Национален фронт за спасение на България

Председатели: 

Валери Симеонов

Данчо Димитров Хаджиев

Валентин Кирилов Касабов

Национален политически съвет

Валери Симеонов Симеонов
Данчо Димитров Хаджиев
Валентин Кирилов Касабов
Мария Стоянова Петрова
Петьо Славов Георгиев
Здравко Сталев Сталев
Ивайло Харалампиев Стаматов
Гинка Москова Дянкова
Стефан Георгиев Солаков
Любомир Александров Желев
Силвия Чавдарова Трендафилова
Мария Йорданова Цветкова
Венцислав Ангелов Тоцев
Валентин Иванов Фъртунов
Севдалина Николова Пенева
Георги Иванов Костадинов
Ангел Димитров Божидаров
Александър Николаев Хайтов

УСТАВ НА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ

„Национален Фронт за Спасение на България“

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл.1. (Изменен на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Политическа партия „Национален Фронт за Спасение на България“ /ПП НФСБ/ е
юридическо лице, регистрирано по Закона за политическите партии, със седалище в град
София и адрес на управление: град София, булевард „Шипченски проход“ № 63, завод
„Електроника“, сграда 2, етаж 3.
Чл.2. ​Устройствените принципи на ПП НФСБ са:
­ избор и мандатност;
­ демократичност на избора и взаимоотношенията;
­ равнопоставеност на правата и задълженията;
­ плурализъм на мненията;
­ откритост на партийната дейност;
­ отчетност на всички изборни изпълнителни органи.
­ задължителност на решенията на националните органи за териториалните органи
според тяхната компетентност.

ІІ. ЦЕЛИ

Чл.3. ​Целите на ПП НФСБ заложени в нейната Програма са:
1. Опазване целостта на територията на Република България. Утвърждаване на
неделима, независима и силна България.
2. Утвърждаване на силна, единна и независима нация ­ условие за преуспяването на
България.
3. Опазване живота, здравето, имуществото и правата на всички български граждани,
както и подобряване на техния жизнен стандарт, обхващащ традиционната духовност,
образование, работа и материално благополучие.
Чл.4. ​ПП НФСБ постига своите цели чрез представителство в Народното събрание,
чрез участие в правителството и в местните органи на управление в Република България,
посредством всички средства, разрешени от Конституцията и законите на страната.

