Местни избори

Демократи за силна България

История на Демократи за силна България

І. КОРЕНИ:

ДСБ е нова политическа партия, но тя е приемник на българската политическа десница още от епохата на Националното възраждане. Демократите за силна България са наследници на онези, които поставиха демократичните устои на модерна България. Наследници на строителите на българския парламентаризъм, които първи посочиха изграждането на силна държавност като основен национален приоритет, за да бъде България интегрална част от европейската цивилизация.

· В следосвобожденските години българската десница става мишена на популистките атаки на левите и либералните демагози. Въпреки това тя дава на България плеяда от държавници, чиито имена и до днес са еталон за политическа мъдрост.

· След комунистическия преврат от 1944 г. и особено след окончателното налагане на комунистическия тоталитаризъм след 1948 г. тези хора са системно физически и психически унищожавани. Въпреки това те и техните деца успяват да съхранят християнските си добродетели и дълбоката си политическа нравственост, за да направят възможен българския преход към демокрация.

ІІ. ДЕСНИЦАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД:

Десницата на Българския преход възниква в края на 80-те години на миналия век, с рухването на Берлинската стена и тоталитарния режим на българските комунисти. На 18 ноември 1989 г. хиляди граждани за пръв път излизат на протестен митинг в София, на който са формулирани основните искания на българските демократи – свобода на словото, демокрация, многопартийност, разделение на властите и защита на човешките права.

· На изборите за Велико народно събрание през 1990 г. демократичните сили претърпяват неочаквана загуба, която показва че бившите комунисти все още са силни и не смятат да отстъпят властта доброволно. Великото народно събрание приема Конституция, която не гарантира бързо и ефективно демонтиране на комунистическата система.

· През пролетта и лятото на 1991 г. десният облик на антикомунистическата опозиция е рязко подсилен с разцепването на демократичните сили на три части. Най-радикалната сред тях – тази на 39-те депутати, отказали да подпишат Конституцията, на практика поставя фундамента на българската десница. За пръв път е артикулиран новият дневен ред – възстановяване на частната собственост, връщане на земите и имотите на техните собственици, приватизация и пазарна икономика, прозападна ориентация…

· След като спечелват парламентарните избори през есента на 1991 г., демократите съставят първото некомунистическо правителство на Филип Димитров, а начело на парламента застава Стефан Савов. Слабият премиер и атаките на партията на Ахмед Доган обаче, водят до скорошното падане на кабинета. Все пак сред министрите му изпъкват някои имена, които през следващите години ще се превърнат в основни лидери на българската десница – Иван Костов, Йордан Соколов, Светослав Лучников…

· Политическата безпомощност на демократите и неумението им да отстояват ясни политически граници водят до тежка изборна загуба през зимата на 1994 г. След нея Филип Димитров се оттегля от лидерския пост и на негово място е избран Иван Костов. През следващите месеци той провежда енергични реформи в коалицията, които целят нейното идейно и организационно сплотяване и отварянето й към гражданското общество. Първото голямо постижение по този път е спечелването на президентските избори през есента на 1996 г.

· В началото на 1997 г. катастрофалното управление на социалистическата партия води до ескалация на общественото напрежение и до организиране на гражданско неподчинение. По естествен начин в политически представител на гражданското общество и в негов естествен лидер се превръщат Обединените демократичните сили.

· На 15 февруари 1997 г. Иван Костов постига изключително важна победа, превръщайки хаотичната коалиция от разнородни формации в единна партия. За да се подчертае приемствеността тя запазва името на коалицията Съюз на демократичните сили.

· След поредните парламентарни избори през май 1997 г. коалицията на три десни формации – СДС, БЗНС и ДП поема властта. За министър-председател е избран Иван Костов, за председател на Народното събрание Йордан Соколов, а за председател на най-голямата парламентарна група, тази на СДС – Екатерина Михайлова.

· Правителството на Иван Костов извършва най-важните и непопулярни реформи в съвременната история на България – приватизация и структурна реформа, здравна реформа, финансова стабилизация (чрез налагане на системата на Валутния борд), административна реформа и т.н. Защитени са националните интереси в т.нар. “газова война” с Русия и особено по време на Косовската криза, когато България се оказва в епицентъра на реални бойни действия. В резултат на реформите и на активната и смела външна политика в края на 1999 г. България получава покана за преговори за членство на страната в ЕС и са премахнати визите при пътувания на български граждани в страните от съюза (2000 г.). Десният проект за България е възприет от всички.

· Превръщането на коалицията в партия гарантира успешен 4 годишен мандат, но залага и много проблеми – капсулиране към структурите на гражданското общество, клиентелизъм, апаратност. Възползването на част от партийния елит от процеса на приватизация допълнително влошава образа на управляващата партия. Към това се прибавят и острите атаки от страна на президента, организираната престъпност и зависимите от бившата Държавна сигурност медии. Със смени в правителството Иван Костов прави опит да преодолее проблема, но остава неразбран в редиците на партията, която вече убедително е подчинена от своя апарат.

· През лятото на 2001 г. след като успява да завърши пълния си мандат правителството на Иван Костов отива на парламентарни избори. Те обаче са спечелени от новосъздадената партия на бившия български цар Симеон Сакскобургготски. Иван Костов поема отговорността за загубата и въпреки мощната гражданска подкрепа, която получава, се оттегля от активната политика.

· За председател на синята партия е избрана Екатерина Михайлова. Нейният опит обаче да реформира и отвори към обществото партията е бламиран от партийния апарат и в началото на 2002 г. тя не е преизбрана на председателското място. През следващите месеци СДС все по-видимо попада в зависимост от парите на олигархията, все по-отчетливо се откъсва от гражданското си начало и се приближава към либералния център. През есента на 2003 г., на общинските избори, партията събира катастрофалните 370 000 гласа, а кандидатите й за кметове в повечето големи градове (София, Варна, Бургас, Стара Загора) въобще не достигат до балотажите.

· Партийният председател Надежда Михайлова обаче, отказва да признае поражението и не се оттегля от поста, който заема, апаратно подготвяйки своето преизбиране. Това довежда до разцепление в партията и искане на оставката на председателя от 29 от народните представители от парламентарната група на ОДС: Асен Агов, Благой Димитров, Васил Маринчев, д-р Васил Паница, Веселин Черкезов, Владислав Костов, Георги Панев, Георги Хубенов, Димитър Абаджиев, д-р Димитър Игнатов, проф. Димитър Камбуров, Евгени Чачев, Евдокия Манева, Екатерина Михайлова, Елиана Масева, Иван Иванов, Иван Костов, Иво Цанев, Йордан Соколов, Кина Андреева, Марио Тагарински, Мария Стоянова, Муравей Радев, Панайот Ляков, Петър Жотев, Росица Тоткова, Стефан Мазнев, д-р Стойчо Кацаров и д-р Теодора Константинова. Останалите в малцинство, лоялни на синия апарат депутати се принуждават да напуснат парламентарната група, която избира за свой нов председател Екатерина Михайлова.

ІІІ. ГРАЖДАНСКАТА ИНИЦИАТИВА:

Парламентарните избори от 2001 г. оставят гражданското общество в България без ефективно представителство в парламента. Кризата в десницата, както и изпадането на почти всички политически партии в зависимост от олигархията на бившата Държавна сигурност оставят българския десен избирател без партия, за която да гласува. След първоначалния шок различни малки общности започват да дискутират тези проблеми и достигат до идеята за гражданска инициатива в търсене на политическото представителство.

· Първата такава група е изградена от участниците в дискусионният форум на интернет-изданието “Mediapool”. След като в продължение на месеци те се включват в on-line дискусиите на форума, започват да организират и публични срещи, на които дебатират кризата на политическото представителство. През лятото на 2003 г. те учредяват гражданско сдружение “Диалог”, с което официално стартира изграждането на гражданска алтернатива на политическото статукво.

· Още през пролетта на 2003 г. започва да излиза седмичният вестник “Седем”. На неговите страници популярни със своята дясна ориентация публицисти като Явор Дачков, Иво Беров, д-р Николай Михайлов, Светослав Малинов и др. също поддържат темата за кризата на представителството и остро критикуват СДС за безличното му политическо присъствие. Около вестника бързо се изгражда кръг от съмишленици, които все по-категорично артикулират тезата за изчерпания дневен ред на прехода и за необходимостта от изграждане на нова политическа формация, която да предложи и нова кауза отвъд вече постигнатите национални приоритети.

· В края на януари 2004 г. на среща, организирана от сдружение “Диалог”, в София, събралите се граждани призовават бившия премиер Иван Костов и групата на 29-те депутати около него да отговорят на обществените очаквания и да се включат в изграждането на нова дясна партия.

· През следващата седмица Иван Костов и групата на 29-те последователно посещават дискусии, организирани от сдружение “Диалог” с гражданството в Пловдив, Русе, Варна и отново София, на които се разисква възможността за създаване на нова партия. Срещите се радват на огромен интерес, а в препълнените зали се възпроизвежда атмосферата на митингите от първите години на прехода. В хода на разговорите се достига до консенсус, че има необходимост от ново политическо представителство, подчинено на нови принципи, при които приоритет се отдава на гражданското начало и хоризонталната структура.

· На 28 февруари 2004 г., в препълнената аула “Максима” на УАСГ в София, Иван Костов изчита Възвание, според което реформите са достигнали своите предначертани политически хоризонти и първата българска десница е завършила своята мисия. Възванието формулира новия проект и кауза на новата българската десница отвъд края на политическия преход – за силна България в обединена Европа.

