Алтернатива за българско възраждане

ИНИЦИАТИВНА ГРУПА

Георги Първанов

Президент на Република България в периода 2002-2012 година.


Ивайло Калфин

Член на Европейския парламент, избран от листата на Коалиция за България през 2009 г. Заместник министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев (2005 – 2009). Избиран няколко пъти за народен представител.

проф. д-р Борислав Борисов

Доктор по икономика от 1988 г. “Доктор хонорис кауза”/“почетен професор” на три чуждестранни университета. Публикации – над 100 (учебници, монографии, статии, доклади) в страната и в чужбина. Ректор е два мандата на УНСС /2003 – 2011 г./. Председател е на Съвета на ректорите на висшите училища в България /2008 – 2012 г./. Народен представител в ХХХIХ Народно събрание /2001 г. – 2004 г./ Член на икономическата комисия и на Комисията по образование и наука. Съветник на президента на Република България по проблемите на образованието, науката и икономическото развитие от 2007 г. до 2012 г.

проф. Любомир Халачев

Български сценарист, продуцент и режисьор. Роден е в град София на 14 февруари 1950 г. Завършва през 1973 г. ВГИК, Москва със специалност операторско майсторство. Има повече от 100 късометражни филма и награди на български и международни фестивали. Автор е на десетки статии, на седем книги в областта на киното и телевизията и на две книги с разкази. Специализирал е в Италия, Франция и Дания. Работил е като професор в Сингапур, университета „Ни Ан”. Ръководител и лектор на семинари и уърк-шопове в европейски програми.

Росица Янакиева

Родена е на 7 юли 1954 г. в Перник. Янакиева е депутат в 40-то Народно събрание от БСП. От 1995 до 2005 г. е кмет на кметство “Изток”, а от 2005 г., до предишните местни избори е народен представител от Коалиция за България. Тя е член на управителния съвет на Демократичния съюз на жените. През 2007 година БСП я издига за кандидат-кмет на Перник и печели изборите. На 30 октомври 2011 г. Янакиева за втори път става кмет на Перник след балотаж със спечелени 52.94% от гласовете.

д-р Людмил Веселинов

Роден на 24 януари, 1950 г. в град Враца. Завършил е ветеринарна медицина в Селскостопанската академия (София) и агроном – полевъд във ВСИ (Пловдив). Работил е като председател на комисия и н-к управление – „Земеделие и хранителна промишленост“ в община Попово. Шест последователни мандата заема кметския пост в община Попово от 1991 г. На местните избори през 2003 година е избран за кмет като независим кандидат; през 2007 година е избран за кмет от листата на Коалиция „Заедно“, а през 2011 година е избран за кмет, като на балотажа с кандидата на ГЕРБ е подкрепен от БСП.


ген. Красимир Петров

Роден е на 14 май 1951 г. в гр. Перник. Завършил е Юридическия факултет на СУ ”Св. Климент Охридски”, специалност “Право”. От 1981 до 1992 г. е последователно районен инспектор, началник-отдел и зам.-шеф на управление „Охранително” на Столичната дирекция на вътрешните работи. От 1992 до 1996 г. е началник на специализирания отряд за борба с тероризма, а от 1996 до 1997 г. е директор на СДВР. В периода 2001 до 2005 г. ръководи РДВР-Бургас. През 2005 г. е назначен за директор на Национална служба „Гранична полиция”, а през май 2006 г. заема поста заместник-директор на Национална служба „Полиция”. През 2008 г. с указ на президента е назначен за Генерален директор на полицията и директор на Главна дирекция „Гранична полиция” – НСП-МВР.


ген. Михо Михов

Български генерал от авиацията, летец пилот “първи клас”, роден на 1 февруари, 1949 г. в с. Сенник, Област Габрово. Завършва Висшето военно-въздушно училище в Долна Митрополия, специалност “Летец пилот”, през 1980 г. – Военната академия “Г. С. Раковски” в София, специалност “Командно-щабна оперативно-тактическа подготовка”, през 1988 г. – Генерал-щабната академия в Москва. През 1991 г. е произведен в първи генералски чин, а през 2000 г. – в четиризвезден генерал. С указ на президента от 06.06.2002 г. ген. Михо Михов е освободен от длъжността началник на ГЩ на БА и е назначен на длъжността съветник на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България по военната сигурност на страната. С президентски указ ген. Михо Михов е назначен за посланик на Република България в Република Македония през 2005 г. На 11 юни 2002 г. ген. Михов получава орден “Стара планина” първа степен.


Дилян Енкин

Дилян Енкин е роден на 2 юли 1956 г. в с. Голяма Железна, община Троян. Завършил е промишлено и гражданско строителство във ВИАС. Повече от 25 години работи в местната власт, дванадесет от които кмет на община Троян. Бил е председател на комисия по териториално селищно устройство, строителство и архитектура в областната администрация в Ловеч. Трети мандат заема кметското място в Троян, избран с листата на БСП.


Емил Кало

Емил Аврамов Кало е роден в гр. София на 04 юли 1950 г. По професия икономист, завършил е Университет за национално и световно стопанство. Доктор по философия към БАН. В периода 1998 – 2007 е избран за председател на Организацията на евреите в България “Шалом”. В периода 1991 – 1994 е Икономически директор на в. “Труд”, “Новинар” “Общество и право”. От 1977 до 1991 г. към Център по наукознание към Президиума на БАН изпълнява длъжността научен секретар. През 2013 г. е избран за вицепрезидент на Световния еврейски конгрес, член е на Европейски еврейски парламент, на Съюза на Българските писатели, на Борда на World ORT – най-голямата образователна фондация в света.


