Варна и Пловдив.
(6) Изпълнителният съвет може да наложи вето върху кандидатури, утвърдени по реда на ал. 5, т. 3, когато са допуснати груби нарушения на този устав при провеждането на съответното Общинско събрание или кандидатурите грубо увреждат интересите и обществения авторитет на партията. В такъв случай Общинското събрание издига нови кандидатури в срок до 7 (седем) дни. След изтичане на този срок, решението за издигане нов кандидат се взима от Изпълнителния съвет;
(7) В столицата кандидатът за кмет на община, както и кандидатите за общински съветници, се предлагат от районните организации и се одобряват от градската организация.
Чл. 48. (1) Общинското (районното) ръководство заседава не по-рядко от 1 (един) път месечно. Заседанията се свикват от общинския (районния) председател или по инициатива на най-малко трима негови членове.
(2) Заседанията на общинското (районното) ръководство са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете.
(3) Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
Чл. 49. Правомощията на общинския (районния) председател или на член на общинското (районното) ръководство, се прекратяват предсрочно при:
1. Оставка;
2. Поставяне под запрещение;
3. Смърт;
4. Oсъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.
(3) Обстоятелството по ал. 2, т. 4 се констатира от Общинското (районното) събрание;
(4) В изключителни случаи при наличие на грубо нарушение на този устав или системно неизпълнение на решения на Конгреса и ръководните органи, Изпълнителният съвет с мотивирано становище предлага на Контролния съвет да прекрати предсрочно мандата на общински (районен) председател или член на общинското (районното) ръководство. Контролният съвет, след като изслуша лицето, се произнася в 7-дневен срок. Решението на КС е окончателно.
Чл. 50. (1) Областният съвет се състои от:
1. Областен председател и до двама заместник-председатели;
2. Общинските председатели на територията на една област;
3. Кметове на общини и населени места и общински съветници, членове на партията;
4. Областните управители, заместник-областните управители, членове на партията.
Чл. 51. Областният съвет:
1. Организира изпълнението на решенията на националните ръководни органи на територията на една област;
2. Координира работата на общинските организации;
3. Съгласува с Националния съвет на регионите регионалните политически позиции и предлага решения на регионалните политически въпроси в областта в съответствие с политиката на партията.
(2) Правилата за Областния съвет се прилагат съответно за градската организация в столицата и градовете с районно деление.
Чл. 52. Областният съвет избира от своя състав областен председател и до двама заместници за срок от 3 (три) години.
(4) Мандатът на областния председател се прекратява предсрочно при:
1. Оставка;
2. Поставяне под запрещение;
4. Смърт;
3. Осъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер.
(5) Обстоятелството по ал. 4, т. 4 се констатира от Областния съвет;
(6) В изключителни случаи при наличие на грубо нарушение на този устав или системно неизпълнение на решения на Конгреса и ръководните органи на партията, Изпълнителният съвет с мотивирано становище предлага на Контролния съвет да прекрати предсрочно мандата на областен председател или член на областния съвет. Контролният съвет, след като изслуша лицето, се произнася в 7-дневен срок . Решението на Контролния съвет е окончателно.
Чл.53.(1) Заседанията на Областния съвет се провеждат не по-рядко от веднъж на 3 (три) месеца по инициатива на областния председател или по искане на най-малко 1/4 (една четвърт) от членовете му.
(2) Заседанията на Областния съвет са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му. При липса на кворум, заседанието се провежда един час по-късно на същото място и при същия дневен ред и е редовно, независимо от броя на присъстващите.
(3) Областният съвет приема решение с мнозинство повече от половината от присъстващите;
(4) За заседанията на Областния съвет се води протокол и присъствен списък, които се изпращат на организационния секретар в 3-дневен срок от провеждането им;
(5) В края на всяка календарна година Областните съвети изпращат на Изпълнителния съвет годишен отчет за дейността си, който се представя на Националния съвет на регионите.
Чл. 54. В случай, че в продължение на повече от 6 (шест) месеца без основателни причини общинска организация не свиква общински събрания или заседания на общинското ръководство по предвидения в този устав ред или Областен съвет не провежда заседания, Изпълнителният съвет може да вземе решение за тяхното разпускане, като със същото решение се определя и временно общинско, съответно областно ръководство, което организира учредяването на нова общинска организация, съответно формирането на нов областен съвет.
Чл.55. (1) Областните съвети провеждат и координират политиката на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ в съответния избирателен район.
(2) На заседанията на областните съвети се разяснява политиката на партията, решенията на Изпълнителния съвет и Националния съвет на регионите, докладват се протоколите от заседанията на Общинските събрания и се обсъждат актуални политически въпроси.

ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА
Чл. 56. Дейността на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ се финансира от собствени приходи и от държавни субсидии.
Чл. 57. (1) Собствените приходи на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ могат да бъдат от:
1. Членски внос;
2. Приходи от издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост;
3. Наеми и ползване на имоти;
4. Дарения и завещания, направени от физически лица;
5. Лихва от собствени средства.
(2) Приходите от членски внос служат за финансиране на дейността на местните органи на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“
Чл. 58. „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ ползва държавни субсидии в случаите и по реда, определени в закон.
Чл. 59. Финансовият контрол на приходите и разходите на „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ се осъществява по предвидения в закона и този Устав ред.

ПРЕКРАТЯВАНЕ
Чл. 60. „БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ се прекратява при:
1. Решение за сливане с или вливане в друга партия;
2. Решение за разделяне на две или повече партии;
3. Решение за саморазпускане;
4. Разпускане с решение на Софийския градски съд по искане на прокурор.

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 61. Учредителното събрание приeма всички решения, които са от компетентността на Конгрес.
Чл. 62. Учредител, който към момента на учредяването членува в друга политическа партия, следва да я напусне в седемдневен срок от датата на учредителното събрание на БГБЦ.
Чл. 63. За всички неуредени в този Устав въпроси се прилагат разпоредбите на българското законодателство.