· На събранието е избран и национален Инициативен форум, който да подготви организационното изграждане на новата партия. В него взимат участие членове на сдружение “Диалог”, народни представители от групата на 29-те, автори на вестник “Седем” и известни имена свързани със защитата на “Синята идея” през годините: Александрина Пендачанска, Александър Караминков, Боян Йоцов, д-р Васил Паница, Васко Василев, Веселин Методиев – заместник министър-председател в правителството на Иван Костов, Владислав Тодоров, Владимир Юруков, проф. Георги Фотев, Гроздан Караджов, Евдокия Манева, Екатерина Михайлова, Елиана Масева, Иван Костов, Йосиф Сърчаджиев, Калин Янакиев, Любомир Гогишков, Нено Димов, д-р Николай Михайлов, Светослав Малинов, Стефан Попов, д-р Стойчо Кацаров, д-р Теодора Константинова, д-р Петър Москов и проф. Цочо Бояджиев.

· През последвалите месеци Инициативният форум провежда инициативни срещи и събрания в 160 общини на България, в които живеят 80% от българските граждани. Във всяка от тях е сформиран Инициативен съвет, в който се включват граждански активни интелектуалци, общественици и предприемачи. Резултатите надхвърлят и най-оптимистичните очаквания и убедително показват, че инициативата е подета и се осъществява в цялата страна. За първи път в историята на България се създава политическо представителство по волята на значима част от активното гражданско общество, а не според желанието на шепа хора.

· На 24 май епископ Йоан, игумен на Рилския манастир за пръв път публично изговаря името на новата партия – Демократи за силна България. Самият той го научава минути преди да го оповести, след като Иван Костов влиза зад олтара и му го съобщава. В своето приветствие епископ Йоан отбелязва, че е възхитен от решението името да се освети в светата обител и предполага, че самият св. Иван Рилски е спомогнал за това решение. За символ на партията е определено изображението на пламтящ факел, издигнат от дясна ръка на тъмносин фон, нарисувано от художника Паро Фереджанов, а за химн – песента “Моят ден” по музика на Стоян Михалев и Виктор Стоянов и текст на Христина Апостолова и Росен Димитров.

· На 30 май 2004 г. в зала “България” в София, 1365 души от цялата страна, сред които членовете на Инициативния форум, 27 от 29-те народни представители, общински съветници и кметове присъединили се към инициативата учредяват новата политическа партия Демократи за силна България.

ІV. ПЪРВИ СТЪПКИ:

Учредителното събрание приема Декларация, Програмни насоки, Устав на партията. В приетите Политически позиции ДСБ заявяват, че се чувстват наследници и приемници на управлението на правителството на Иван Костов; че остават в опозиция на управлението на НДСВ и ДПС, което е опасно и вредно за България; че виждат в БСП своя основен политически противник; че архивите на бившата Държавна сигурност трябва да се отворят и да станат публично достояние; че няма специален български етнически модел с гарант партията на Ахмед Доган.

За председател на Демократи за силна България е избран Иван Костов. Заместник-председатели на партията стават Екатерина Михайлова и Веселин Методиев, а членове на Националното ръководство – Антонела Понева, Владимир Юруков, д-р Васил Паница, Елиана Масева, Константин Димитров, Нено Димов, д-р Николай Михайлов, Светослав Малинов и д-р Стойчо Кацаров. За председател на Вътрешнопартийния арбитраж е избран Йордан Соколов, за негов заместник – Лиляна Пиперкова, а за членове на Арбитража: Атанас Атанасов, Васил Танков, Васко Василев, Жулиета Калчева и Иван Куртев. За вътрешнопартиен защитник (омбудсман) е избран Георги Милков.

· До края на 2004 г. ДСБ приема над 12 000 члена и регистрира над 5 500 симпатизанта в повече от 180 общини на България.

· На 18 февруари 2005 г. с решение на Министерски съвет държавата отдава под наем на ДСБ, офис на бул. “Витоша” №18, с което партията се сдобива с официална централа.

· На 5 и 6 март 2005 г. е проведено Първото национално събрание на ДСБ, което приема Предизборната програма “За силна България в обединена Европа” и взема решение партията да се яви самостоятелно и под своето име на изборите като отвори кандидат-депутатските си листи към структурите на гражданското общество. Като цел за предстоящите избори Събранието си поставя ДСБ да стане най-голямата дясна политическа сила в следващия парламент и да има достатъчно голяма парламентарна група, която да позволи да се реализира дясно или десно-центристко управление на България.

· На 24 март парламентарният съюз ОДС официално е прекръстен на Демократи за силна България, след като лидери на други формации обявяват, че ще се явят под името ОДС на изборите. По този повод Иван Костов коментира, че наименованието на една славна коалиция е откраднато за да се скрият зад него нейните вулгарни критици.

· На 14 май 2005 г. Иван Костов символично подписва с избирателите Договор за силна България, в който излага ангажиментите към които ДСБ ще се придържа след изборите.

Председател на Демократи за силна България РАДАН КЪНЕВ

Дата на раждане:
1975 г.

Място на раждане:
София

Семейно положение:
Женен, с едно дете

За контакт:
rmkanev@gmail.com

Председател на ДСБ от 2013 г.; Съпредседател на ПГ на Реформаторски блок; Народен представител избран от 3-ти МИР Варна в 43-то НС с КП Реформаторски блок; зам.-председател на Комисия по труда, социалната и демографската политика; член на Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика;член на Временна анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009-2014 г.;

Завършил 9-та Френска гимназия в София и Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“.

По професия – адвокат, съдружник в адвокатска кантора.
Владее английски, френски и немски език.

Публицист, автор на десетки политически публикации и на политическия интернет-дневник „Записки на реформиста“.

2013 г. Избран е от Националното събрание на партия Демократи за силна България за неин председател

2009 г. Член на Националното ръководство на ДСБ;

Отговаря за социалната политика в ДСБ

2008 г. Председател на районната организация на ДСБ р-н „Средец“

2007 г. Член на ДСБ, член на Съвета на председателя на ДСБ – София и на Националния изборен щаб на партията

2004 г. Учредител и регистриран симпатизант на ДСБ

2003 г. Основател на сдружение „Диалог“, сред организаторите на първите политически събрания в НТС и ВИАС

1994–1998 г. Член на ръководството и председател на младежката организация на БЧК. Дългогодишен доброволец на червенокръсткото движение, обучител на местно и международно ниво.

Устав на Демократи за силна България

І. НАИМЕНОВАНИЕ, ЦЕЛИ И СИМВОЛ

"Демократи за силна България" е политическа партия със седалище в гр. София, район “Триадица”, п.к.1000, бул."Витоша" № 18.

Символът на партията е пламтящ факел, издигнат от дясна ръка, на тъмносин фон. Целите на партията са: утвърждаване ценностите на справедливостта, свободата, мира и хармонията в обществото; укрепване на българската демокрация, частната собственост и пазарната икономика; сигурност на всеки български гражданин; отстояването на националните интереси, традиции и място на България; преодоляване на разликата между българските граждани и гражданите на другите европейски страни в стандарта и качеството на живот; принос за атлантическата сигурност и за благоденствие на обединена Европа.

Тези цели се постигат чрез: парламентарната демокрация и активността на гражданското общество; силните държавни институции и ефикасната държава; върховенството на закона, пазарната конкуренция и икономическия растеж.

ІІ. ЧЛЕНСТВО

Чл.1. (1) Всеки български гражданин с избирателни права, който приема настоящия устав и споделя обявените принципи и програма, може да членува в партията.

(2) Членството е индивидуално по постоянен или настоящ адрес в общинска (районна) организация чрез подаване на заявление и попълване на необходимите документи: формуляр и декларация, утвърдени от Националното ръководство.

(3) Може да се членува само в една общинска (районна) организация.

(4) Общинското (районното) ръководство се произнася с решение в едномесечен срок от подаване на заявлението.

(5) Отказ за членство може да бъде обжалван в 7 (седем) дневен срок от уведомяването пред Националния вътрешнопартиен арбитраж, който трябва да се произнесе в 7 (седем) дневен срок.

(6) Членство в друга политическа партия не се допуска.

ІІІ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

Чл.2. Всеки член има право:

1. да участва във формиране на политическите решения в съответния орган;

2.да избира и да бъде избиран в ръководните органи на партията;

3. да сезира Националния вътрешнопартиен арбитраж за нарушения на устава и да предлага наказания за членовете на партията.

Чл.3. Всеки член е длъжен:

1. да спазва устава и да изпълнява решенията на ръководните органи;

2. да плаща членски внос.

Чл.4. За нарушения на устава на членовете на партията могат да бъдат налагани следните наказания:

1. забележка;

2. отстраняване и забрана за заемане на партийна длъжност за срок до три години;

3. изключване.

Чл.5 Всеки член на партията може да заема само една от следните ръководни партийни длъжности: председател, заместник-председател и член на: Националното ръководство, Общинското (Районното) ръководство, Националния вътрешнопартиен арбитраж председател и член на съвета на община с районно деление; Вътрешнопартиен защитник, Регионален координатор.

Чл.6. (1) Членството се прекратява с напускане, изключване, смърт, при отпадане, при прекратяване на партията или по силата на закон.

(2) Напускането става с писмено заявление до общинското (районното) ръководство.

(3) Отпадането става при неплащане на членски внос в срок от 6 месеца, което се констатира по документи от общинското (районното) ръководство. В този случай отпадналият член се вписва като регистриран симпатизант с решение на общинското (районното) ръководство.