проф. Григор Горчев

Роден на 15.05.1956 г. в град В. Търново. Завършва ВМИ – Плевен през 1982 г. Докторската си дисертация защитава през 1992 г. През 1995 г. получава научното звание „Старши научен сътрудник II ст.” ( от 1996 г. „Доцент”) и става ръководител на Гинекологичната клиника на Онкологичния център на ВМИ – Плевен, където работи и до момента. Научна степен „Доктор на науките” получава през 2002 г. През декември 2002 г. е избран за Ректор на ВМИ – Плевен, а през 2003 г. получава научното звание „Професор”. Проф. Горчев е специализирал в Страсбург, Париж, Рим. Носител на наградата “Медик на годината ’2004“ за значим научноизследователски принос в развитието на българската медицинска наука. Награден с почетен знак I степен от Българския лекарски съюз за принос в развитието на медицината през 2004 г. Избран за личност на 2005 година от Американския биографичен институт на САЩ и комисията за международни проучвания за изключителните му постижения и благороден пример пред своите съвременници и обществото. Член е на Френската Асоциация по Онкологична Гинекология, на Европейската Асоциация по Медицинска Онкология, на Българското Научно Дружество по Акушерство и гинекология, на Български лекарски съюз.


Цветан Антов

Роден е на 17 септември 1964 г. в с. Воднянци, Видинско. Завършва спортно- педагогическо образование. Дългогодишен национален състезател по баскетбол. Капитан на националния отбор на Р България и на „Спартак” Плевен. От 1999 г. е Президент на Баскетболен клуб „Спартак” гр. Плевен. Многократен републикански и балкански шампион, участник в четири Европейски първенства. Участник в инициативния комитет за избора на Георги Първанов за президент.


доц. д-р Георги Паскалев

Доц. д-р Георги Паскалев е роден през 1942 г. в с. Гугутка, обл. Хасково. Завършва висше образование през 1969 г. в Медицински университет (МУ) – гр.Пловдив, от 1969 г. и понастоящем работи в Медицински университет – гр. Пловдив. Доц. Паскалев е бил декан на факултет и два мандата ректор на МУ – Пловдив. Има над 100 публикации , вкл. учебници, в страната и чужбина. Специализирал е в Германия, Русия и ЮАР. Девет години работи като лекар в Африка (ЮАР и Либия). Избран е за “лекар на България” през 2009 г. “Почетен ректор” е на Медицинския университет – Пловдив.
Константин Проданов

Роден 1977 г. в София, завършил Юридически факултет на СУ „Международни отношения”. През 2001 г. е завършил магистратура по финанси в Токио, Япония. От 2001 – 2011 г. работи в банковия сектор в Токио, в някои от най-реномираните световни инвестиционни банки като ЮБиЕс и Голдмън Сакс, в качеството си на вицепрезидент на девизия „Търговия с деривативи”. В последната година на мандата на президента Първанов е негов съветник по икономически и финансови въпроси. Понастоящем се занимава с управление на инвестиции.


Бойка Арабаджиева

Бивш председател на Общинския съвет на БСП, Кирково, в продължение на дванадесет години и зам.-областен управител на Кърджали. Понастоящем безработна.

УСТАВ

на политическа партия

АБВ (Алтернатива за българско възраждане)

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) АБВ (Алтернатива за българско възраждане) е политическа партия, учредена и регистрирана в съответствие с Конституцията на Република България и Закона за политическите партии.
(2) АБВ е лявоцентристка партия и представлява хората, които споделят ценностите свобода, справедливост, солидарност, равенство на възможностите, демокрация и социална сигурност.

Чл. 2. Седалището и адресът на управление на АБВ е гр. София, Столична община, район Триадица, площад „България“ №1, НДК – основна сграда, вход А3.

Чл. 3. Наименованието, седалището, адресът и данните за регистрация се поставят върху всички документи и издания на партията.

Чл. 4. АБВ се учредява за неопределен срок.


II. СИМВОЛИ
Чл. 5. (1) Символите на АБВ са знак, знаме и печат.
(2) Знакът на АБВ представлява стилизиран изправен лъв с корона и отстрани изписани буквите АБВ, като основният цвят е бордо (Приложение 1).
(3) Знамето на АБВ е правоъгълно, с цвят бордо, с изобразен в центъра знак. (Приложение 2)
(4) Печатът на АБВ е кръгъл, с изобразен в центъра знак и надпис по периферията „АБВ – България“.

III. ПРИНЦИПИ И ЦЕЛИ
Чл. 6. Основните принципи, които АБВ прокламира и отстоява са:
(1) 1. Справедливост, равенство пред законите и алтернатива на задкулисието и привилегиите;
2. Ефективни държавни институции и приемственост в управлението;
3. Национален диалог и съгласие по основните приоритети на обществото;
4. Социално отговорна и социално справедлива държава.
(2) АБВ е политическа партия, призвана да бъде фактор в един широк и открит диалог с гражданското общество, така, че да се гарантира участието на гражданското общество в управлението и в ефективен контрол върху властта.
Чл. 7. Основните цели на партия АБВ, са да работи за:
1. Издигане ролята на гражданското общество в управлението на държавата;
2. Пълна прозрачност, граждански и институционален контрол върху дейността на политическите партии и държавните институции;
3. Реформа на политическия модел в страната върху основата на развита пряка демокрация, силен мажоритарен избор и прекратяване на корупционните практики на партиите.
4. Укрепване на доверието на обществото към държавните институции и премахване на корупцията;
5. Подпомагане на институционалното укрепване на държавните органи, утвърждаване на България като свободна и правова държава;
6. Оптимизиране дейността на държавните структури за по – ефективно прилагане на европейските практики;
7. Повишаване на жизненото равнище и националното самочувствие;
8. Създаване на условия за равни възможности на всички граждани на Република България, независимо от пол, възраст, религия;
9. Утвърждаване на националните духовни, морални и културни ценности;
10. Създаване на контакти между национални и международни организации на основата на европейската интеграция на Република България;


IV. ЧЛЕНСТВО И СИМПАТИЗАНТИ, ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Чл. 8. (1) Член на АБВ може да бъде всеки пълнолетен български гражданин с избирателни права, живеещ в или извън България, който приема Устава и програмните документи.
(2) Членството се придобива индивидуално и доброволно чрез регистрационен режим:
1. с декларация за индивидуално членство на кандидата, която се подава в клуб по местоживеене или по интереси, или в Общински (Районен) съвет.
2. по електронен път чрез сайта на АБВ.
(3) Членството възниква след:
1. регистрация на новоприетия член в книгата на клуба за членския състав от председателя на клуба и се обявява в Общинския (Районен) съвет.
2. регистрация в централния регистър на АБВ, който се поддържа в електронен и хартиен вариант и се обновява всяка година.