ІІІ. ЧЛЕНСТВО

Чл.5. (1). В ПП НФСБ може да членува всеки навършил 18 години, дееспособен
гражданин на Република България, който приема нейната Програма, спазва Устава и не
членува в друга партия.
(2). Членството в партията е лично и е израз на лична воля и желание, не създава
предимство пред другите граждани и е израз на доброволно съгласие за спазване на всички
решения на органите на партията.
(3). ​Не могат да членуват в партията лица, за които със специален закон е забранено
членство в политическа партия.
(4). Лицата, които преди 01.01.1990г. са били щатни или нещатни служители или
сътрудници на бившата Държавна сигурност са длъжни писмено да обявят това
обстоятелство преди гласуването и вземането на решение, относно приемането им в
партията.
(5). ​Не могат да членуват в партията лица, които са осъждани за престъпления против
Републиката, по смисъла на Наказателния кодекс, дори ако са реабилитирани.
Чл.6. (1). Членството в ПП НФСБ е доброволно и се придобива и осъществява чрез
партийните организации.
(2). ​Придобиването на членство може да стане и чрез учредяване на нова партийна
организация, съгласно чл. 17 от Устава.
Чл.7.​Всеки член на ПП НФСБ има право:
(1). Да участва в разработването и осъществяването на политиката и решенията на ПП
НФСБ;
(2).​Да избира и да бъде избиран в органите на ПП НФСБ;
(3)​. Да избира кандидатите на ПП НФСБ в органите на централната и местна власт;
(4). ​Да бъде избиран като кандидат на ПП НФСБ в органите на централната и местна
власт;
(5). Да иска и да получава информация от всички национални, териториални и
контролни партийни органи;
(6).​Да отправя критики, предложения и въпроси до всички партийни органи.
(7). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Не могат да бъдат издигани за кандидати на партията в органите на централната и местната
власт, както и за членове на Европейския парламент от Република България, лица, които са
били щатни или нещатни служители или сътрудници на Шесто управление на бившата
Държавна сигурност. Лица, които са били щатни или нещатни служители или сътрудници на
останалите управления на Държавна сигурност могат да бъдат издигани за кандидати на
партията в органите на централната и местната власт, както и за членове на Европейския
парламент от Република България, само след решение на НПС.
Чл.8. ​Всеки член на партията има следните задължения:
(1). ​Да работи за осъществяване на програмата на партията и нейните цели и задачи,
като спазва Устава и изпълнява решенията;
(2).​Да участва в дейността на партията и в избирателните кампании;
(3). ​Да има колегиално отношение към останалите членове на партията и към нейните
органи;
(4). Да допринася с поведението си в обществото за укрепване на авторитета и
престижа на ПП НФСБ ;
(5). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Да членува в партийна организация и да плаща редовно индивидуален членски внос, ​с
изключение на лицата по чл. 10, ал. 1 от устава.
(6).​Да удостоверява правата си с членска книжка по образец.
Чл.9. (1). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр.
София) Приемането на нови членове в партията се извършва в тяхно присъствие от
събранието на партийната организация, въз основа на саморъчно попълнени и
подписани заявление­декларация за членство и анкетна карта по образец приет и
утвърден от Националния изпълнителен комитет /НИК/ при съобразяване със Закона
за политическите партии.
(2). ​Умишленото скриване или изопачаване на представената информация е
основание за отказване на членство по преходната алинея.
(3). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Събранието на партийната организация приема решение дали да одобри кандидатурата за
членство в партията. Членството в партията възниква с решението на събранието. В
седемдневен срок от решението, ръководството на партийната организация го изпраща
заедно с оригиналите на заявлението­декларация и анкетната карта до адреса на управление
на партията. Ръководството на партийната организация запазва в архива копия от посочените
документи.
(4).​Член на партията може да бъде регистриран само в една партийна организация.
(5). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
По свое желание всеки член на партията може да прехвърли членството си към друга
партийна организация, като писмено уведоми ръководствата на двете организации. Това
право се отнася за същото населено място, а за друго населено място само при промяна на
постоянния или настоящия адрес.
(6). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
НИК на партията води регистър на членовете и организациите, въз основа на решенията за
приемане и изключване на членовете, заявленията за напускане на членовете, молбите и
решенията за прехвърляне на членството от една партийна организация в друга, актовете и
сведенията за смърт, поставяне под запрещение и за фактическа невъзможност да изпълняват
задълженията си за повече от три месеца.
Чл.10. (Изменен на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
(1). ​За членове на партията могат да се приемат и всички дееспособни граждани,
които споделят нейната Програма, съдействат за нейните цели, без да са задължени да
участват в организационния живот и да плащат членски внос. В този случай те нямат правата
по чл. 7 ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и задълженията по чл. 8, ал. 5 и ал. 6 от този устав.
(2). Член на ПП НФСБ, плащащ членски внос, губи правата си по чл. 7 ал. 2, ал. 3 и
ал. 4 и се освобождава от задълженията си по чл. 8, ал. 5 и ал. 6 от този устав, ако не е
плащал членския си внос едно тримесечие, или ако се е отчислил от организацията си и в
срок от три месеца от датата на отчисляването не се е зачислил в друга организация.
Чл.11. Членството в ПП НФСБ се прекратява поради напускане, изключване или
смърт.
Чл.12. (Изменен на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
(1). ​Всеки член на партията може да я напусне, като уведоми за това партийната си
организация с писмено заявление или с устно изявление на нейно събрание и върне
членската си книжка. Устното изявление се записва задължително в Протокола от
събранието, на което е направено.
(2). ​За напускане на партията се смята явяването на президентски, парламентарни,
местни избори и избори за членове на Европейския парламент от Република България с
листата на друга партия или коалиция, за което няма решение на Националния политически
съвет /НПС/; обявяването на публична подкрепа за листата на друга партия или коалиция;
невлизане или напускане на групата на партията след избор като народен представител в НС
или като общински съветник в общински съвет на територията на Република България от
листата на партията; ​участието като застъпник, представител или член на избирателна
комисия от името на друга политическа сила, различна от ПП НФСБ или коалицията, в която
партията участва, както и при неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 4. Изброените
обстоятелства се установяват и членството в партията се прекратява с решение на НИК или
Националната контролна комисия /НКК/.
Чл.13. (Заличен на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)