(4) Изключването става по реда на разпоредбите, уредени в раздел Национален вътрешнопартиен арбитраж.

ІV. СИМПАТИЗАНТИ

Чл.7. (1) Общинската (районната) организация регистрира заявилите желание симпатизанти,

които участват в дейността на партията, без да плащат членски внос, и имат посочените в този устав права.

(2) Регистрацията е индивидуална по постоянен или настоящ адрес в общинска (районна) организация чрез подаване на заявление и попълване на необходимите документи: формуляр и декларация, утвърдени от Националното ръководство.

(3) Всеки симпатизант може да се регистрира само в една общинска (районна) организация.

(4) Общинското (районното) ръководство се произнася с решение в едномесечен срок от подаване на заявлението.

(5) Отказ за регистрация може да бъде обжалван в 7 (седем) дневен срок от уведомяването пред Националния вътрешнопартиен арбитраж, който трябва да се произнесе в 7 (седем) дневен срок.

(6) Не се допуска регистрация на симпатизант, ако членува в друга политическа партия.

V. СТРУКТУРИ

Чл.8. Основна структура на партията е общинската (районната) организация, която се състои от всички членове на територията на общината (района).

(2) На територията на една община (район) може да има само една партийна организация.

Чл.9. (1) Членовете могат да се сдружават, включително на териториален принцип, за което уведомяват общинското (районното) ръководство.

(2) Местни сдружения могат да се създават и по избирателни райони, за което уведомяват Националното ръководство.

(3) Регистрираните симпатизанти могат да се присъединяват към създадените сдружения.

чл. 9А. На територията на многомандатните избирателни райони се избират Регионален съвет и Регионален координатор.

VІ. ОРГАНИ

Чл.10. Органи на партията са:

1. Национално събрание;

2. Национално ръководство;

3. Регионален съвет;

4. Общинско (районно) събрание;

5. Общинско (районно) ръководство;

6. Събрание на общините с районно деление;

7. Председателство на общините с районно деление;

8. Национален вътрешнопартиен арбитраж;

9. Вътрешнопартиен защитник

10. Главен секретар.

Национално събрание

Чл.11. Националното събрание е върховен орган на партията. Неговите решения са задължителни за всички членове, структури и органи на партията.

Чл.12. (1) Националното събрание действа на делегатски принцип. Квотата на делегатите от общините (районите) за Националното събрание се определя на базата на получените гласове.

на последните парламентарни избори въз основа на решение на Националното ръководство.

(2) Делегати на Националното събрание са членовете на Националното ръководство и на Парламентарната група, които са членове на партията.

(3) Делегати на Националното събрание са председателите на общинските (районните) организации, както и председателите на общините с районно деление, членовете на Националния вътрешнопартиен арбитраж, вътрешнопартийният защитник, председателите на регионалните изборни щабове, регионалните координатори.

(4) Делегатите на Националното събрание действат в съответствие със своята съвест и убеждения.

Чл.13. (1) Националното събрание се свиква на заседание най-малко веднъж годишно, както и до три месеца след провеждане на парламентарни избори от Националното ръководство.

(2) Националното събрание може да се свиква и по общо решение на Националното ръководство и на Парламентарната група на партията, както и по искане на не по-малко от 1/3 от общинските ръководства.

(3) Националното събрание е свикано редовно с поканване на всички делегати и оповестяване на дневен ред чрез обнародване на поканата в "Държавен вестник" и поставянето й на място за обявление в седалището на партията, най-малко един месец преди насрочения ден.

Чл.14. Националното събрание:

1. приема, изменя и допълва устава;

2. приема програмните документи и решения за политиката на партията;

3. избира председател и по негово предложение заместник-председатели и членове на Националното ръководство;

4. избира Национален вътрешнопартиен арбитраж в състав от 7 члена за решаване на спорове и конфликти;

5. избира вътрешнопартиен защитник за срок от 3 години;

6. приема финансовия отчет на Националното ръководство;

7. взема решение за прекратяване, сливане и разделяне на партията с мнозинство от 2/3 от делегатите.

Национално ръководство

Чл.15. (1) Националното ръководство е висш орган на партията в периода между Националните събрания.

(2) Решенията на Националното ръководство в кръга на правомощията му по чл. 17 и чл. 18 са задължителни за членовете, структурите и ръководствата на партията.

Чл.16 (1) Националното ръководство се състои от председател, заместник-председатели и членове, общо от 7 до 12 души, избрани за срок от четири години.

(2) Националното ръководство определя измежду членовете си и народните представители от партията отговорници за дейността на партията в различните многомандатни избирателни райони, дейността на Регионалните съвети и общински (районни) организации в съответния избирателен район. Отговорниците по настоящата алинея отговарят за многомандатни избирателни райони, групирани в географски район за планиране, като има отделен отговорник за трите избирателни района на област София-град.

Чл.17. Националното ръководство заседава най-малко веднъж в месеца съвместно с членовете на Парламентарната група и определя позициите на партията по отношение на националната и коалиционната политика.

Чл.18. Националното ръководство:

1. издава правилници за приложение на настоящия устав, които се утвърждават на първото заседание на Националното събрание;

2. подготвя и провежда кампаниите за парламентарни и президентски избори, както и за избори за членове на Европейски парламент.

3. определя комисия по подготовка на кандидати за изборни длъжности;

4. приема свой бюджет, който отчита пред Националното събрание;

5. избира Главен секретар;

6. свиква най-малко веднъж на 6 месеца Национално съвещание на общинските и районни председатели на партията;

7. определя Национален изборен щаб за парламентарни и европарламентарни избори.

Чл.19. (1) Председателят представлява партията, свиква и ръководи заседанията на ръководството и предлага техния дневен ред.

(2) При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от посочен от него заместник-председател.

(3) При подаване на оставка, напускане или смърт функциите на председател се поемат от един от заместник-председателите на партията, определен от Националното ръководство, което свиква Национално събрание в срок до три месеца.

Регионално събрание

Чл.19А. (1) Регионално събрание на членовете на общинските (районните) организации в избирателния район се провежда на делегатски принцип, на базата на получените гласове на последните парламентарни избори. Квотата на делегатите от общините (районите) се определя от Националното ръководство.

(2) Народните представители, членовете на Националния вътрешнопартиен арбитраж, регионалните координатори и членовете на регионалните изборни щабове от избирателния район са делегати на събранието по ал. 1.

(3) Делегати на събранието са председателите на общинските (районните) организации, както и председателите на общините с районно деление.

(4) На събранието присъства и главният секретар и отговорникът за избирателния район по чл. 16 ал.2 от настоящия устав. Ако не е член на организация от съответния район, той има право на съвещателен глас.

Чл.19 Б. Събранието по чл.19А се свиква от Националното ръководство по график или при необходимост, както и по искане на не по-малко от 1/3 от общинските организации.

Събранието се свиква с поканване на делегатите чрез обявяване в поне една местна медия, не по-късно от 7 (седем) дни преди провеждането му.

Чл.19 В. Делегатите на събранието действат в съответствие със своята съвест и убеждения.

Чл.19 Г. (1) Регионалното събрание на членовете на общински (регионални) организации в избирателния район:

1. издига кандидати за народни представители и други изборни длъжности в региона, които се представят от общинските (районните) ръководства;

2. Избира регионален координатор, който подготвя, свиква и председателства събранието с мандат от 2 години.

(2) За Пловдив Регионалното събрание е и събрание на община с районно деление съгласно глава.

VІІ.Регионален съвет

Чл. 19Д. (1) Регионалният съвет се състои от всички общински (районни) председатели, избраните общински и районни кметове, заместник-кметове и общински съветници, членуващи в партията, и регионалния координатор в съответния избирателен район.

Председателят на регионалния изборен щаб участва в работата на съвета със съвещателен глас. В случай, че някои от избраните общински или районни кметове, заместник-кметове или общински съветници заемат по-висока партийна длъжност по чл. 5 от Устава, те участват в дейността на съвета със съвещателен глас.

(2) Регионалният съвет заседава най-малко веднъж в месеца.

(3) Регионалният съвет.

(4) В Пловдив, Регионалният съвет се състои от Председателството на общината в състава по чл. 36 ал.2, а избраният председател на община с районно деление е и Регионален координатор на избирателния район.

(5) В София Председателството на общината, в състава по чл. 36 ал.2 от устава, заедно с регионалните координатори на избирателните райони, определя позициите на партията по въпроси от местната политика, засягащи и трите избирателни района на територията на Столична община. Председателят на организацията, в този случай, има правата и на регионален координатор, както и правото да определя кои въпроси са от компетенциите на съвета по настоящата алинея.

1. Осъществява координация между общинските (районните) организации на партията;

2. Избира председател и членове на регионалния изборен щаб;

3. Формира политиката на партията по въпроси от регионално значение;

4. Съгласува коалиционната политика на общинските организации;

5. Формира коалиционната политика на регионално ниво и избира представители на партията в коалиционни съвети и щабове на регионално ниво;

6. Взема решение за съвместни действия и проекти с неправителствени организации на регионално ниво;

7. Разпределя финансиране за политически дейности на регионално ниво;

8. Организира и провежда обучение на членовете и симпатизантите на партията в избирателния район.

Регионален координатор

чл. 19 Е. (1)Регионалният координатор ръководи дейността на Регионалния съвет на партията, подготвя, свиква и председателства Регионалното събрание.