Чл. 9. Всеки член на АБВ има право:
1. свободно да изразява мнението си, да прави предложения, да участва в разработването и осъществяването на политиката на партията;
2. да избира и да бъде избиран в органите на партията;
3. да иска и да получава пълна информация за дейността на партията, да отправя питания и заявления до всички партийни органи и да изисква отговор;
4. да получава защита от страна на партията, ако е преследван по политически причини.
Чл. 10. Всеки член на АБВ е длъжен:
1. да спазва Устава на партията;
2. да работи за осъществяване на целите и задачите на партията;
3. да плаща членски внос;
4. да членува по свой избор в клуб;
5. да изпълнява решенията на политическите и контролни органи на партията, когато е съгласен с тях или открито да заявява своите различия с тези решения.
Чл. 11. Членство в АБВ се прекратява:
(1) при напускане – от момента на подаване на писмено заявление за напускане пред Общинския (Районен) съвет или устно чрез заявление на сбирка на клуба или на заседание на съответния Общински (Районен) съвет;
(2) при отпадане – от момента на констатиране на разрушена организационна връзка между члена и партията, изразяваща се в системно неплащане на членски внос повече от 1 (една) година, трайно неучастие в дейността на партията, поставяне под запрещение или смърт;
(3) при прекратяване – от момента на взето решение от заседание на Общинския (Районен) съвет с обикновено мнозинство от присъстващите. Решението може да се обжалва в едномесечен срок до съответния Контролен съвет, който го потвърждава или отменя.
1. прекратяването по ал. 3 е крайна мярка, която се прилага при: влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер или публичен отказ от целите и задачите на партията;
2. членство в АБВ може да бъде възстановено не по – рано от една година, след като е било прекратено.
Чл. 12. (1) Симпатизанти на АБВ могат да бъдат всички пълнолетни български граждани с избирателни права, които не могат според законите на страната да членуват в политическа партия или не желаят да се обвързват с партийно членство.
(2) Симпатизанти на АБВ могат да бъдат и членове на други политически партии от лявоцентристкия спектър.
(3) Статут на симпатизант придобива всеки, който споделя идеите и целите на партията и се е регистрирал като такъв в националния електронен регистър, към съответния клуб или Общински (Районен) съвет.
(4) Статутът на симпатизант не носи членски задължения, както и отговорности по чл. 9 (1) от Закона за политическите партии.
(5) Симпатизантите имат право да участват със съвещателен глас в обсъждането и разработването на партийната политика.
(6) Симпатизантите могат да участват и да гласуват при провеждане на общопартийни допитвания след необходимата регистрация.
(7) Симпатизантите могат да прекратят своя статут, като за целта е необходимо да уведомят съответния клуб или Общински (Районен) съвет, или чрез сайта на партията.

V. ОРГАНИЗАЦИОННА СТРУКТУРА
Чл. 13. (1) Партия АБВ е структурирана на териториален признак в съответствие с административно – териториалното деление на страната и Изборния кодекс на Република България.
(2) Партия АБВ – се изгражда като мрежа от клубове (секционни, селски, районни, градски), клубове по интереси, младежки и женски клубове.
(3) Мрежата от клубове на АБВ е отворена и динамична и се развива в съответствие с целите и задачите на партията и обществените потребности.
(4) Дейността на клубовете на АБВ се координира от:
1. Общински (районни) организации;
2. Градски организации;
3. Областни организации.


КЛУБОВЕ
Чл. 14. (1) Клуб може да се учреди най – малко от 5 (пет) души – членове на АБВ.
(2) Учреденият клуб информира за своето създаване и се регистрира в Общинския (Районен) съвет и работи на територията на една или няколко избирателни секции или едно населено място.
(3) Ръководен орган на клуба е Общото събрание.
(4) Общото събрание решава всички въпроси, отнасящи се до клуба, в това число:
1. избира клубно ръководство в състав до 5 (пет) души, в това число председател на клуба;
2. избира делегати за Общинската (Районната) конференция, по норма на представителство, определена от Общинския съвет;
3. издига кандидати за изборни длъжности в партията;
4. прави предложения за органите за местно самоуправление и кандидатите за народни представители.
(5) Събранието на клуба се свиква по решение на клубното ръководство, на председателя на клуба или най – малко на 1/3 (една трета) от неговия състав в срок до 15 дни след взимането на съответното решение.
(6) Събранието на клуба може да взема решения, ако присъства повече от половината от състава му.
(7) Решенията се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл. 15. (1) Клуб по интереси, младежки клуб и женски клуб се учредяват от членове и симпатизанти със сродни професионални интереси или обединяващи ги граждански цели, от млади хора до 35 годишна възраст, или от жени, които споделят Устава и програмните документи на АБВ.
(2) Клубът по интереси, младежкият и женският клуб се регистрират в съответния Общински (Районен) съвет и са неразделна част от структурата на АБВ.
(3) Клубове могат да създават и членове на партията, които живеят в чужбина, ако това не противоречи на законите на страната. Създадените клубове се регистрират в Националния съвет.

ОБЩИНСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
Чл. 16. (1) Клубовете на територията на една община формират общинската организация на АБВ.
(2) Общинската организация има право на печат и банкова сметка, след като се регистрира в Областния съвет.

Чл. 17. (1) Общинската организация на АБВ, в съответствие с принципите на Устава и програмните документи на партията има правото да предлага решения от името на партията по всички въпроси на територията на общината, отнасящи се до политическата й дейност и организационни структури, по въпросите, които засягат общинската политика, взаимоотношенията с други политически сили, общинската икономика и обществен живот и проблемите на местната власт.
(2) Общинската организация на АБВ издига кандидатури за общински кметове и кметове на населени места, общински съветници и прави предложения за народни представители. Ако кандидатите за кметове и общински съветници са издигнати със самостоятелна листа, решението се взема от Общинския съвет, съгласувано с общата изборна стратегия, утвърдена от Националния съвет. Ако се формира коалиция или се подкрепя кандидат от друга политическа партия, решението за това се взема от Общинския съвет след съгласуване с Областния съвет и одобрение от Националния съвет.

