Село без хора ще избира кмет на предстоящите местни избори, стана ясно от разследване на 24rodopi.com
Към 15 март 2015 година населението на село Сбор наброявало 3-ма жители, сочат данните на ГРАО. Това са били 45-годишната Гюлназ Хюсеин и братята й Мехмед и Назми Самет.
Днес и тримата не са в селото и в Сбор реално живеят... нула души, установи проверка на изданието. Според указанията на ЦИК, на 25 октомври в село Сбор трябва да има избор на кмет.
"Бяха трима души, жена и двама мъже - близки роднини. Водиха се на един адрес. Те не гласуваха и на парламентарните избори миналата година. Знаем, че са заминали в Турция и не са се връщали. Занимаваха се със земеделие.
Трябваше да изминават по около 4-5 километра до главния път за село Падало, където да си купят хляб и други хранителни продукти от бус, който кара стока. Изоставили са вече този живот", заяви пред изданието кметът на близкото село Странджево Бекир Осман.
Подобен абсурд има и в село Сладкодум. Там Бай Ибрям няма право да става кмет на село Сладкодум, защото по документи се води, че живее в турския град Ерзурум.
Само двама души живеят в крумовградското село Сладкодум и един от тях трябва да стане кмет на 25 октомври.
73-годишната Бахрие Ибрямова ще трябва да стане кмет по задължение на бъдещото кметство. Жената е единствената, която има право на глас, и може да бъде избрана в откъснатото от света крумовградско селце.
Освен Бахрие в Сладкодум живее и бившият ѝ съпруг, 78-годишният Ибрям Кадир. Той обаче няма право да гласува, защото по документи живее в Ерзурум.
До абсурдната ситуация Бахрие да се самоизбере за кмет се стига заради недомислици в законодателството ни. Според чл. 16 от Закона за административно-териториалното устройство условия за създаване на кметство са наличие на население над 100 души. По документи броят на населението в Сладкодум е 192.
Преди 30-40 г. в трите махали на Сладкодум е имало над 70 къщи. "Имаше пълна детска градина и училище, в което се учеше до VIII клас", казва възрастният мъж. И допълва, че сега единствените хора, които идват в опустялото село, са или ловци, или иманяри.
"Авджиите са хубави хора, правим мухабет с тях. Алтънджиите (златотърсачите - б.а.) не са такива - гледат страшно и не говорят. По-добре да не им се мяркаш", усмихва се бай Ибрям.
В началото той приема на шега твърдението, че Сладкодум трябва да си има кмет, после се замисля. "Защо да не стана кмет? Грамотен съм, завършил съм полувисше образование, работил съм 10 г. като учител по турски. И без това гладувам, поне някой лев ще вземам като кмет", казва Ибрям, цитиран от изданието. Той живее с пенсия от 110 лв. и няма други доходи.
"Сега парите не стигат - като платя тока, купя продукти и сложа малко бензин на москвича - пенсията свършва. Бай Ибрям разказва, че слиза 2 пъти в месеца до Крумовград да пазарува с 41-годишната си кола.
Възрастният мъж и бившата му съпруга си помагат при оцеляването, но не си говорят.
"Преди 2 г. се разведохме в съда. Нямам какво да си говоря с нея", казва мъжът. Според него причина за развода е, че и двамата искали да командват, което водело до непрекъснати кавги.
Сега вече не се карали, но в Сладкодум не се чува нито сладка, нито горчива приказка, разказват репортерите на родопската медия.
"Съдията ни раздели и каза, че тя трябва да живее в къщата. Аз си стегнах бараката - в едната стая сложих печка и дюшек, а в другата събрах инструментите", обяснява Ибрям.
Той и бившата му съпруга разделили и животните. Сега всеки от тях има по една крава.
"Млякото няма кой да го изкупи. И без пари да го даваш, няма кой да дойде дотук за 10 л", твърди мъжът. Той има и теле, за което се надява да намери мющерия преди Курбан Байрама.
"Само дертове си докарах, като напуснах България заедно с другите от село през 1989 г. Отидох в Ерзурум и живях там почти 4 г., но не свикнах. Мислех, че ще умра там, въздухът щеше да ме убие и затова се прибрах.
Тук може да се живее трудно, но се диша по-леко. Сега заради това, че по документи живея в Ерзурум, няма да мога да се кандидатирам за кмет и бившата ми жена ще ме командва", вайка се бай Ибрям.
След това решава да наруши 2-годишното мълчание с бившата си съпруга. "Бахрие, направи баклава, ще ставаш кмет", провиква се възрастният към единствената оцеляла къща в селото.
След малко от нея излиза жена, която бавно се придвижва по стръмната пътека към бараката. Бахрие Ибрямова почти не говори български. Не е и чувала, че предстоят местни избори.
"Тя трябва да знае новините, защото има телевизор. Аз имам едно радио в москвича, но то работи, когато си поиска, и не знам какво става по света", казва бай Ибрям.
Бахрие обяснява, че сателитната чиния хваща български телевизии, но тя не ги гледа, защото не разбира какво се говори.
"Гледам турски програми, но най-вече филми. Новините не ме интересуват", признава жената. Допълва, че понякога ходи до близкото с. Морянци, за да гласува, но не на всеки вот. Бахрие е изненадана, че е единствената в Сладкодум, която може да избира и да бъде избрана.
"Щом трябва, ще стана кмет. Къщата ми е в горната махала и цялото село се вижда оттук." Според Бахрие първото, което трябва да се направи в Сладкодум, е да се оправи черният път.
"Много е изровен и е опасен. За да стигна до Морянци, вървя повече от 2 часа", казва бъдещата кметица. Другият проблем, с който смята да се заеме, са подивелите домашни животни в района.
"Има 10-ина коня. Много бели правят. Преди месец ми опасаха бахчата с доматите", оплаква се Бахрие. "На мен ми бастисаха прасковите. Напаст голяма са. Не стига това, ами се появиха и два от дивите коне, които някакви чужденци развъждали в близкото с. Сбор", казва бай Ибрям. За да спре нашествието на конете, той се е принудил на няколко места да прегради пътя към Сладкодум.
"Ще искам от Бахрие, като стане кмет, да оправи и тока. Много е слаб - изгоря ми един електроморор и сега в Крумовград ми искат 80 лв. за пренавиване", казва мъжът. Според него бъдещата кметица му дължи услуга, защото ползва вода, осигурена от него.
"Сам направих каптажа и копах километър и половина, за да докарам вода с маркуч. Сега тя трябва да реши проблема с тока", настоява бай Ибрям. В замяна е готов да предостави стаята с бурмите в бараката си за бъдещо кметство.
"Няма къде да кметува Бахрие. От училището останаха само порутени стени. Наем за бараката няма да търся, стига да оправи тока", обещава Ибрям пред 24rodopi.com.