(2) Регионалният координатор:

1. Организира, заедно със съответния отговорник по чл. 16 ал.2 или друг член на НР, събрания на места,в които няма регистрирани структури на ДСБ;

2. Представлява партията в общините и населените места, в които няма регистрирана структура на ДСБ;

3. Създава структури в общините и населените места, в които няма регистрирана структура на ДСБ;

4. Отговаря за съставяне и поддържане на база данни с лица, към които ДСБ да се обръща периодически по време на кампании;

5. Представлява партията на регионално ниво пред администрацията, политическите партии и неправителствените организации, както и пред Районните избирателни комисии (РИК);

6. Подготвя, предлага на Регионалния съвет и представя доклад до Националното съвещание на партията по въпросите на организационното състояние, общинската и регионална политика и коалиционната политика на територията на избирателния район.

Национално съвещание

чл. 19 Ж. (1) Председателите на общинските организации заедно с Регионалните координатори, членовете на Регионалните съвети, членовете на Националното ръководство и Парламентарната група участват в Националното съвещание на общинските и районни председатели на партията.

(2) Националното съвещание изслушва докладите на Регионалните координатори по чл. 19 Е, ал.2, т.6 от Устава и приема насоки за общинската и регионална политика на партията, както и за коалиционната политика за местни избори.

Чл. 19 З Главен секретар.

(1) Главният секретар отговаря, съвместно с отговорниците по чл. 16 ал.2, за организационното развитие на партията.

(2) Главният секретар участва в Регионални събрания с право на съвещателен глас, предлага на НР свикване на регионални събрания, подпомага Регионалните съвети при осъществяване на функциите им, планира и провежда събрания по чл. 19Е и чл. 21 и извършва текуща оценка на състоянието на партийните структури.

(3) Главният секретар осъществява общо ръководство на администрацията на партията и пряко ръководство на организационния отдел.

(4) Главният секретар е и заместник-председател на Националния изборен щаб.

(5) Главният секретар се избира от Националното ръководство, което одобрява и длъжностната му характеристика и може да му възлага конкретни задачи и делегира права с нарочно решение.

(6) Главният секретар участва в заседанията на Националното ръководство с право на глас.

(7) Главният секретар е делегат по право на Националното събрание на партията.

Общинско (Районно) събрание

Чл.20. (1) Висш орган на общинската (районната) организация е общинското (районното) събрание. В общинските (районните) събрания участват всички членове на партията. На общинските (районните) събрания могат да присъстват и регистрираните симпатизанти без право на глас.

(2) На общински (районни) събрания, на които се определят кандидати за изборни длъжности, право на глас имат симпатизантите, регистрирани 6 месеца преди провеждането им.

(3) На отчетно-изборно общинско (районно събрание) присъстват отговорникът за съответния избирателен район по чл. 16, ал.2 от Устава или друг член на Националното ръководство, както и Регионалният координатор или друг член на Регионалния съвет.

Ако не членуват в съответната общинска (районна) организация, те са с право на съвещателен глас.

Чл.21. Общинското (районното) събрание се свиква от ръководството най-малко веднъж в годината и в срок до два месеца след провеждане на парламентарни или местни избори. То може да бъде свикано и по искане на не по-малко 1/4 от членовете на общинската (районната) организация, по решение на Националното ръководство, както и от регионалния координатор в случай на невъзможност от общинското ръководство. Събранието се свиква с поканване на всички членове и симпатизанти и обявяването му чрез поне една местна медия или на официалната интернет страница на партията – www.dsb.bg, не по-късно от 7 (седем) дни преди провеждането му.

Чл.22. Общинското (районното) събрание:

1. формира политика и приема програма за дейността на партията в общината (района) и дава предложения за национална политика;

2. избира председател на общинското (районното) ръководство и по негово предложение заместник-председател и членове на ръководството с мандат от две години;

3. определя кандидати за изборни длъжности в местната власт;

4. приема общинския бюджет;

5. избира делегати за Националното събрание;

6. решава всички неуредени в устава на партията въпроси за общината (района);

7. определя териториално разпределение с оглед подготовка на изборни кампании и посочва отговорници по избирателни секции.

Общинско (Районно) ръководство

Чл.23. (1) Общинското (районното) ръководство се състои от председател, заместник-председатели и членове, общо от 3 до 7 души.

(2) Общинското (районното) ръководство, освен редовните си заседания, провежда най-малко

веднъж в месеца съвместни заседания с общинските съветници, кметове и заместник- кметове на общини, райони и населени места – членове на партията, и определя местната политика на партията.

Чл.24. Общинското (районното) ръководство:

1. провежда политиката и изпълнява решенията на Националното събрание, Националното

ръководство и общинското (районното) събрание на територията на общината;

2. координира и информира членовете и симпатизантите за следваната политика и осъществява връзка с Националното ръководство на партията;

3. събира и изразходва членския внос и се отчита веднъж годишно пред общинското (районното) събрание за получените приходи и направените разходи;

4. подготвя и провежда местни избори и участва в кампаниите за президентски и парламентарни избори;

5. определя отговорници по избирателни секции и населени места, ако няма такива посочени от общинското (районното) събрание.

Чл.25. (1) Председателят представлява общинската (районната) организация на партията в общината (района), в т.ч. и пред Общинската избирателна комисия, свиква и ръководи заседанията на ръководството и предлага техния дневен ред.

(2) Председателят представлява общинската (районната) организация на Националното съвещание на общинските и районни председатели на партията.

(3) При отсъствие на председателя, функциите му се изпълняват от посочен от него заместник-председател.

(4) При подаване на оставка, напускане или смърт, функциите на председател се поемат от един от заместник-председателите, определен от общинското (районното) ръководство, което свиква общинско (районно) събрание в срок от два месеца.

(5) В случаите по предходната алинея, ако общинското/районно ръководство не свика събрание, то се свиква от Националното ръководство по реда на член 21 от Устава.

(6) В случай, че Председателят трайно не изпълнява функциите си в продължение на 6 месеца, въпросът се отнася до Националния вътрешнопартиен арбитраж от отговорника по чл. 16 ал.2 от Устава, Главния секретар или регионалния координатор. Националният вътрешнопартиен арбитраж прекратява мандата на Председателя и ръководството с аргументирано решение, след като се увери в неизпълнението на функциите, като възлага на Националното ръководство да свика събрание по реда на чл. 21 от Устава.

Национален вътрешнопартиен арбитраж

Чл.26. (1) Националният вътрешнопартиен арбитраж осигурява съответствие между дейността на членовете и ръководните органи на партията и разпоредбите на настоящия устав и действащото законодателство, като:

1. решава спорове, свързани с нарушаването на този устав от партиен орган или отделен член;

2. се произнася по направените предложения за налагане на предвидените в устава наказания;

3. съдейства за помирение при възникнали конфликти в партията;

4. се произнася по откази за приемане на членове и регистрация на симпатизанти.

5. прекратява предсрочно мандата на Председателя и ръководството на общинска/районна организация в случаите и по процедурата по чл. 25 ал.6 от Устава.

(2) Националният вътрешнопартиен арбитраж може да бъде писмено сигнализиран от всеки член на партията.

Чл.27. Националният вътрешнопартиен арбитраж изслушва заинтересованите страни и събира доказателства, преди да се произнесе, като е длъжен да реши спора и конфликта в едномесечен срок.

Чл.28. Националният вътрешнопартиен арбитраж може да предлага помирение на страните. При постигане на помирение, което отговаря на разпоредбите на настоящия устав и действащото законодателство, производството се прекратява.

Чл.29. Националният вътрешнопартиен арбитраж може, съобразно своята компетентност, да наложи при сигнализиране и констатирана вина някое от предвидените в устава наказания.

Чл.30. Националният вътрешнопартиен арбитраж се избира от Националното събрание в състав 5 до 7 члена, включително председател и заместник-председател, като се предпочитат лица с юридическо образование, за срок от 5 години или до избор на нов състав на Националния вътрешнопартиен арбитраж .

Чл.31. (1) Споровете за нарушаване на устава и конфликти на общинско и районно равнище се разглеждат от Националния вътрешнопартиен арбитраж в тричленен състав, определен чрез жребий. Той може да наложи и предвидените в устава наказания.

(2) Споровете за нарушаване на устава от членове на Националното ръководство се разглеждат от Националния вътрешнопартиен арбитраж в пълен състав. Решението в този случай е окончателно.

(3) Решенията на тричленен състав подлежат на обжалване в 14-дневен срок пред пълен състав на Националния вътрешнопартиен арбитраж единствено в случай на нарушение на задълженията по чл. 3 от Устава или действащото законодателство. Преценката за допустимост на обжалването се прави от Председателя на Националния вътрешнопартиен арбитраж. Решението на пълния състав на Националния вътрешнопартиен арбитраж е винаги окончателно.

(4) Дейността и процедурите на Националния вътрешнопартиен арбитраж се уреждат от Правилник, приет от Националното ръководство, и се утвърждават впоследствие от Националното събрание на първото му свикване.

чл. 32 (отм.)

чл. 33 (отм.)

Вътрешнопартиен защитник

Чл.34. (1) Вътрешнопартийният защитник може да се застъпва пред ръководните органи, арбитража, когато с действие (или бездействие) се засягат или нарушават правата на всеки член на партията.

(2) В своята дейност вътрешнопартийният защитник е независим и се подчинява само на Конституцията и законите на страната, както и на Устава на партията. Той се ръководи от личната си съвест и морал.

(3) Дейността на вътрешнопартийния защитник се определя с Правилник, приет от

Националното ръководство, и се утвърждава впоследствие от Националното събрание на първото му свикване.