Чл. 18. (1) Ръководен орган на общинската организация е Общото събрание или конференция.
(2) Общото събрание или конференция на общинската организация се свиква по решение на Общинския съвет или с решение на висшестоящ орган.
(3) Общото събрание (конференция) е редовно, ако присъстват повече от половината от регистрираните членове на общинската организация или избраните делегати по норма на представителство, определена от Общинския съвет.
(4) Решенията на Общото събрания (конференция) се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите.
(5) Извънредно Общо събрание се свиква:
1. по инициатива на не по – малко от 1/3 (една трета) от състава на организацията, заявена писмено пред Общинския съвет в срок до 30 дни от решението;
2. с решение на Областния или Националния съвет на АБВ в срок до 30 дни от решението;
(6) Общото събрание (конференцията) :
1. избира Общинския съвет с мандат от 2 (две) години в състав от 9 (девет) до 21 (двадесет и един) души и Общински Контролен съвет в състав от 3 (три) до 5 (пет) души за срок от 2 (две) години;
2. избира от състава на Общинския съвет председател на Общинския съвет, който ръководи дейността му и представлява партията пред другите политически сили, държавни органи и публични структури на територията на общината;
3. избира председател на Гражданския съвет към общинската партийна структура;
4. избира делегати за Областната конференция на АБВ, по норма на представителство, определена от Областния съвет;
5. избира от общинската квота делегати за Националната конференция според механизма и нормата на представителност, определени от Националния съвет;
6. издига кандидати за изборни длъжности в АБВ;
7. издига кандидати за кметове на общини, кметове на населени места и общински съветници.
(7) Общинският съвет ръководи дейността на общинската организация между Общите събрания (конференциите) и стопанисва нейната материална база и имущество.
(8) Членове на Общинските съвети по право са председателите на общинските структури на Младежката организация и Федерацията на женските клубове.

ГРАДСКА ОРГАНИЗАЦИЯ
Чл. 19. (1) В градовете София, Пловдив и Варна се формират районни и градски организации на АБВ.
(2) Градските съвети в София и Пловдив се ползват със статута на Областни съвети на АБВ, съгласно чл. 26, ал. 1, 2, 3, 5.
(3) Градската организация във Варна, съвместно с общинските организации от Варненска област, формират областна организация, съгласно чл. 24, ал.1 и 2.
(4) В състава на градските организации в София, Пловдив и Варна се включват всички клубове и районни организации на територията на съответните административни райони в градовете. Районните организации се ползват с правата на общински организации.
(5) Районните организации в София, Пловдив и Варна обединяват клубове от територията на административните райони.
(6) Районните организации в София, Пловдив и Варна избират своите ръководни органи по ред и начин, определен за общинските организации.
(7) Районните организации в София, Пловдив и Варна имат всички права за създаване на клубове и се ръководят от решенията на съответния Градски съвет.
(8) Висш орган на градските организации на АБВ в София, Пловдив и Варна са градските конференции.
(9) Градските конференции се свикват по решение на градските съвети, по искане най – малко на 1/3 (една трета) от районните съвети или при подписка на 1/3 (една трета) от състава на организацията в срок до 30 дни след подаване на писмено искане до Градския съвет.
(10) Градските конференции са законни, когато присъстват повече от половината от избраните делегати.
(11) Решенията на градските конференции се вземат с обикновено мнозинство от кворума по силата на чл. 19,ал. 10.
Чл. 20. Градските конференции:
1. избират Градски съвет в състав до 31 (тридесет и един) члена;
2. избират от състава на Градския съвет председател и трима заместник председатели;
3. избират председател на Гражданския съвет към градската структура на партията;
4. издигат кандидати за изборни длъжности в националните органи;
5. избират делегати за Националната конференция на АБВ по норма на представителство, определена от Националния съвет.
Чл. 21. (1) В работата на Градския съвет участват по право в обсъжданията и вземането на решения народните представители и членовете на Националния съвет от съответния град, както и председателите на съответните структури на Младежката организация и Федерацията на женските клубове.
(2) На заседанията на Градския съвет се канят за участие със съвещателен глас тези районни председатели, които не са избрани в неговия състав.

Чл. 22. Градските съвети в София и Пловдив предлагат кандидатите и техния ред в листите за народни представители за съответните избирателни райони, в съответствие с предизборната стратегия, коалиционната политика и националните приоритети на АБВ и съобразно утвърден механизъм от Националния съвет.
Чл. 23. (1) Общинските съвети в страната и Градските съвети в София, Пловдив и Варна осъществяват активно политическо взаимодействие с представителите на АБВ в местното самоуправление.
(2) Избраните кметове и общински съветници от АБВ могат да участват в работата на Общинските (Районните) и Градските съвети със съвещателен глас, ако не са избрани за техни членове.

ОБЛАСТНА ОРГАНИЗАЦИЯ
Чл. 24. (1) Общинските организации на АБВ на територията на една област формират Областна организация на партията.
(2) Областната организация има право на печат и банкова сметка след като се регистрира в Националния съвет.

Чл. 25. (1) Ръководен орган на Областната организация е Областната конференция.
(2) Областната конференция се свиква по решение на Областния съвет или с решение на висшестоящ орган.
(3) Областната конференция е редовна, ако присъстват повече от половината избрани на общинските конференции делегати.
(4) Решенията на Областната конференция се приемат с обикновено мнозинство.
(5) Извънредна Областна конференция се свиква:
1. по инициатива на не по – малко от 1/3 (една трета) от делегатите, заявена писмено пред Областния съвет в срок до 15 (петнадесет) дни;
2. с решение на Националния съвет на АБВ в срок до 30 (тридесет) дни.
(6) Областната конференция:
1. избира Областен съвет с мандат от 2 (две) години в състав от 11 (единадесет) до 25 (двадесет и пет) члена и Областен контролен съвет от 5 (пет) до 7 (седем) члена;
2. избира от състава на Областния съвет председател и заместник председатели, като председателят ръководи дейността на Областния съвет и представлява партията пред другите политически сили, държавни органи и публични структури в областта;
3. избира председател на Гражданския съвет към областната структура на партията;
4. издига кандидати за изборни длъжности в националните органи на АБВ ;
5. избира делегати за Националната конференция на АБВ по норма на представителство, определена от Националния съвет.