ІV. ОРГАНИ НА ПАРТИЯТА

Чл.13. (Предишен чл.14, изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) ​Партията има следните органи:
(1).​Национални органи на ПП НФСБ:
1.​Конгрес – върховен орган на партията.
2. Национален политически съвет /НПС/ ­ общопартиен политически ръководен
орган.
3. ​Национален изпълнителен комитет /НИК/ ­ общопартиен организационен и
изпълнителен ръководен орган.
4.​Национална контролна комисия /НКК/ ­ общопартиен контролен орган.
(2).​Териториални органи на ПП НФСБ:
1. ​Регионални координатори /РК/.
2. ​Областни комитети /ОК/.
3. ​Партийни организации (ПО).
4.​Партийни отговорници.
(3).​Висши териториални органи на партията:
1. ​Събрания на Областните комитети.
2.​Събрания на партийните организации.
Чл.14. (Предишен чл. 15; изменен на заседание на Конгреса, проведено на
06.12.2014г. в гр. София) ​Органите на партията осъществяват политиката на партията на
своите територии и работят за създаване на обществено доверие и авторитет на партията.
Осигуряват, организират и провеждат изборните кампании. Осигуряват и реализират
двупосочна връзка с висшестоящите структури и органи на партията.

V. ТЕРИТОРИАЛНИ ОРГАНИ

V. 1. ПАРТИЕН ОТГОВОРНИК

(Нов приет на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Чл.15. (Нов приет на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр.
София) (1). ​В отделни населени места, по предложение на РК НИК назначава партиен
отговорник.
(2). ​Партийният отговорник представлява партията и провежда политиката на ПП
НФСБ в съответното населено място.
(3). ​Партийният отговорник подпомага участието на ПП НФСБ в избори и прави
предложения до териториалните органи на партията по въпроси, отнасящи се до населеното
място.
(4). ​Партийният отговорник събира членския внос и го предава на секретаря на
определена от РК партийна организация.
V.2. ПАРТИЙНИ ОРГАНИЗАЦИИ
Чл.16. (1).​Основна структурна единица на партията е партийната организация.
(2). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Партийната организация се изгражда на териториален принцип и се състои от не по­малко от
пет и не повече от петдесет члена на партията.
(3). На територията на дадено населено място, група населени места или район може
да се образуват една или няколко партийни организации, като районът на действие на всяка
от тях се определя от НПС.
Чл.17. (Изменен на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
(1). ​Редовността на учредителното събрание на нова организация се удостоверява
задължително с присъствието на РК или упълномощен от НИК представител. За
провеждането на това събрание задължително се уведомяват съответно РК или НИК.
(2). ​Учредяването на нова организация по предходната алинея и съответно
приемането на нейните членове се утвърждава от НИК.
Чл.18. (1). Събранието на партийната организация се състои от всички членове на
партията в организацията.
(2). Събрание на партийна организация се свиква поне веднъж на три месеца. То се
свиква от председателя на организацията или с решение на нейното ръководство, което
определя процедурни правила по свикването и провеждането му, както и проекта за дневен
ред.
(3). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Събрание на партийна организация може да се свика и от висшестоящ орган на партията.
Чл.19. (1). Събранието на партийната организация е компетентно да приема решения
по въпроси, отнасящи се до нейния организационен живот, или по въпроси, засягащи
изключително района, на който тя действа.
(2). По въпроси извън своята компетенция, събранието прави предложения до
съответния орган на партията.
(3). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Събранието на партийната организация може да предлага на ОК кандидатури за кмет на
кметство, кмет на район, кмет на община, общински съветници, народни представители от
съответния изборен район, членове на Европейския парламент от Република България,
президент и вицепрезидент на Републиката. Когато на дадена територия има две или повече
организации те могат да проведат общи събрания за предлагане на кандидатури, ако това е
необходимо.
(4). (Изменена на заседание на Конгреса проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Събранието на партийната организация може да предлага кандидати за националните органи
на партията.
