Парламентът на път да се справи с изборния туризъм, заличава адресни регистрации
Парламентът прие на първо четене двете предложения на БСП и на Реформаторския блок с Патриотичния фронт за спирането на изборния туризъм и регистрацията на много повече от обичайното граждани на един адрес.
Идеята на реформаторите е да се въведе таван на регистрираните на един адрес, защото в момента има случаи с 20, 40 и 100 души на един адрес, включително и за хотели и търговски обекти. Предложението е регистрираните в едно жилище лица да е до два пъти над обичайно живеещите в жилището, като ще може само в някои случаи - например при многодетни семейства - да се настаняват три пъти над обичайния брой живеещи. Така, ако в момента в жилището са регистрирани пет души, ще могат да се регистрират максимално 10, а не 20 или 100, както е в момента.
В допълнителните разпоредби е вписано, че по смисъла на този закон "лица, които обичайно могат да обитават жилище", е максималният брой лица, които могат да го обитават, без да си създават съществени неудобства, изчислен, като разгънатата застроена площ на жилището се раздели на броя на обитателите му при мярка не по-малко от 15 кв.м самостоятелна жилищна площ на човек.
Според предложените изменения контролът върху кмета на малко населено място или район по отношение на извършените регистрации и заличавания ще се осъществява от кмета на общината, а той самият пък ще бъде контролиран от органите на МРРБ и областния управител, добави Зеленогорски.
Органите да извършват служебни проверки за съответствието на броя на лицата, регистрирали постоянен или настоящ адрес през последните 12 месеца в жилищата на територията на общината (района), като регистрациите в нарушение на този закон се заличават служебно, а лицата се уведомяват за предприемане на съответните действия по Закона за българските лични документи, се казва още в предложения законопроект.
В двумесечен срок от влизане в сила на този закон собствениците или титулярите на вещно право на ползване следва да приведат в съответствие броя на лицата, регистрирани в имота по постоянен или настоящ адрес, се предвижда още в законопроекта. Правим това в интерес на сигурността и безопасността на българските граждани и на честния изборен процес, като целим да елиминираме възможности за неговото манипулиране, каза още Зеленогорски.
Предложението на БСП да бъде извършена служебна проверка на направените в последните месеци регистрации, както и на заличаване при открити нарушения и налагане на глоби. Според проекта кметовете на общини ще трябва да оповестят публично списък на хората с адресни регистрации, извършени между 1 февруари и 30 април 2015 г., а определена от кметовете по места комисия трябва да направи служебна проверка дали те отговарят на закона.
Ще се проверява дали броят на лицата, регистрирани по настоящ адрес на едно жилище, надвишава разрешеното от закона - "повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище". Регистрации, извършени в нарушение, ще бъдат автоматично заличавани от регистрите от дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Предложението предвижда проверки да могат да се правят и за други периоди – по подаден писмен сигнал, по искане на собственика на дадено жилище или по инициатива на кмета на общината. В такъв случай конкретният кмет трябва в 7-дневен срок да определи комисия, която ще има 14 дни за извършване на проверка.
Хората, чиито адресни регистрации бъдат заличени, са длъжни в едномесечен срок да подменят личните си документи, предвижда законопроектът.
В него се създава нов член, според който се въвеждат глоби от 500 до 3 хил. лв. за извършването на адресна регистрация в нарушение на закона.
Вносителите на проекта обосновават предложенията си с "мащабна кампания по "заселване" на избиратели", която според тях се е разгърнала в последните месеци в малките населени места и общини, с цел да се повлияе на изборните резултати.
Идеята на реформаторите е да се въведе таван на регистрираните на един адрес, защото в момента има случаи с 20, 40 и 100 души на един адрес, включително и за хотели и търговски обекти. Предложението е регистрираните в едно жилище лица да е до два пъти над обичайно живеещите в жилището, като ще може само в някои случаи - например при многодетни семейства - да се настаняват три пъти над обичайния брой живеещи. Така, ако в момента в жилището са регистрирани пет души, ще могат да се регистрират максимално 10, а не 20 или 100, както е в момента.
В допълнителните разпоредби е вписано, че по смисъла на този закон "лица, които обичайно могат да обитават жилище", е максималният брой лица, които могат да го обитават, без да си създават съществени неудобства, изчислен, като разгънатата застроена площ на жилището се раздели на броя на обитателите му при мярка не по-малко от 15 кв.м самостоятелна жилищна площ на човек.
Според предложените изменения контролът върху кмета на малко населено място или район по отношение на извършените регистрации и заличавания ще се осъществява от кмета на общината, а той самият пък ще бъде контролиран от органите на МРРБ и областния управител, добави Зеленогорски.
Органите да извършват служебни проверки за съответствието на броя на лицата, регистрирали постоянен или настоящ адрес през последните 12 месеца в жилищата на територията на общината (района), като регистрациите в нарушение на този закон се заличават служебно, а лицата се уведомяват за предприемане на съответните действия по Закона за българските лични документи, се казва още в предложения законопроект.
В двумесечен срок от влизане в сила на този закон собствениците или титулярите на вещно право на ползване следва да приведат в съответствие броя на лицата, регистрирани в имота по постоянен или настоящ адрес, се предвижда още в законопроекта. Правим това в интерес на сигурността и безопасността на българските граждани и на честния изборен процес, като целим да елиминираме възможности за неговото манипулиране, каза още Зеленогорски.
Предложението на БСП да бъде извършена служебна проверка на направените в последните месеци регистрации, както и на заличаване при открити нарушения и налагане на глоби. Според проекта кметовете на общини ще трябва да оповестят публично списък на хората с адресни регистрации, извършени между 1 февруари и 30 април 2015 г., а определена от кметовете по места комисия трябва да направи служебна проверка дали те отговарят на закона.
Ще се проверява дали броят на лицата, регистрирани по настоящ адрес на едно жилище, надвишава разрешеното от закона - "повече от три пъти броя на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище". Регистрации, извършени в нарушение, ще бъдат автоматично заличавани от регистрите от дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Предложението предвижда проверки да могат да се правят и за други периоди – по подаден писмен сигнал, по искане на собственика на дадено жилище или по инициатива на кмета на общината. В такъв случай конкретният кмет трябва в 7-дневен срок да определи комисия, която ще има 14 дни за извършване на проверка.
Хората, чиито адресни регистрации бъдат заличени, са длъжни в едномесечен срок да подменят личните си документи, предвижда законопроектът.
В него се създава нов член, според който се въвеждат глоби от 500 до 3 хил. лв. за извършването на адресна регистрация в нарушение на закона.
Вносителите на проекта обосновават предложенията си с "мащабна кампания по "заселване" на избиратели", която според тях се е разгърнала в последните месеци в малките населени места и общини, с цел да се повлияе на изборните резултати.
0 коментара:
Публикуване на коментар