Чл. 26. (1) Областният съвет представлява АБВ пред държавните органи в областта и в контактите с други политически сили по всички въпроси, които касаят областната политика, икономика, обществен живот и проблеми на местната власт. Областният съвет има право да решава тези въпроси в съответствие с Устава и решенията на ръководните органи на партията.
(2) Областният съвет координира работата на Общинските съвети по изпълнение на Устава и решенията на ръководните органи.
(3) Областният съвет обобщава предложенията на Общинските съвети и предлага кандидатите и техния ред в листите за народни представители за съответния избирателен район, в съответствие с предизборната стратегия, коалиционната политика и националните приоритети на АБВ и съобразно утвърден механизъм от Националния съвет.
(4) Областният съвет се свиква поне веднъж месечно по инициатива на неговия председател, по негово собствено решение или по инициатива на 1/3 (една трета) от членовете му. При необходимост може да се свика извънредно.
(5) В заседанията на Областния съвет могат да участват с право на съвещателен глас председателите на Общинските съвети, които не са избрани в неговия състав.
(6) Областният съвет приема решения с обикновено мнозинство и неговите заседания са редовни, ако присъстват повече от половината му членове.


МЛАДЕЖКА ОРГАНИЗАЦИЯ
Чл. 27. (1) Партия АБВ има своя Младежка организация, която е неразделна нейна част.
(2) Членовете на Младежката организация са членове и симпатизанти на АБВ на възраст от 18 до 35 години, които заявяват лично желанието си за включване в нея.
(3) Младежката организация осъществява своята дейност в съответствие с нормите на този Устав и по свой вътрешен правилник, приет от самата нея.
(4) Членството в Младежката организация се прекратява при навършването на 36 години и при напускане или отпадане.

Чл. 28. (1) Младежката организация е структурирана на териториален принцип, както следва:
1. младежки клубове по интереси или младежки клубове на териториален принцип;
2. младежки общински (районни) организации;
3. младежки градски организации;
4. младежки областни организации.
(2) младежките клубове се създават и функционират по реда на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от този Устав и съобразно правилника на младежката организация.

Чл. 29. (1) Ръководни органи на Младежката организация на АБВ са:
1. Младежка Национална конференция;
2. Младежки Национален съвет;
3. Младежки Изпълнителен съвет;
4. Младежки Областен съвет;
5. Младежки ( Общински) Районен съвет.
(2) Органите на Младежката организация взимат решения в кръга на своите компетенции, в съответствие с политиката на партията.
(3) Органите на Младежката организация се избират в съответствие с нормите на този Устав и според собствения си правилник за работа.


ФЕДЕРАЦИЯ НА ЖЕНСКИТЕ КЛУБОВЕ
Чл. 30. (1) Партия АБВ има своя женска организация с наименование Федерация на женските клубове на АБВ, която е неразделна част от партията. Членовете на Федерацията на женските клубове са членове и симпатизанти на АБВ.
(2) Федерацията на женските клубове се формира и функционира според нормите на този Устав и по свой отделен правилник.
(3) Във всяка община (район) се изгражда най – малко един женски клуб. Общото събрание на женския клуб избира свой председател.
(4) Във всеки областен център се формира Областен (Градски) съвет на Федерацията на женските клубове от председателите на женските клубове в общините (районите) на областта (града).
(5) Областният (Градски) съвет на Федерацията на женските клубове избира от състава си областен (Градски) председател за мандатния период.
(6) Националното събрание на Федерацията на женските клубове избира пряко председател и Изпълнителен съвет до 9 (девет) члена и приема програма за своята дейност.
(7) Изграждането на женските клубове е задължение на общинските и областните ръководства на АБВ и на областните ръководства на Федерацията на женските клубове.


VI. ЦЕНТРАЛНИ ОРГАНИ

НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ
Чл. 31. (1) Националната конференция е върховен орган на партия АБВ. Нейните решения са ръководни за всички членове, структури и органи на партията.
(2) Националната конференция се състои от делегати, избрани на общинските, областните и градските конференции в София, Пловдив и Варна, като мандатите се разпределят в зависимост от механизма, утвърден от Националния съвет и по норма на представителност утвърдена от него.

Чл. 32. (1) Националната конференция се свиква най – малко веднъж на 2 (две) години с решение на Националния съвет.
(2) Насрочването на Национална конференция се оповестява в сайта на партията не по – късно от 30 (тридесет) дни преди датата за свикване, като се съобщава проекта за дневен ред, часа и мястото на провеждане и по чия инициатива се свиква.
(3) Националната конференция е редовна, когато присъстват повече от половината от делегатите по смисъла на чл.31, ал. 2.
(4) Избраните делегати по смисъла на чл. 34, ал. 2 имат тези функции за целия мандат до следващата Национална конференция и могат да провеждат сесии на Националната конференция по съответния ред.
(5) Сесии на Националната конференция се свикват с решение на:
1. Националния съвет;
2.подписка на не по – малко от 1/3 (една трета) от делегатите на Националната конференция.
(6) Свикването на сесия се оповестява не по – късно от 10 (десет) дни преди датата за провеждане, като се съобщава проект за дневен ред.
(7) Сесиите на Националната конференция имат всички правомощия по чл. 33 от настоящия Устав.

Чл. 33. (1) Националната конференция на АБВ:
1. приема и изменя програмните документи на партията;
2. приема, изменя и допълва Устава на партията;
3. одобрява отчетите на Националния съвет, Контролния съвет и Парламентарната група;
4. приема решения по въпроси, отнасящи се до политиката и стратегията на партията, изборната политика, парламентарната дейност и други въпроси отнасящи се до гражданското общество;
5. избира Национален съвет;
6. избира Национален Контролен съвет;
7. приема решения за сливане, вливане, приемане на вливащи се от друга политическа партия членове, както и за прекратяване на партията.
(2) Националната конференция приема своите решения с обикновено мнозинство от присъстващите делегати.
(3) Учредителната Национална конференция избира пряко председателя на партията, Националния съвет и Националния Контролен съвет за срок от 2 (две) години от състава на всички регистрирани членове – учредители на партията.


НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ
Чл. 34. (1) Националният съвет (НС) е политически ръководен орган на партия АБВ, който има правомощията да решава въпросите за развитие на партията в периода между две Национални конференции.
(2) Националният съвет е в състав до 55 (петдесет и пет) членове, които се избират пряко от Националната конференция с обикновено мнозинство.
(3) Номинациите за членове на Националният съвет се правят от общинските, областните и градските конференции, както и на самата Национална конференция.
(4) Националният съвет заседава при кворум над 50 % от членовете му.
(5) В заседанията на Националния съвет могат да участват председателят и членовете на Контролния съвет със съвещателен глас, както и председателя на Гражданския съвет.

Чл. 35. (1) Националният съвет:
1. организира изпълнението на Устава, програмните документи и решенията на Националната конференция;
2. определя предизборните платформи и стратегии, утвърждава коалиционната политика на партията;
3. приема Правила за номиниране на кандидати за народни представители, за членове на Европейския парламент и за местни органи за самоуправление;
4. извършва окончателното подреждане и утвърждава листите на кандидатите за народни представители;
5. утвърждава листата с кандидатите за членове на Европейския парламент;
6. приема политическа рамка на парламентарната дейност и определя стратегията на парламентарната група;
7. приема решения за участие на партията във висшата изпълнителна власт на страната;
8. приема годишния бюджет на партията;
9. избира Изпълнителен съвет;
10. избира председателя на Гражданския съвет;
11. решава всички въпроси, които не са отнесени изрично в компетентността на Националната конференция;
12. взема решения за участие на партия АБВ в международни политически семейства от партии.
(2) Националният съвет (НС) се свиква на редовни заседания с решение на Изпълнителния съвет или по предложение на неговия председател не по – късно от 7 (седем) дни от провеждане на заседанието, работи по утвърден от него Правилник и провежда своите заседания най – малко 1 (един) път на 3 (три) месеца и при всяка една възникнала политическа необходимост.
(3) Решенията на Националния съвет се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите.
(4) Националният съвет може да изгражда работни органи (съвети, групи) и да привлича в техния състав експерти за изпълнение на функциите по смисъла на чл. 35, ал. 1,т. 1.


ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ
Чл. 36. (1) Политическият съвет (ПС) е оперативен орган, който координира и решава въпроси на текущата политика на партията.
(2) Съставът на Политическия съвет се формира от: Изпълнителния съвет, председателите на Областните и Градските съвети, председателите на Младежката организация и Федерацията на женските клубове, председателя на Гражданския съвет.
(3) Политическият съвет се свиква от председателя на партията не по – късно от 7 (седем) дни преди провеждане на заседанието.
(4) Политическият съвет провежда своите заседания най – малко 1 (един) път на 2 (два) месеца по предварително обявен дневен ред. Председателят на партията ръководи заседанията на Политическия съвет и координира дейността му. В негово отсъствие тези функции се изпълняват от упълномощен от председателя заместник – председател.
(5) Политическият съвет заседава при кворум над 50 % от членовете му.
(6) Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.
(7) Член на Политическия съвет може да упълномощи друго лице да го представлява и участва на заседанията на Политическия съвет.

Чл. 37. (1) Политическият съвет координира изпълнението на решенията на Националната конференция и Националния съвет и има следните функции:
1. организира изпълнението на текущи политически въпроси;
2. организира политически акции и предизборни кампании и реализира коалиционната политика;
3. осъществява политики за работа със структурите на гражданското общество, със синдикатите и работодателските организации, с представителите на бизнеса и органите за местно самоуправление;
4. координира организационно – политическото изграждане на партията;
5. осъществява чрез областните и общинските съвети на партията помощ и контрол на организационните структури по места;
(2) Политическият съвет информира периодично Националния съвет за своята дейност.


ИЗПЪЛНИТЕЛЕН СЪВЕТ
Чл. 38. (1) Изпълнителният съвет (ИС) е постоянен оперативен орган на партията. Той се избира от Националния съвет и се ръководи от неговите решения и решенията на Националната конференция.
(2) Изпълнителният съвет е в състав до 15 (петнадесет) членове. В състава си включва председателя, заместник – председатели, секретари и членове, отговарящи за различни направления от дейността на партията.
(3) Изпълнителният съвет заседава при кворум над 50 % от състава му. Заседанията се свикват от председателя на партията.
(4) Председателят на партията ръководи заседанията на Изпълнителния съвет, а в негово отсъствие тези функции се изпълняват от упълномощен от него заместник – председател.
(5) Решенията на Изпълнителният съвет се приемат с обикновено мнозинство от присъстващите членове.

Чл. 39. (1) Изпълнителният съвет ръководи ежедневната дейност на партията като:
1. организира изпълнението на решенията на Националната конференция и Националния съвет;
2. разработва и организира реализацията на политиките на партията по отделните направления на неговата дейност;
3. ръководи дейността на администрацията и координира експертите на партията;
4. упражнява годишния бюджет, разработва и изпълнява щата на партията;
5. осъществява и координира медийната и пропагандната дейност;
6. предлага на Националния съвет да свиква Национална конференция;
7. взема решения за придобиване и разпореждане с недвижими имоти;
8. утвърждава решения за участие в сдружения, фондации и други организации с нестопанска цел;
9. координира и контролира дейността на Общинските, Областните и Градските съвети по изпълнение на взетите от висшестоящите ръководни органи решения;
10. подготвя и организира заседанията на Националния и Политически съвет;
11. разработва и предлага инструкции, правилници, решения, отнасящи се до изпълнение на взети от ръководни органи решения;
12. осъществява международна дейност на партията;
13. организира оперативното взаимодействие на партията с други политически, държавни и неправителствени организации.
(2) Изпълнителният съвет работи по утвърден от Националния съвет Правилник и провежда своите заседания най – малко 2 (два) пъти месечно и при всяка една възникнала политическа необходимост.


ПРЕДСЕДАТЕЛ
Чл. 40. (1) Председателят на партия АБВ се избира с пряко гласуване от всички членове на партията за срок от 2 (две) години.
(2) Правилата за номиниране и пряко избиране на председателя на партията от целия членски състав се разработват и приемат от Националния съвет и се публикуват на сайта на партията.
(3) Националният съвет разработва и утвърждава механизъм за гражданско обсъждане на номинациите за председател на партията.
(4) Резултатите от гражданското допитване са публични и се публикуват на сайта на партията.