(5). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Събранието на партийната организация, приема решение за нейното разпускане. То влиза в
сила веднага след утвърждаването му от НИК. Утвърждаването се обективира в нарочно
решение.
(6). При разпускане на партийна организация, членовете на партията, регистрирани в
нея, следва в тримесечен срок да се регистрират в друга партийна организация. Ако след
изтичането на този срок това не е изпълнено, те се зачисляват към конкретна партийна
организация, определена с решение на НИК.
Чл.20. (1). Събранието на партийната организацията избира председател и секретар,
както и членове при необходимост. Секретарят се грижи за финансовата отчетност и
документацията на организацията.
(2). Председателят на партийната организация, а в негово отсъствие секретаря я
представлява.
(3). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
По свое решение дадена партийна организация може да създаде и свои собствени контролни
органи.
Чл.21. ​Партийната организация избира делегати за Конгреса на партията в пропорция,
определена от НПС и еднаква за всички организации.
Чл.22. (Изменен на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
(1). ​В ПП НФСБ могат да се създават младежки организации, в които могат да
членуват симпатизанти и членове на ПП НФСБ на възраст до 35 години, могат да се
сформират и клубове по интереси, чието образуване се утвърждава от НПС. Всеки член на
партията може да членува в неограничен брой такива клубове. Клубовете не ​изпращат и не
се представляват от делегати на Конгреса.
(2). ​Клубовете и организациите по предходните алинеи действат в съответствие с този
Устав и по статути, утвърдени от НПС.
V. 3. ОБЛАСТЕН КОМИТЕТ
(Изменено заглавие на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Чл.23. (Изменен на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
(1). ​На територията на всяка област, както и в София град и Пловдив град, партийните
организации създават Областен комитет на партията /ОК/. На територията на всяка област, в
София град и Пловдив град, може да има само един ОК.
(2). ​Областният комитет на партията се състои от:
­ регионалният координатор, който е и председател на ОК;
­ председателите и секретарите на партийните организации от областта;
­ общинските съветници от общината, които са членове на партията.
(3). ОК заседава поне веднъж на три месеца. За заседанията се води протокол. Копие
от протокола се изпраща на секретаря на партията, а оригинала се съхранява от РК.
(4). ​Заседанията се свикват от Председателя на ОК, по искане на повече от 1/3 от
членовете на ОК или от по­висшестоящ партиен орган. Мястото, датата и часът на
провеждане на заседанието се определя от лицата, които го свикват. Дневният ред на
заседанието се предлага от лицата, които го свикват и се приема от ОК.
(5). ​ОК може да приема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили
писмено съгласието си за решението.
(6). ​ОК приема решения и провежда политиката на партията на територията на
областта, съответно в София град и Пловдив град.
(7). ​За конкретни въпроси, отнасящи се до част от територията на областта ОК може
да заседава в непълен състав ­ ръководствата на организациите на тази част от територията
на областта, както и да приема решения свързани единствено с конкретния въпрос.
Заседанията се ръководят от РК.
(8). ​ОК представя пред НИК предложения за състав и подреждане на кандидатските
листи на партията за общински съветници, народни представители и членове на Европейския
парламент от Република България, както и кандидатури за кметове на кметства, кметове на
райони, кметове на общини, президент и вицепрезидент на Републиката. НИК разглежда
направените предложения, като има право да издига и свои номинации, и определя
окончателното подреждане и състав на кандидатските листи, респективно определя
кандидатите, които ще бъдат издигнати.
(9). ​ОК предлага на НИК участието на партията в местни коалиции. Решението за
участие в коалиция се приема от НИК.
(10). ​Председателят на ОК представлява партията пред органите на властта,
неправителствените организациии и политическите партии в областта.
Чл.24. (Заличен на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
V. 3. ОБЩИНСКО СЪБРАНИЕ И ОБЩИНСКА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ
(Разделът заличен на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр.
София)