VІІ. СТРУКТУРИ И ОРГАНИ НА ОБЩИНИТЕ С РАЙОННО ДЕЛЕНИЕ

Чл.35. (1) Събранието в общините с районно деление се провежда с всички членове или на делегатски принцип по решение на Националното ръководство, на базата на получените по районите гласове на последните парламентарни избори. Квотата на делегатите от районите се определя от Председателството на общините с районно деление.

(2) Делегати на събранието по ал. 1 са: народните представители от избирателния район, кметовете, общинските съветници, председателите на районните организации и председателят на Председателството на общините с районно деление.

(3) Делегатите на събранието действат в съответствие със своята съвест и убеждения.

(4) Събранието по ал. 1 се свиква най-малко веднъж годишно, при необходимост и по искане на не по-малко от 1/3 от районните организации. Събранието е редовно, когато е свикано с поканване на всички членове, симпатизанти или делегати чрез обявяване в поне една местна медия, не по-късно от 7 (седем) дни преди провеждането му.

(5) Събранието в общините с районно деление:

1. избира председател за срок от две години, който представлява общинската организация на партията в общините с районно деление, подготвя, свиква и председателства събранието;

2. по предложение на председателя утвърждава съвет в състав от 3 до 5 души;

3. утвърждава кандидатите за кметове, определя общинските съветници измежду предложените от районите кандидати и одобрява лица за други изборни длъжности в общината;

4. избира Изборен щаб за местни избори, който в София и Пловдив е и за парламентарни избори;

Чл.36. (1) Председателството на общините с районно деление се състои от избрания председател, съвета и от председателите на районните организации.

(2) Председателството на общините с районно деление заседава най-малко веднъж в месеца съвместно с общинските съветници, кметовете, заместник-кметовете на райони и на населени места и определя позициите на партията по отношение на местната политика.

(3) В случай, че някои от избраните общински или районни кметове, заместник- кметове или общински съветници заемат по-висока партийна длъжност по чл. 5 от Устава, те участват в дейността на Председателството със съвещателен глас.

Чл.37 (1) Председателството на общините с районно деление приема и осъществява политическа програма за общината, координира политическата дейност на районните ръководства, осъществява връзка с Националното ръководство и участва в кампаниите за местни, президентски, а в София и Пловдив и за парламентарни избори.

(2) Председателството на общините с районно деление се отчита веднъж годишно пред събранието.

(3) При подаване на оставка, напускане, изключване или смърт на избрания председател на общините с районно деление председателството определя временно изпълняващ длъжността, като свиква събранието на общините с районно деление в срок от 3 месеца.

Чл.38. Районните организации отчисляват членски внос за Председателството.

VІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ИЗБОРНИ ДЛЪЖНОСТИ. ИЗБОРНИ КАМПАНИИ

Чл.39. Кандидатите за изборни длъжности се определят на базата на личните политически умения и знания и на доверието от страна на партията и симпатизантите.

Чл.40. Всеки член, орган и структура на партията могат да предлагат кандидати за изборни длъжности, като за целта представят в съответното ръководство: писмено заявление от член; предложение или протокол от орган или структура в определения по време на изборната кампания срок.

Чл.41. Всеки е редовно предложен, когато писмено е заявил желанието си да бъде кандидат за изборна длъжност и попълни личен въпросник, утвърден от съответното ръководство.

Чл.42. (1) Общинските ръководства предлагат кандидатите за изборни длъжности в местната власт пред общинското събрание, което ги определя.

(2) Районните ръководства предлагат кандидатите за изборни длъжности в местната власт пред районното събрание, което ги определя.

Чл.43. За нарушения в процедурата за определяне на кандидатите за изборни длъжности може да се подава жалба пред Националния вътрешнопартиен арбитраж в 7-дневен срок, който е длъжен да се произнесе в 7-дневен срок.

Чл.44. (1) Националното ръководство определя Комисия за подбор на кандидатите, която участва в предлагането на кандидатите за народни представители.

(2) Комисията осъществява подготовката на всички кандидати за народни представители, както и за други изборни длъжности по предложение на Националното ръководство.

(3) Комисията предлага кандидатите за народни представители на съответните ръководства, които ги представят на съответните събрания, в зависимост от избирателната система и избирателния район.

(4) Работата на Комисията се урежда с Правилник, приет от Националното ръководство, и се утвърждава впоследствие от Националното събрание на първото му свикване.

Чл.45. (1) Вътрешни избори за утвърждаване на кандидатите за народни представители се организират по мотивирано предложение на мнозинството от общинските (районните) организации от избирателния район и с решение на Националното ръководство.

(2) Във вътрешните избори участват всички членове и регистрирани симпатизанти на партията.

(3) Резултатите от вътрешните избори са окончателни за определянето и подреждането на кандидатите.

VIII A. Изборни щабове

Чл. 46. Изборните щабове на партията на национално, регионално и общинско/районно/ ниво са постоянно действащи органи.

Чл. 47. Националният изборен щаб се избира от Националното ръководство по реда на чл. 18 т.7 от Устава и има следните функции:

1. Отговаря за провеждане на предизборните кампании за Народно събрание, Европейски парламент, Президент на Републиката, общински съветници и кметове;

2. Координира предизборните кампании за общински съветници и кметове на национално ниво;

3. Осъществява ръководство на дейността на регионалните и общински изборни щабове;

4. Осъществява обучение на членовете на регионалните и общински изборни щабове;

5. Организира, съвместно със съответните ръководства и щабове на партията, публични политически кампании на национално, регионално и общинско ниво, в периода между различните видове избори;

6. Подпомага Комисията по чл. 44 от Устава при подготовка и обучение на кандидатите за народни представители и представители в Европейския парламент и осъществява обучение на останалите кандидати за изборни длъжности;

7. Координира на национално ниво отношенията с коалиционни партньори по време на предизборните кампании.

(2) Регионалните координатори и председателите на регионалните изборни щабове са членове на разширения състав на Националния изборен щаб (НИЩ).

(3) Националният изборен щаб излъчва от състава си отговорници за различните многомандатни избирателни райони, които работят съгласувано с отговорниците по чл. 16 ал.2 от Устава.

Чл. 48. (1) Регионалният изборен щаб се избира от Регионалния съвет по реда на чл. 19Д ал.3 т.2 от Устава и има следните функции:

1. Отговаря за провеждането на предизборната кампания на територията на региона;

2. Отговаря за присъствието на представители на ДСБ в изборните секции в района;

3. Координира предизборните кампании за общински съветници и кметове на регионално ниво;

4. Координира на регионално ниво отношенията с коалиционни партньори по време на предизборните кампании.

5. Организира, съвместно със съответните ръководства и щабове на партията, публични политически кампании на регионално и общинско ниво, в периода между различните видове избори;

(2) Председателите на РИЩ свикват и ръководят поне един път месечно заседания на регионалните изборни щабове.

(3) В дейността си, Регионалните изборни щабове подпомагат дейността на НИЩ на регионално ниво и работят с НИЩ в отношение на пряка субординация по всички въпроси.

Чл. 49. Общинският/районен/ изборен щаб се избира от Общинското /Районно/ ръководство и има следните функции:

1. Отговаря за провеждането на предизборната кампания на територията на общината/района;

2. Отговаря за присъствието на представители на ДСБ в изборните секции;

3. Ръководи предизборните кампании за общински съветници и кметове;

4. Координира на общинско ниво отношенията с коалиционни партньори по време на предизборните кампании.

5. Организира, съвместно със съответните ръководства и щабове на партията, публични политически кампании на общинско ниво, в периода между различните видове избори;

(2) В дейността си, Общинските /районни/ изборни щабове подпомагат дейността на НИЩ и РИЩ на общинско ниво и работят с тях в отношение на пряка субординация по всички въпроси.

IX. АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПАРТИЯТА

Чл.50. (1) Националното, общинските (районните) ръководства и председателствата на общините с районно деление се подпомагат от администрация.

(2) Служителите от администрацията не могат да заемат изборни партийни длъжности.

Х. ФИНАНСИРАНЕ И ИМУЩЕСТВО

Чл.51. (1) По предложение на председателят на партията Националното ръководство назначава Национален ковчежник.

(2) По предложение на председателите на общините с районно деление председателствата им назначават общински ковчежници.

(3) Общинските председатели на партията и ковчежниците са единствените лица, които имат право да приемат дарения за финансирането на партията. Те нямат право да приемат анонимни дарения.

Чл. 52. (1) Националното и общинските ръководства набират партийни средства от членски внос и други собствени приходи.

(2) Събраните средства се изразходват от Националното и местните ръководства в съответствие с решенията на съответните събрания при спазване на действащото законодателство.

(3) Националното ръководство изготвя годишен финансов отчет, който се заверява от експерт- счетоводител и се утвърждава от Националното събрание.

(4) Националното ръководство приема правила за финансиране на общинските и регионални организации със средства от държавната субсидия на партията.

Чл. 53. (1) Националното ръководство определя долните и горните граници на размера на членския внос и реда за неговото събиране.

(2) Общинските ръководства определят конкретния членски внос за членовете.

(3) Всеки член плаща индивидуален членски внос.

ХІ. ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Чл. 54. (1) Събранията и заседанията на структурите и органите на партията са редовни, когато присъстват повече от половината им членове.

(2) В случай че в уреченото време за започване на събранието или заседанието няма необходимия кворум, се изчаква 1 час, след което събранието или заседанието, на същото място и при същия дневен ред, започва своята дейност и може да взема решения.

(3) Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите с право на глас освен ако Уставът не предвижда друго мнозинство за вземане на решение.

