Търсеният кандидат кмет: почтен, компетентен, с визия за икономиката

Три са най-важните качества за една кметска кандидатура, които се открояват като очаквани в направеното от Института за модерна политика изследване на нагласите преди старта на кампанията за местните избори.

Очакваните качества са почтеност и некорумпираност, посочени от 24%, компетентентност (22%) и кандидатът да е близо до народа (15%).


Близо една десета от респондентите посочват като друго важно качества на кандидата за кмет, който биха подкрепили, това да е „ново лице" - 8% или да не е обвързан досега с управлението на общината 8%. По-малко на брой граждани - 5-6% - изтъкват като положително качеството кандидатът да има управленски опит или да е познато лице.

Според анализаторите от Института за модерна политика, печелившите стратегии в местния вот ще бъдат тези, които мобилизират подкрепа на по-широка основа, включваща центристките и непартийно обвързани избиратели.

15 % от анкетираните биха гласували за центристки кандидат, а 18% за независим

Ясно идентифициран като десен кандидат за кмет биха подкрепили 20%, а за определян като ляв кандидат за градоначалник биха гласували 13%.

За кандидат, издигнат от по-малка партия, извън основните парламентарни сили, потенциална подкрепа декларират 7% от анкетираните. Делът на респондентите, които декларират, че биха гласували за националистически кандидат за кмет е 4%.


Трите най-важни приоритети на местната власт, които открояват респондентите, са развитието на местната икономика и създаване на нови работни места, социалната политика и възможностите за развитие на младите хора - това, според допитаните гражданите, би трябвало да са приоритетите на бъдещите управленци.

Това са темите, чието подходящо и експертно обосновано разгръщане в предизборните програми и послания на партиите и кандидатите, би отговорило на преобладаващите очаквания на избирателите.

Според данните от проучването първите три политически сили - ГЕРБ, БСП идпс - запазват позициите си на доминиране на обществено-политическия живот.

Запазва се водещата позиция на ГЕРБ - 24.6% - значителна преднина пред втората политическа сила БСП. Подкрепата, която поддържа ГЕРБ показва, че партията на Бойко Борисов успява да се предпази от остри управленски скандали и в рамките на управляващата коалиция играе по-скоро стабилизираща роля.

Делът от респондентите, които декларират подкрепа за БСП Лява България възлиза на 12.0%. Съпоставени с данни от предходни месеци, тези данни не подкрепят лансираните в публичното пространство хипотези за „разпад" и „срив" на на БСП. Социалистите продължават да бъдат основния политически субект в лявото пространство.
Дали тази стабилизация ще се превърне в основа за растеж зависи главно от способността на БСП да търси подкрепа на по-широка основа, а не да се капсулира и самоизолира, посочват от Института за модерна политика.

Данните сочат, че на този етап по-малките партньори в правителствената коалиция запазват позициите си - Реформаторски блок (5,2%), Патриотичен фронт (5,2%) и АБВ (2,7%). Проучването обаче е проведено преди събитията около неслучилите се конституционни промени, които станаха предмет на активна обществена полемика и имат потенциала да окажат влияние на електоралната подкрепа за тях.

Делът от респондентите, които заявяват подкрепа за „Атака" е 3.0%, което като цяло ситуира партията на Волен Сидеров като сигурната при преодоляване на 4-процентната бариера в парламентарен вот.

Подкрепа около и над 1 процент регистрират формации като ББЦ на Николай Бареков и „Движение 21" на Татяна Дончева.