V. 4. ГРУПИ НА ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ

Чл.24. (Предишен чл. 30, изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). ​Общинските съветници и представителите в
местната власт от ПП НФСБ изразяват и защитават програмата и позициите на партията и се
ръководят от тях в своята дейност.
(2). ​Правилникът за работа на групата общински съветници на ПП НФСБ, както и
неговите изменения и допълнения се съгласуват с НИК.
(3). ​Общинските съветници от партията са членове по право на ОК.
V. 5. РЕГИОНАЛНИ КООРДИНАТОРИ НА ПАРТИЯТА
Чл. 25. (Предишен чл. 31, изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). ​На територията на една или няколко области
НПС назначава регионален координатор /РК/, който е координиращ орган на партията.
(2). ​РК провежда политиката на ПП НФСБ в региона.
Чл. 26. (Предишен чл. 32, изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). ​РК координира дейността на организациите на
партията по въпроси, засягащи региона като цяло. РК организира изготвянето на месечните
организационни и финансови отчети от партийните организации в 3 екземпляра. Първият от
екзмплярите се предава в централата на партията, вторият остава при РК, а третият в
съответната партийна организация.
(2). ​РК съдейства за изграждане на местни структури, организира участието на ПП
НФСБ в избори и прави предложения до националните органи на партията по въпроси,
отнасящи се до региона.
(3). ​РК контролира стопанисването на клубната база.
(4). ​РК може да организира провеждането на регионални съвещания по важни въпроси
от дейността на ПП НФСБ по собствена инициатива или по искане на една трета от
партийните организации на територията на региона, за който отговаря.
(5). ​С решения на НПС на РК могат да бъдат възлагани допълнителни права и
задължения.