(4) Гласуването при вземането на решения е явно освен ако съответното събрание не реши да е тайно.

ХІІ. ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл. 55. (1) Партията се прекратява с решение на Националното събрание в случаите на сливане, разделяне и саморазпускане.

(2) Решението се взема с мнозинство не по-малко от 2/3 от всички делегати на Националното събрание.

(3) Прекратяване на партията с решение на съда се извършва по реда на чл.12 от Закона за политическите партии.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. Делегатите на Учредителното събрание на партията, членове на общинските (районните) инициативни съвети, имат правата по чл. 1. ал. 4 от Устава до свикването на първото общинско (районно) събрание на партията.

§2. В общини, в които към момента на учредяването на партията няма избрани инициативни съвети и членове учредители, Националното ръководство приема членове на партията и упълномощава някои от тях да осъществяват правата по чл. 1. ал. 4 от Устава до свикването на първото общинско събрание на партията.

§3. Всички партийни събрания, проведени на делегатски принцип преди провеждане на първите парламентарни избори след учредяването на партията се провеждат на базата на броя на записаните членове и регистрирани симпатизанти.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към изменения и допълнения на настоящия Устав, приети на Национално събрание на 13.11.2010 г.

§ 1. Националното ръководство свиква Регионални събрания за избор на Регионални координатори в срок до 6 месеца от приемане на промените в Устава.

§ 2. В срок до 1 месец след провеждане на събранието по предходния параграф се свиква първо заседание на съответния Регионален съвет, на което присъства и представител на НР.

§ 3. В срок до 6 месеца след провеждане на събранието по параграф 1, всички общински/районни председатели, които са избрани за Регионални координатори, организират провеждане на общинско/районно събрание за избор на нов председател.

§ 4. Регионалните вътрешнопартийни арбитражи разглеждат и решават висящите пред тях към 13.11.2010г. арбитражни производства. Решенията подлежат на обжалване по реда на Устава на ПП „Демократи за силна България“ в сила до 13.11.2010 г. Всички новообразувани производства се разглеждат и решават от Националния вътрешнопартиен арбитраж.

Иван Костов

Председател на ПП „Демократи за силна България”

Национално ръководство

Десетото национално събрание на ДСБ се проведе на 01 декември 2012г., където Националното ръководство на партията бе допълнено. Състав на НР на ДСБ:

Председател – Иван Костов
Председател – Иван Костов

двама заместник-председатели – Радан Кънев и Светослав Малинов; и членове – Калин Янакиев, Петър Москов, , Екатерина Михайлова, Димитър Бъчваров, Димитър Сяров, Веселин Методиев, Атанас Атанасов и Росица Рачева.

Деветото национално събрание на ДСБ се проведе на 30 юни 2012г., където Националното ръководство на партията бе допълнено. Състав на НР на ДСБ: Председател – Иван Костов, двама заместник-председатели – Радан Кънев и Светослав Малинов; и членове – Калин Янакиев, Петър Москов, Даниела Желязкова, Екатерина Михайлова, Димитър Бъчваров, Димитър Сяров, Веселин Методиев и Атанас Атанасов.

Осмото национално събрание на ДСБ се проведе на 26 ноември 2011г., където бе избрано ново Национално ръководство на партията. Състав на НР на ДСБ: Председател – Иван Костов, двама заместник-председатели – Радан Кънев и Светослав Малинов; и членове – Калин Янакиев, Петър Москов, Даниела Желязкова, Екатерина Михайлова, Димитър Бъчваров и Димитър Сяров.

Шестото национално събрание на ДСБ на 3 октомври 2009 г. избра Петър Николов и Радан Кънев за членове на Националното ръководство на мястото на оттеглилите се Христо Даскалов и Любка Доинска.

Четвъртото национално събрание на ДСБ на 21 юли 2007 г. избра ново Национално ръководство в състав: Председател – Иван Костов, четирима заместник-председатели – Екатерина Михайлова, Иван Иванов, Даниел Митов и Димитър Бъчваров; и членове – Калин Янакиев, Петър Москов, Даниела Желязкова, Христо Даскалов, Цветнен Цветков, Валентина Наумова и Любка Доинска.

Учредителното събрание на ДСБ от 30 май 2004 г. избра Национално ръководство, съставено от председател, двама заместник-председатели и деветима членове. Председател на партията е Иван Костов. Негови заместници са Екатерина Михайлова и Веселин Методиев. Членове на Националното ръководство на ДСБ са Антонела Понева, Васил Паница, Владимир Юруков, Елиана Масева, Константин Димитров, Нено Димов, Николай Михайлов, Светослав Малинов и Стойчо Кацаров.

Националното ръководство е висш орган на партията в периода между Националните събрания. Неговите решения по чл. 17 и чл. 18 от Устава са задължителни за членовете, структурите и ръководствата на партията. Националното ръководство се състои от председател, заместник-председатели и членове, общо от 7 до 12 души, избрани от Националното събрание за срок от четири години.Националното ръководство заседава най-малко веднъж в месеца съвместно с членовете на Парламентарната група и определя позициите на партията по отношение на националната и коалиционната политика.

Националното ръководство:
- издава правилници за приложение на Устава, които се утвърждават на първото заседание на Националното събрание;
- подготвя и провежда кампаниите за парламентарни и президентски избори;
- определя комисия по подготовка на кандидати за изборни длъжности;
- приема свой бюджет, който отчита пред Националното събрание;
- назначава главен секретар и администрация.

Председателят представлява партията, свиква и ръководи заседанията на ръководството и предлага техния дневен ред.
При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от посочен от него заместник-председател.

Прочети повече

УСТАВ НА ПП "ВМРО - БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ"

I. Общи положения

Наименование, седалище и символи

Член 1. Наименованието на политическата партия е ВМРО-Българско национално движение, за краткост се изписва ВМРО-БНД.

Член 2. Седалище на политическата партия е град София, Столична община, Район „Възраждане”, улица „Пиротска” № 5.

Член 3. Символи на ВМРО-Българско национално движение:

(1) Знаме с правоъгълна форма, разделено на две равни части, като горната част е в червен цвят, а долната - в черен и със златен надпис в средата ВМРО-БНД.

(2) Герб с форма на щит разделен на червена горна част и черна долна част, със златен кант по края и изправен коронован златен лъв обърнат на хералдическо дясно, разположен в средата.

(3) Печат, кръгъл с надпис в средата ВМРО и околовръст Българско национално движение.

(4) Девиз: „Единство и сила”.

(5) ВМРО-БНД има свой официален празник: 23 октомври.

(6) Партията има свои почетен знак, значки и почетни листи, с които отличава лица със заслуги към България и подпомагали дейността на ВМРО-БНД.

(7) Химн на ВМРО – БНД е „Изгрей зора на свободата”.

II. Същност, цели и средства.

Същност

Член 4. ВМРО-БНД е общобългарска партия и изповядва идеите на националната демокрация.

Цели

Член 5. С участие в политическия живот да реализира своите идеи в държавната и местна власт, като с това допринесе за възхода на Република България и благоденствието на българския народ чрез: - съхранение и развитие на традиционните български ценности, обичаи и вяра за бъдещите поколения. - духовното единение на българския народ в Мизия, Тракия, Македония и Западните покрайнини. - защита на българските национални интереси. - демократичност и развито гражданско общество. - установяване на ред, сигурност и равноправие на гражданите. - изграждане на обединена Европа на принципа „Европа на отечествата”. - изграждане на пазарна икономика и неприкосновеност на частната собственост.

Средства

Член 6. (1) Средствата, с които ВМРО-БНД реализира целите си са в рамките на Конституцията и законите на Република България.

(2) Участва със своя предизборна платформа и свои кандидати в изборите за органи на управление в държавната, местната власт и за европейски органи на управление.

(3) Участва в българската, европейската и международната политика и си сътрудничи с формации за изпълнение на своите цели и идеи.

(4) Организира мероприятия, сътрудничи с научни институти, издава книги, списания, вестници и други за да запознава българската и международната общественост с идеите и целите си.

ІІІ. Членство

Член 7. Встъпване в членство:

(1) Членството във ВМРО – Българско национално движение е доброволно и може да се придобие от всеки български гражданин, навършил 18 години, не осъждан с присъда от общ характер за умишлено престъпление, приемащ Устава и следващ целите на партията.

(2) Членове се приемат от ръководството на съответната Местна организация при подадено заявление и анкетна карта по образец, в срок до три месеца от подаването на заявлението.

(3) При отказ за членство, връчен в писмен вид на кандидата, има право да го обжалва в 15-дневен срок пред съответния общински комитет, чието решение е окончателно.

(4) При учредяване на нова Местна организация.

Член 8. Прекратяване на членство във ВМРО – БНД:

(1) С едностранно волеизявление в писмен вид пред ръководството на Местната организация.

(2) С изключване по решение на Местна организация или висшестоящ ръководен орган, което може да се обжалва пред съответния висшестоящ орган в 15-дневен срок. При неудовлетворение – решението може да бъде обжалвано пред НИК, чието решение е окончателно.

а) Изключва се при нарушаване на Устава.

б) Изключва се при неплащане на членския внос повече от 6 месеца от възникване на задължението.

(3) При смърт.

(4) При влязла в сила осъдителна присъда от общ характер за умишлено престъпление.

(5) С прекратяване или ликвидиране на партията.

(6) При системно неучастие (в срок от една година) в дейността на партията.

Права и задължения

Член 9. Всеки член на ВМРО – БНД има право:

(1) Да ползва обществена защита и безплатна юридическа защита от партията при и по повод дейността си в нея.