Чл. 41. Председателят на партия АБВ:
1. представлява партията;
2. свиква и ръководи заседанията на Националния, Политическия и Изпълнителния съвет;
3. организира изпълнението на решенията на ръководните органи на партията;
4. формулира политически позиции на партията по текущи въпроси, възникнали между заседанията на Националния, Политическия и Изпълнителния съвет, които изискват незабавна реакция;
5. Делегира правомощия съобразно този Устав на заместник – председатели на партията.
6. При трайна невъзможност да изпълнява задълженията си на председател неговите функции се поемат от един от заместник - председателите, посочен от Националния съвет.


VII. КОНТРОЛНИ ОРГАНИ
Чл. 42. Контролните органи на партията са:
1. Национален контролен съвет;
2. Областни контролни съвети;
3. Общински контролни съвети.

Чл. 43. (1) Националният контролен съвет е върховен контролен орган на партията.
(2) Националният контролен съвет се състои до 21 (двадесет и един) члена, избрани пряко от Националната конференция.
(3) Членовете на Националния контролен съвет избират от състава си председател и 2 (двама) заместник – председатели. Председателят ръководи заседанията на съвета.
(4) Националният контролен съвет се свиква не по – рядко от веднъж на 3 (три) месеца по инициатива на неговия председател, по собствено решение на съвета или по инициатива на 1/3 (една трета) от членовете му в срок до 30 дни след писмено искане.
(5) При отказ на председателя за свикване на Националния контролен съвет, същият се свиква от един от заместник – председателите.
(6) Националният контролен съвет изготвя правилник за дейността на контролните органи.
Чл. 44. Националният контролен съвет:
1. следи за спазването на Устава, програмните документи и изпълнението на решенията на Националната конференция, Националния, Политическия и Изпълнителния съвети;
2. осъществява текущ и последващ контрол на финансово – счетоводната дейност на партията;
3. проверява отчетността на деловодната работа на организационните структури на партията;
4. разглежда и се произнася по възникнали вътрешно – партийни спорове, жалби и нарушения;
5. периодично информира за дейността си Националния съвет и представя отчет пред Националната конференция.

Чл. 45. (1) Националният контролен съвет провежда заседания само ако присъстват повече от половината от членовете му;
(2) Решенията се приемат с обикновено мнозинство.

Чл. 46. (1) На общинско (районно) ниво общинските (районни) организации избират на съответните Общи събрания (конференции) контролни органи от 3 (три) до 11 (единадесет) членове.
(2) В градовете София, Пловдив и Варна се избират Градски контролни съвети от Градските конференции в състав до 11 (единадесет) членове.
(3) Областните конференции избират Областни контролни съвети до 11 (единадесет) членове.
(4) Контролните съвети на общинско (районно), градско и областно ниво избират от състава си председател, който организира дейността им и участва със съвещателен глас в заседанията на Общинския (Районен), Градски или Областен съвет на партията.

Чл. 47. (1) Спорове за нарушения на Устава, по изпълнение на програмните документи и по изпълнение решенията на ръководните органи на общинско и областно ниво се решават от съответния състав на Общинския или Областния контролен съвет.
(2) Спорове за нарушение на Устава, по изпълнение на програмните документи и по изпълнение решенията на ръководните органи на партията между общински (районни) и областни организации или техни членове се решават от състава на съответния Контролен съвет.
(3) Всички останали спорове се решават от Националния контролен съвет.

VIII. ГРАЖДАНСКО УЧАСТИЕ И КОНТРОЛ В ДЕЙНОСТТА НА ПАРТИЯТА
Чл. 48. (1) Политическа партия АБВ осъществява своята дейност изцяло прозрачно пред гражданското общество, в диалог с гражданското общество и под контрол на гражданското общество.
(2) АБВ въвежда в своята дейност следните практики и форми на работа:
1. Граждански съвет;
2. допитване до гражданите и обществото;
3. гражданска експертиза при вземане на политически решения;
4. интернет дебат между ръководните органи на партията и гражданите.

ГРАЖДАНСКИ СЪВЕТ
Чл. 49. (1) Гражданският съвет е постоянен консултативен орган на партия АБВ.
(2) Гражданският съвет има правата да формира обществени и политически позиции, както по всички въпроси от дейността на партията, така и да задава свой дневен ред, който да предлага на партията за решение.
(3) Позициите и предложенията на Гражданския съвет задължително се обсъждат от съответните ръководни органи на партията, които се произнасят по тези позиции с решения.
(4) Гражданският съвет не е задължен да изпълнява решенията на партийните органи.
(5) Органите на партията са задължени да подават цялата информация, която Гражданския съвет изисква от тях.

Чл. 50. (1) Гражданският съвет се формира на доброволен принцип от членове и симпатизанти на партията, както и от граждани, които желаят да участват в този диалог.
(2) Председателят на Гражданския съвет се избира пряко от Националната конференция.
(3) По инициатива на председателя на Гражданския съвет съвместно с Управителния съвет на гражданското сдружение „Национална гражданска инициатива Алтернатива за българско възраждане“ той се попълва до състав от 31 (тридесет и един) до 51 (петдесет и един) члена.
(4) В Гражданския съвет се допуска колективно членство на граждански структури и неправителствени организации, като за целта е необходимо изрично решение на техните органи, както и за лицата, които ги представляват в Гражданския съвет.
(5) Гражданският съвет изработва самостоятелно свой Правилник за работа и самостоятелно формира свой дневен ред на работа.

Чл. 51. (1) Гражданският съвет организира дискусии, формира експертизи, предлага позиции и решения, изисква информация по важни въпроси от дейността по партията.
(2) Дейността на Гражданския съвет е публична и се отразява в сайта на партията.

Чл. 52. (1) Гражданският съвет информира за своята дейност Националната конференция.
(2) Граждански съвети се формират и работят на областно и общинско ниво по идентичен начин съгласно чл. 49, чл. 50 и чл. 51, като информират за своята дейност съответно Областните и Общинските конференции.