VІ. НАЦИОНАЛНИ ОРГАНИ

VІ. 1. НАЦИОНАЛЕН ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ

Чл.27. (Предишен чл. 37, изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). ​Националният политически съвет /НПС/ е
общопартиен колективен ръководен орган на ПП НФСБ, който ръководи дейността на
партията между два конгреса.
(2). ​Националният политически съвет се състои от:
1.​председателят на партията;
2.​заместник председателите;
3.​секретарят на партията;
4.​до десет члена, избрани пряко от Конгреса на партията;
5. народните представители, членове на ПП НФСБ, с изключение на тези, които са
членове на НКК;
(3). ​На ​заседанията на НПС с право на съвещателен глас могат да участват членовете
на ​НКК и регионалните координатори.
Чл.28. (Предишен чл. 38, изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) ​Към НПС могат да бъдат изградени постоянно
действащи комисии в различните направления на работа на партията. Комисиите работят по
правилник приет от НПС.
Чл.29. (Предишен чл. 39, изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) ​Националният политически съвет:
1.​Обсъжда и решава всички важни въпроси от политически и партиен характер.
2. Организира изпълнението на решенията на Конгреса, като може да възлага и
утвърждава разработването на планове и програми, свързани с тези решения.
3. Анализира политическата обстановка, изразява становища и направлява дейността
на териториалните органи.
4. Решава участието или неучастието на партията в предизборни или следизборни
коалиции и участието или неучастието в правителство.
5.​Утвърждава предизборните платформи и програми на партията.
6. ​Утвърждава кандидатите за кмет на кметство, кмет на район, кмет на община,
президент и вицепрезидент на Републиката.
7. ​Подрежда окончателните кандидатски листи за общински съветници, народни
представители и членове на Европейския парламент от Република България.
8. ​Ръководи дейността на организациите пряко и чрез съответните териториални
органи.
9. ​Заличава партийни организации, разпуска областни комитети или техни
ръководства, освобождава регионални координатори от длъжност при системно
неизпълнение на задълженията или грубо нарушение на решения на националните органи,
устава или програмата на партията.
10. ​Ежегодно утвърждава бюджета на ПП НФСБ.
11. ​Свиква и организира подготовката и провеждането на Конгреса на партията.
Решението по този въпрос се приема един месец предварително и с него се определят датата,
проектът за дневен ред и квотата на представителство на организациите.
12. ​Решава ​провеждането на национални съвещания или участието на партията в
други национални или международни форуми.
13. ​Утвърждава статута на общопартийните издания, ако има такива, и назначава
техните отговорни редактори.
14. ​При необходимост може да приеме “Статут на териториалните органи на партията
и процедурни правила за тяхната работа“.
15. ​Утвърждава функционални характеристики за длъжностни лица и органи по този
устав.
Чл.30. (Предишен чл. 40; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). ​НПС провежда заседания не по­малко от четири
пъти годишно. Заседанията се свикват от НИК, който определя проекта за дневен ред,
мястото, датата и часа на провеждането им и се ръководят от член на НПС, избран на самото
заседание. Заседанието е редовно ако на него присъстват ­ повече от половината от
членовете на НПС.
(2). Извънредно заседание на НПС може да бъде свикано: от Председателя; от
Секретаря на партията; от НИК с решение; от НКК с решение.
(3). ​На заседанията на НПС с право на съвещателен глас могат да участват членовете
на НКК.
(4). Заседание на НПС може да бъде закрито по дадена точка от дневния ред, ако
съветът вземе такова решение. На такова заседание могат да присъстват и членовете на НКК.
(5).​Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите на заседанието.
(6). ​Член на НПС не може да представлява друг член на НПС. Упълномощаване за
гласуване, в случай на отсъствие, не се допуска.
(7). ​ОК може да приема решения и неприсъствено, ако всички членове са заявили
писмено съгласието си за решението.
VІ. 2. НАЦИОНАЛЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН КОМИТЕТ
Чл.31. (Предишен чл. 41; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). ​Националният изпълнителен комитет /НИК/ е
общопартиен организационен и изпълнителен ръководен орган.
(2).​НИК се състои от:
1.​Председателя на партията;
2. ​Трима заместник председатели;
3.​Секретаря на партията.
(3). ​Член на НИК се освобождава от състава му при подадена оставка или при
прекратяване на членството му в партията.
(4). ​За своята дейност НИК се отчита пред НПС.
Чл.32. (Предишен чл. 42; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). ​Националният изпълнителен комитет :
1. Осъществява оперативното политическо ръководство на базата на решенията на
НПС, на Конгреса и съобразно програмата и устава на партията.
2. Подготвя и свиква заседанията на НПС и организира изпълнението на приетите
решения.
3.​НИК приема решения относно:
3.1.​учредяване или участие на партията в юридически лица с нестопанска цел;