(2) Да избира и да бъде избиран в ръководните и контролни органи на партията.

(3) Да отправя предложения, взема решения и участва в дейността на Местния комитет и партията като цяло.

(4) Да избира и да бъде избиран като кандидат на партията в органите на централната и местна власт на Република България.

(5) Да изисква и получава информация за дейността на партията от съответния орган.

Член 10. Всеки член на ВМРО – БНД е длъжен:

(1) Да спазва Устава и работа за осъществяване целите на партията.

(2) Да участва активно в дейността и предизборните кампании на партията.

(3) Да внася редовно членски внос и да притежава членска карта.

(4) Да защитава доброто име на партията и де не й вреди с дейността си и поведението си в обществото.

(5) Да защитава интересите на партията.

(6) Да изпълнява политиката и решенията на партията.

(7) Да не бъде член на друга политическа партия.

ІV. Организационна структура на партията

Член 11. Структура:

1. Конгрес

2. Организационен съвет (ОС)

3. Национален изпълнителен комитет (НИК)

4. Национална контролна комисия (НКК)

5. Областен комитет (ОблК)

6. Областна контролна комисия (ОблКК)

7. Общински комитет (ОбщК)

8. Местна организация (МО)

9. Парламентарна група (ПГ)

10. Национален младежки комитет (НМК)

11. Национална женска организация (НЖО).

Член 12. (1) Конгресът е върховен орган на политическа партия ВМРО – Българско национално движение и се свиква веднъж на три години.

(2) Конгресът се състои от делегати, като нормите на представителство на конгреса и начинът за избиране на делегати се определя от ОС по предложение на НИК.

(3) Всеки делегат има право на един глас.

(4) Членове на ОС, НИК, НКК, председателят на НМК, председателят на НЖО и народните представители - членове на партията, са по право делегати на конгреса.

Член 13. Свикване на Конгрес.

(1) Редовен конгрес на партията се свиква от НИК.

(2) Извънреден конгрес на партията се свиква от НИК, по предложение на ОС или по писмено искане на 1/3 от редовните членове на партията.

Член 14. Конгресът:

(1) Изменя и допълва устава.

(2) Приема други вътрешни актове.

(3) Избира председателя на НИК и председателя на НКК.

(4) Определя броя и избира състава на ОС.

(5) От състава на ОС избира НИК, като определя и броя на членовете му. НИК е в състав – председател, зам.-председатели, организационен секретар и членове.

(6) Определя броя и избира членовете НКК. НКК е в състав председател, зам.-председатели и членове.

(7) Взема решение относно прекратяване на партията, сливане, вливане в други партии или разделяне на две или повече партии.

(8) Разглежда отчетите на НИК, НКК и ПГ и взема решение по тях.

(9) Приема основни насоки за дейността на партията.

(10) Отменя решения на други органи на партията.

Член 15. Заседание на конгреса:

(1) Заседанията на конгреса са законни, ако на тях присъстват най-малко половината избрани делегати.

(2) При липса на кворум заседанието се отлага с един час, след което се провежда при същия дневен ред, на същото място, колкото и делегати да се явят.

(3) Решенията на конгреса се взимат с явно гласуване, освен ако конгресът не реши друго.

(4) Решенията на конгреса се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите делегати.

(5) Решения по чл. 14, ал. 1 и ал. 7 се вземат с мнозинство от 2/3 от присъстващите.

(6) По въпроси, които не са включени в дневния ред, решения не се вземат.

(7) Решенията на Конгреса са задължителни за всички членове на партията, а също за кметове, общински съветници и народни представители избрани с листата на ВМРО - БНД.

Член 16. ОС е ръководен орган на ВМРО – БНД между конгресите на партията:

(1) Заседания на ОС се свикват най-малко веднъж на 3 месеца.

(2) Заседания на ОС се свиква по собствено решение, по решение на НИК, по писмено искане на НКК или по писмено искане на 1/3 от членовете на ОС.

(3) Заседанията се ръководят от председателя на НИК, зам.-председател или организационния секретар.

(4) Дневният ред, датата, часът и мястото на заседанието се определят от НИК.

(6) Членовете на ОС се известяват за провеждане на заседание и за дневния ред не по-късно от 7 дни преди провеждането му, с писмена покана изпратена по пощата, по факс или електронна поща.

(7) ОС приема правилници.

(8) С право на съвещателен глас на заседанията на ОС присъстват членовете на НКК, председателите на Областни комитети, народните представители на партията, регионалните организатори, председателя на Националната женска организация (НЖО) и председателя на Националния младежки комитет (НМК).

(9) Заседанията на ОС са легитимни, ако присъстват най-малко половината от неговите членове.

(10) ОС одобрява програмата, начина на участие в изборите и кандидатите на партията за държавната, местната власт и за европейски органи на управление. Със свое решение ОС може да делегира правомощия на НИК за участие в избори за местна власт.

(11) Разделя организационната територия на региони, като определя броя и границите им, съобразно състоянието и задачите на партията по предложение на НИК.

(12) Определя размера и начина на плащане на членския внос.

(13) Решенията на ОС се вземат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от присъстващите.

(14) С решение на ОС най-малко веднъж годишно се провежда разширено заседание с участието на кметовете и общинските съветници на ВМРО - БНД.

(15) При прекратяване мандата на член на ОС – попълва се от следващия събрал най-много гласове на Конгреса кандидат за член на ОС.

Член 17. НИК се състои в състав председател, зам.-председатели, организационен секретар и членове, като броят и съставът се определя от конгреса.

(1) Заседанията на НИК свикват от председателя или по писмено искане на повече от половината от членовете му.

(2) Дневният ред на заседанията се изготвя от председателя и организационния секретар и се одобрява, приема или допълва в началото на заседанието.

(3) Легитимността на заседанията на заседанията се определя от присъствието на повече от половината от членовете на НИК.

(4) Заседания се провеждат най-малко един път месечно, при необходимост се свикват извънредни заседания.

(5) Предложения към НИК се отправят само в писмен вид от членове на НИК, председател на НКК, членовете на ОС, регионалните организатори, отговорниците на различни отдели, комисии и направления, председателя на НМК, ръководствата на Областни и Общински комитети.

(6) Заседанията се ръководят от председателя, зам.-председател или организационния секретар.

(7) На заседание на НИК присъстват с право на съвещателен глас председателя на НКК, председателя на НЖО и председателя на НМК.

(8) НИК изработва образец и правилник за издаване на членските карти.

Член 18. (1) НИК представлява партията и определя обема на представителната власт на неговите членове.

(2) НИК подготвя и организира заседанията на ОС и изпълнява неговите решения.

(3) НИК подготвя и внася в конгреса отчет за дейността.

(4) НИК взема решения по всички въпроси, които по закон или съгласно този устав не спадат в правата на друг орган.

(5) НИК ръководи и координира дейността на Областните, Общинските комитети, НМК, НЖО и Местните организации и взема необходимите мерки при нередности или нарушаване Устава на партията.

(6) НИК координира взаимодействието с други партии, организации, институции и взема решение за включване в коалиция, след даден мандат от ОС.

(7) НИК решава въпросите от текущ характер във връзка с дейността на партията.

(8) НИК ръководи и направлява работата на щатните служители на партията.

(9) НИК се грижи за правилното стопанисване и ползване на предоставеното имущество на партията.

(10) НИК формира отдели, комисии и направления и избира техни председатели, отговорници, брой и състав, които докладват за извършената работа пред НИК и ОС.

(11) Определя размера на работната заплата, възнагражденията, представителните разходи и разходите по дейността.

(12) Взема решение за изключване и прекратяване мандата на Областни и Общински комитети и местни ръководства при възникнали проблеми. Тези решения могат да се обжалват пред ОС в писмен вид не по-късно от 15-дневен срок от решението на НИК. ОС взема окончателно решение на първото си заседание. НИК назначава временно служебно ръководство за срок до 6 месеца.

(13) НИК приема своя правилник за работа и издава указания до структурите и членовете на партията.

Член 19. (1) НИК на свое заседание взема решение за легитимността на новоучредени Областни и Общински комитети и Местни организации в срок до 3 месеца от подаденото заявление и препис от учредителния протокол.

(2) НИК води списък на всички структури на партията.

(3) НИК води списък на членовете на партията, платили членски внос.

Член 20. НКК на ВМРО – БНД се състои от председател, зам.-председатели и членове, като броят и съставът се определя от конгреса.

(1) НКК контролира приходите и разходите на ОС, НИК, Областните и Общинските комитети, НМК, НЖО и Местните организации.

(2) НКК следи за спазването на устава от всички членове и структури на ВМРО- БНД и докладва за нарушения съответно пред конгреса, ОС, НИК, Областните комитети и Общинските комитети.

(3) Заседания на НКК се свикват от председателя на НКК или по писмено искане на двама от членовете й, най-малко веднъж на 4 месеца.

(4) Членовете на НКК имат право да присъстват на заседания на регионални и местни ръководства, НМК, НЖО и общи събрания на комитетите.

(5) Пред НКК докладват ОблКК за извършените от тях проверки и установени нарушения.

Член 21. Областни комитети се избират на областна конференция, съгласно административно-териториалното делене на страната.

(1) Делегати по право на областните конференции са членовете на ОС, НКК, народни представители и регионалния организатор от съответната област, членовете на Областния комитет, на ОблКК, председатели, зам.-председатели и секретари на Общинските комитети.

(2) Областна конференция се свиква с решение от Областния комитет или от НИК.