ДОПИТВАНИЯ ДО ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
Чл. 53. (1) Партия АБВ организира допитвания до гражданите и обществото.
(2) Всяко едно допитване се организира по механизъм и правила, които се разработват за конкретния случай и са публични.
(3) Механизмът и правилата за конкретното запитване се разработват от експерти на Гражданския съвет и се утвърждават с решение на Изпълнителния съвет.
(4) Резултатите от допитването се оповестяват заедно с политическите решения, които съответните органи на партията са приели по темата.
(5) Темите на допитванията могат да се отнасят както до вътрешнопартийни въпроси, така и до проблеми от националната, регионалната и местната политика и обществен живот.
(6) Решенията за допитванията до гражданското общество се приемат от Националния съвет, като годишно се провеждат поне две допитвания.


ГРАЖДАНСКА ЕКСПЕРТИЗА ПРИ ВЗЕМАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ
Чл. 54. (1) При обсъждане на значими проблеми на националната или местната политика в съответните органи на партията се изискват и прилагат към дебата позициите на минимум три независими граждански организации – експерти по темата.
(2) Гражданските организации – експерти по съответните теми се предлагат от Гражданския съвет.
(3) Решенията на партийните органи по тези теми се публикуват на сайта на партията заедно с експертните мнения на гражданските структури.



ИНТЕРНЕТ ДЕБАТ МЕЖДУ РЪКОВОДНИТЕ ОРГАНИ НА ПАРТИЯТА И ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 55. (1) Интернет дебат между ръководните органи на партията и гражданите е постоянно действаща форма на работа на партията.
(2) Изпълнителният съвет приема Правилник за провеждане на интернет дебат и ги публикува на сайта на партията.
(3) Не по – рядко от веднъж на два месеца Изпълнителният съвет обсъжда информация за текущия интернет дебат и публикува на сайта на партията съобщение как този дебат се е отразил и повлиял на партийните решения и действия.


IX. ИЗДИГАНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА МЕСТНА И ЦЕНТРАЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ И ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ
Чл. 56. (1) Националният съвет (НС) на АБВ взема политическо решение относно участието на партията в местната и централната изпълнителна власт, изборите за Президент и Вицепрезидент, за председател и заместник – председатели на Народното събрание.
(2) Водещ принцип при номиниране е професионалната подготовка на кадрите за съответните длъжности и готовността им да реализират управленската политика на партията.
(3) Участието на представители на АБВ в местната или централната изпълнителна власт, без съответното решение на политически орган, не обвързва партията с политически отговорности.


X. ОТНОШЕНИЯ С ДРУГИ ПОЛИТИЧЕСКИ СИЛИ
Чл. 57. (1) Политическият съвет на АБВ предлага, а Националният съвет взема решение за съвместно участие или коалиране с други политически сили при провеждане на избори.
(2) Взаимоотношенията между АБВ и коалиционните партньори се уреждат с политически споразумения. В тях се предвижда създаване на предизборни и следизборни коалиции или съюзи, общи парламентарни съюзи, общи парламентарни групи, групи съветници в Общинските съвети, като се утвърждават и принципите на взаимодействие.
(3) Политическите споразумения са публични.


XI. ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ
Чл. 58. (1) Имуществото на АБВ се състои от право на собственост, учредени вещни права върху недвижими и движими вещи, права на интелектуална собственост, ценни книги.
(2) Дейността на АБВ се финансира от:
1. членски внос;
2. наеми и ползване на имоти;
3. приходи от издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост;
4. дарения и завещания;
5. субсидии от държавния бюджет, в случаите и по реда, определени в закона.
(3) Финансовата дейност се извършва в съответствие с единен годишен бюджет, приет от Националния съвет.
(4) Финансирането на дейността на местните организации на АБВ се извършва съобразно Правилник, утвърден от Националния съвет.
(5) Имуществото се стопанисва от Националния съвет, Областните и Общински (Районни) съвети на партията, съгласно законите на страната.

Чл. 59. АБВ има собствени банкови сметки на национално равнище, в областите и в общините.

Чл. 60. (1) Членският внос е задължителен и се събира по клубове, като се отчита в Общинския съвет на партията. Общинските съвети информират Областните съвети и Изпълнителния съвет за размера на събрания членски внос.
(2) Размерът, начинът на събиране, отчетността и контрола на средствата от членски внос се определят в отделен Правилник, утвърден от Изпълнителния съвет.

Чл. 61. АБВ извършва своята стопанска и финансова дейност в съответствие с действащите закони на страната.

Чл. 62. Финансовият контрол на приходите и разходите на АБВ се осъществява по предвиден в закона и в този Устав ред.


XII. ИНФОРМАЦИОННО – ИЗДАТЕЛСКА ДЕЙНОСТ И НАУЧНИ ЗВЕНА
Чл. 63. (1) АБВ осъществява собствена информационно – издателска дейност.
(2) Конкретните издания – интернет страница, информационен бюлетин, вестник, списание и др., както и техните директори и главни редактори, се утвърждават от Националния съвет.

Чл. 64. (1) АБВ може да създава собствени научни звена, които да разработват стратегически и тактически въпроси.
(2) Решенията за създаване на научни звена на партията и техните ръководители се утвърждават от Националния съвет.



XIII. ПРЕКРАТЯВАНЕ
Чл. 65. (1) Партията прекратява своето съществуване:
1. Решение за сливане или вливане в друга партия;
2. Решение за разделяне на две или повече партии;
3. Решение за саморазпускане съгласно настоящия Устав;
4. По решение на Конституционния съд;
5. Разпускане с решение на Софийски градски съд.
(2) Решенията по т. 1, 2 и 3 се вземат от Националната конференция с мнозинство от ¾ от регистрираните делегати.

XIV. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
1. Политическа партия АБВ се образува в съответствие със Закона за политическите партии за неопределен срок.
2. Политическа партия АБВ е юридическо лице и се представлява от председателя на партията.
3. Националният съвет на политическа партия АБВ приема Правилник за прилагане на настоящия Устав.
4. За всички неуредени в този Устав въпроси се прилагат разпоредбите на българското законодателство.
5. Настоящият Устав е приет на Национална конференция на политическа партия АБВ (Алтернатива за българско възраждане) на 28.06.2014г.