3.2. осъществяване на издателска дейност, ползване на интелектуална собственост и
авторски права;
3.3. ползването на заеми от банки в размер до две трети от отчетените в Сметната
палата приходи за предходната календарна година и предоставяне на необходимите
обезпечения;
3.4.​упражняването на правомощията на собственик от името на партията;
3.5.​утвърждаване на създаването на нови партийни организации;
3.6. ​други въпроси от негова компетентност, уредени с този устав или възложени с
решения на НПС.
4. определя и кандидатурите за министри и други ръководни длъжности, участващи в
управлението на страната от името на партията или по нейно предложение.
(2). За приетите решения по предходната алинея НИК уведомява НПС на първото
следващо заседание НПС.
(3). ​Въз основа на решението на НПС за свикване на Конгреса определя начален час и
място на провеждането му, както и процедурите по регистрация като уведомява за това
териториалните органи на партията. Решението се приема най­малко три седмици преди
датата на Конгреса.
(4). ​Подготвя проекта за бюджет и отчета за неговото изпълнение.
Чл.33. (Предишен чл. 43; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1).​НИК провежда заседания поне веднъж месечно.
(2). Заседанията се свикват от Секретаря на партията или по искане на 1/3 от
членовете на НИК. Мястото, датата и часът на провеждане на заседанието се определя от
лицата, които го свикват. Дневният ред на заседанието се предлага от лицата, които го
свикват и трябва да се приеме от НИК.
(3). Заседанията се ръководят от Председателя на партията, а при негово отсъствие от
заместник председател.
(4). Заседанията на НИК са открити за членовете на НПС и НКК. В тях със
съвещателен глас участва председателят на НКК.
(5). ​НИК може да провежда закрити заседания. В тях със съвещателен глас може да
участва председателят на НКК.
Чл.34. (Предишен чл. 44; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). ​Партията се представлява от председателя на
ПП НФСБ пред всички юридически и физически лица.
(2). ​Председателят и заместник председателите на партията изразяват становища по
актуални политически събития, изискващи спешна реакция. Становищата се докладват на
най­близкото заседание на НПС.
(3). ​При продължително отсъствие на председателя на партията, той се замества от
определен с решение на НИК заместник­председател. Под продължително се разбира
отсъствие за повече от един месец.
VІ.3. ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА
Чл.35. (Предишен чл. 45; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). Народните представители, членове на партията,
изразяват в Народното събрание становищата на партията и се съобразяват в своята дейност
с решенията на Конгреса, на съответните национални партийни органи, с програмата на
партията и коалиционното споразумение, ако има такова.
(2).​Правилата за работа на парламентарната група се съгласуват от НПС.
VІ.4. НАЦИОНАЛНА КОНТРОЛНА КОМИСИЯ
Чл.36. (Предишен чл. 46; изменен на заседание на Конгреса, проведено на
06.12.2014г. в гр. София) (1). Националната контролна комисия /НКК/ е национален
общопартиен контролен орган. Той се състои от трима до петима члена, избрани пряко от
Конгреса.
(2).​НКК избира между членовете си заместник ­ председател и секретар.
(3).​НКК приема Правила за организация на дейността си.
(4). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
НКК провежда редовни заседания не по ­ малко от четири пъти в годината. Заседанията са
редовни, ако са свикани в съответствие с Правилата за организация на дейността и на тях
присъстват повече от половината от списъчния състав на комисията.
Чл.37. (Предишен чл. 47; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). НКК осъществява контрол по финансовата
отчетност, спазването на Устава и изпълнението на приетите решения от националните
органи. За тази цел НКК ревизира ежегодно, а в случай на нужда и по своя преценка, и
извънредно, националните партийни органи и има право да проверява дейността на
териториалните партийни органи.
(2). В случай на установени нарушения НКК е длъжна да реагира, като отправя
предупреждения и приема съответни решения, като е задължена да уведоми за това
съответните органи и НИК. Решенията на НКК, свързани с нарушения на Устава и с
финансови и имуществени нарушения, са задължителни за всички партийни органи и
партийни членове, и влизат в сила веднага.
(3). НКК контролира договорните и финансови отношения на партията при участието
й в коалиции. За тази цел отговорните лица са задължени да дават необходимата информация
поне една седмица преди съответното заседание на НПС.
(4). Обявява за невалидни решенията на териториалните органи, които са в
противоречие с решения на националните органи на партията или с този Устав.
(5). НКК ръководи и подпомага дейността на общинските контролни комисии и
контролира стопанисването на клубната база.
(6). НКК може да изисква отчети и да приема решения по финансови въпроси,
свързани с участието на партията в други юридически лица независимо от техните
контролни органи, но само до размера на участието на партията в тях.
(7).​НКК се отчита за дейността си пред Конгреса на партията.