(3) Учредителна областна конференция се свиква при наличието на най-малко три Общински комитета.

(4) Областният комитет е в състав до единадесет члена: председател, зам.-председател, секретар, касиер и членове, избрани за срок от три години.

Член 22. Областният комитет:

(1) Ръководи, координира и контролира дейността на Общинските комитети и на всички структури в областта.

(2) Взима решения, които касаят дейността на партията в съответната област.

(3) Осъществява връзките с други партии и организации, с областната администрация, с всички институции на територията на областта.

(4) Разрешава възникнали спорове в рамките на партията на територията на областта.

(5) Подготвя и изпраща в НИК доклади за дейността, състоянието и проблемите на партията в съответната област, най-малко веднъж на 4 месеца.

(6) Заседания се свикват от председателя, или по писмено искане на 3 члена на Областния комитет, или от НИК.

(7) Заседания се свикват най-малко веднъж на три месеца.

(8) Дава предложения, свързани с участието в избори.

(9) Областната конференция започва заседание при присъствие на повече от половината делегати. При липса на нужния кворум, заседанието започва след един час в присъствието на явилите се делегати.

(10) Всеки делегат има право на един глас.

(11) Областният комитет подготвя и реализира областни политически инициативи, отправя предложение до НИК и ОС за национални такива.

(12) Областният комитет определя областния предизборен щаб, ръководи и организира изборните кампании в областта.

(13) Областният комитет изказва становища относно решения на Общинските комитети.

(14) Свиква заседания на органите и структурите на партията на територията на областта.

(15) При прекратяване на мандата на член на Областния комитет – попълва се от следващия, събрал най-много гласове на областната конференция.

Член 23. Областна контролна комисия (ОблКК):

(1) Членовете на ОблКК се избират на областна конференция в състав от трима души: председател и двама члена.

(2) Наблюдава дейността на структурите в областта.

(3) Контролира уставосъобразността на взетите решения от структурите в областта

(4) Осъществява финансов контрол на структурите в областта.

(5) Взема становище по възникнали спорове от уставен или финансов характер в рамките на областта.

(6) Докладва пред НКК за всяка извършена проверка и установени нарушения.

(7) Председателят на ОблКК има право да присъства и взема отношения без право на глас при заседания на Областния комитет, Общинските комитети, Местните ръководства.

Член 24. Общински комитет:

(1) Общинският комитет се избира на общинска конференция с мандат три години в състав до девет члена: председател, зам.-председател, секретар, касиер и членове.

(2) Общинска конференция се свиква от Общинския комитет, Областния комитет или от НИК.

(3) Делегатите на общинската конференция са по норма, определена от Общинския комитет, съгласувана с Областния комитет и НИК.

(4) Делегати по право в общинската конференция са членовете на Общинския комитет, членове на Областния комитет, ОС, регионалният организатор, народните представители, общинските съветници, общинските кметове, кметове на кметства от съответната община – членове на партията.p>

(5) Учредителна общинска конференция се свиква при наличието на минимум три местни организации.

(6) В община, където има само една Местна организация, тя изпълнява ролята на Общински комитет, като решенията, взети от името на Общински комитет се съгласуват с Областния комитет и регионалния организатор.

(7) Ръководи, координира и контролира дейността на Местните организации в общината.

(8) Свежда политиката на НИК и ОС и решенията на Областния комитет.

(9) Взема решения, които се отнасят до дейността на партията в съответната община.

(10) Осъществява връзките с други партии и организации, с общинските власти, с институциите на територията на общината.

(11) Разрешава възникнали спорове в местните структури в рамките на общината.

(12) Изпраща доклади до Областния комитет за дейността, състоянието и проблемите на Местните организации, най малко веднъж на 4 месеца.

(13) Предлага кандидатите, предизборната програма и начина на участие в местните избори на територията на общината пред Областния комитет.

(14) Изказва становища и дава свои предложения за кандидати, предизборни платформи и участие в национални избори, с което запознава Областния комитет .

(15) При прекратяване на мандата на член на Общинския комитет – попълва се от следващия събрал най-много гласове на общинската конференция.

Член 25. Извлечение от протоколите от проведените областни и общински конференции се изпращат чрез регионалния организатор до НИК, който одобрява взетите решения.

Член 26. На територията на градовете с районно деление в районите се изграждат Общински комитети.

Член 27. Структури на партията могат да се изграждат и в чужбина, ако законите на съответната държава го позволяват.

Член 28. Прекратяване на мандат на член на НИК, ОС, Областни и Общински комитети става чрез собствено волеизявление, при загуба на членство или по други предвидени в Устава начини.

Член 29. Местни организации:

(1) Учредяват се най-малко от 5 души и от състава си избира председател.

(2) Местна организация с над 10 редовни члена избира ръководство в състав: председател зам.-председател, секретар-касиер.

(3) Местните организации могат да бъдат по населено място, женски, младежки, по професионален принцип и интереси.

(4) На Общото събрание имат право да присъстват с право на глас само редовните членове на Местната организация.

(5) Общото събрание се провежда най-малко веднъж годишно.

(6) Мандатът на избраното ръководство е три години

(7) Най-малко един път месечно се провеждат събрания на Местната организация, организирани от ръководството.

(8) Ръководството заседава най-малко веднъж месечно.

(9) Общото събрание се свиква от местното ръководство, или при писмено искане на 1/3 от членовете на Местната организация, а също така и по решение на Общинския комитет. В общото събрание всеки член има право на един глас.

(10) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство и определя начина на гласуване.

(11) Общото събрание се счита за законно, ако присъстват най-малко половината от всички членове. При липса на необходимия кворум, събранието се отлага за един час по-късно и се счита за законно колкото и членове да се явят.

(12) Членовете на местната организация се уведомяват от ръководството й за провеждане на Общо събрание не по-късно от седем дни преди датата на провеждането.

Член 30. Национален младежки комитет (НМК):

(1) Националният младежки комитет обединява и координира младежките организации на ВМРО – БНД.

(2) НМК е в състав председател, зам.-председатели и членове, като броят им се определя с решение на ОС.

(3) Правилник за работата на НМК се приема от ОС.

Член 31. Национална женска организация (НЖО):

(1) Националната женска организация обединява и координира женските организации на ВМРО – БНД.

(2) НЖО е в състав председател, зам.-председатели и членове, като броят им се определя с решение на ОС.

(3) Правилник за работата на НЖО се приема от ОС.

Член 32. Парламентарна група (ПГ):

(1) ПГ включва народните представители от ВМРО – БНД. Правилник да работата на ПГ се приема от ОС.

Член 33. Регионални организатори:

(1) Работят за плътното изграждане на партийни структури в района, за който отговарят.

(2) Координират дейността на всички структури в поверените им райони.

(3) Свеждат решенията на Конгреса, НИК и ОС до всички структури на партията.

(4) Докладват за дейността на партията в районите им пред НИК.

(5) Организират заседания на Областни, Общински комитети и Местни организации.

(6) Дават ежемесечен отчет пред НИК за извършената от тях работа.

(7) Контролират събирането на членски внос на партийните структури в поверените им райони.

(8) Всички останали права и задължения се регламентират с Правилник, предложен от НИК и приет от ОС.

V. Представителство

Член 34. (1) Партията се представлява от председателя на НИК, а в негово отсъствие от зам.-председател и организационния секретар заедно.

VІ. Финансиране

Член 35. Собствени приходи:

(1) Членски внос.

(2) Приходи от издателска дейност, авторски права и ползване на интелектуална собственост.

(3) Приходи от недвижими имоти.

(4) Завещания, дарения от физически лица.

(5) Лихва от собствени средства.

(6) И други разрешени от закона.

Член 36. Приходи от държавни субсидии, в размер и начин на получаване - определен от закона.

VІІ. Прекратяване на партията

Член 37. ВМРО – БНД се прекратява при:

(1) Решение на конгреса, взето с мнозинство от 2/3 от присъстващите делегати, за сливане или вливане в друга партия.

(2) Решение на конгреса, взето с мнозинство от 2/3 от присъстващите делегати, за разделяне на две или повече партии.

(3) Решение на конгреса, взето с мнозинство от 2/3 от присъстващите делегати, за разпускане.

(4) По съдебен ред – в случаите, предвидени от закона.

VІІІ. Други разпоредби

Член 38. За всички неуредени в този устав въпроси се прилагат разпоредбите на българското законодателство.

Член 39. До два месеца след приемането на изменения в устава, ОС одобрява нови правилници или потвърждава действието на старите такива.

Член 40. При промяна в административно териториалното деление на страната или в избирателните райони ОС може да вземе съответно решение за структурни промени.

Уставът е приет от редовен конгрес на ВМРО – БНД, състоял се на 24.03.2007 г. в гр. София, изменен от 4 извънреден конгрес на ВМРО – БНД, състоял се на 17 и 18 октомври 2009 г. в гр. София, изменен от 5 редовен конгрес на ВМРО – БНД, състоял се на 28 октомври 2012 г. в гр. София.

Прочети повече

Местни избори

сряда, 1 април 2015 г.

Алтернатива за българско възраждане

ДСБ

АТАКА

ГЕРБ

БОЙКО БОРИСОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ ГЕРБ

Движение България на гражданите

петък, 13 март 2015 г.

БСП

петък, 6 март 2015 г.

ВМРО - Българско национално движение

четвъртък, 19 септември 2013 г.

Проектът за изборен кодекс предвижда районните кметове отново да се избират пряко

Най-четени статии

Архив на блога

Translate

Категории

Формуляр за връзка

сряда, 1 април 2015 г.