VІІ. КОНГРЕС

Чл.38. (Предишен чл. 48; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). Конгресът е върховен орган на партията и се
провежда веднъж на три години. Свикването на конгреса става с решения на НПС и на НИК
съгласно установеното с този устав.
(2). Решението по ал. 1 се публикува в един национален ежедневник не по­късно от 7
дни преди датата на Конгреса и съдържа проект за дневен ред, дата и място за провеждането
му.
Чл.39. (Предишен чл. 49; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). ​Конгресът на партията се състои от делегати по
право ­ членовете на НПС, НКК, регионалните координатори, народните представители и
членовете на Европейския парламент от Република България, които са членове на партията,
както и от делегати на партийните организации. Партийните организации избират за
делегати членове на партията, които са плащали членски внос най­малко през последните
три месеца, предхождащи месеца на провеждане на конгреса. При избора на делегати
партийните организации задължително се съобразяват с квотата за представителство,
определена с решението на НПС за свикване на конгрес. За редовни се приемат партийните
организации, които са спазвали през предходния период всички изисквания за отчетност.
Общият брой на делегатите, избрани от партийните организации трябва да надвишава общия
брой на делегатите по право.
(2). Имената на делегатите, избрани от партийните организации, се изпращат в
деловодството на партията в срока, определен в решението на НИК по чл. 32, ал. 3 от този
устав.
Чл.40. (Предишен чл. 50; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). ​Извънреден конгрес се свиква по предложение
на НИК, с решение на НПС или по искане на поне една трета от партийните организации,
отправено до НИК и НПС. В случай, че НИК не е имал заседание в продължение на повече
от един месец, както и ако не е разгледал искането за свикване на първото си заседание след
постъпването му и не е насрочил заседание на НПС в срок до един месец, както и ако НПС
не е разгледал постъпилото искане на първото си заседание след постъпването му, Конгресът
се свиква с решение на НКК. Решенията се приемат с мнозинство от повече от половината от
състава на съответния орган.
(2). Решението по ал. 1 трябва да бъде прието най­малко петнадесет дена преди датата
на провеждането на извънредния конгрес, да бъде публикувано в един национален
ежедневник не по­късно от 7 дни преди датата на конгреса и да съдържа проект за дневен
ред, дата и място за провеждането му.
(3). При извънреден конгрес са в сила квотите за представителство и процедурите за
регистрация на делегатите, приети за последния редовен конгрес. За редовни се приемат
партийните организации, които са спазвали през предходния период всички изисквания за
отчетност. Имената на делегатите, избрани от партийните организации, се изпращат в
деловодството на партията в срока определен в процедурите.
Чл.41. (Предишен чл. 51) (1). Заседанието на Конгреса е валидно и може да приема
решения, ако на него присъстват повече от половината от делегатите. Решенията се приемат
с явно гласуване и с обикновено мнозинство от присъстващите.
(2). Ако в обявения начален час не се събере необходимият кворум, се изчакват два
часа. След това заседанието на Конгреса се провежда с присъстващите делегати. В този
случай Конгресът не може да приема решения за избор и промени на ръководните и
контролни органи на партията, за сливане, вливане, разделяне и саморазпускане на партията.
Чл.42. (Предишен чл. 52; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) ​Конгресът на партията:
1.​Обсъжда и приема отчетите на НПС и НКК.
2. ​Приема и променя Устава на партията, както и други програмни документи.
3. ​Избира председател, трима заместник председатели и секретар на партията, както и
председател на НКК.
4. Избира членовете на НПС и НКК. Кандидат, избран едновременно и в НПС и в
НКК, се отказва от едната структура по свой избор до първото заседание на съответния
орган.
5. Обсъжда най­важните задачи на партията и приема насоки за нейната дейност през
предстоящия период. Решенията са задължителни за всички структури, органи и членове,
включително и за народните представители, общинските съветници и членовете на
Европейския парламент от Република България, които са членове на партията.
6. Може да приеме решение за прекратяване на партията по смисъла на Закона за
политическите партии. Решението се приема с мнозинство три четвърти от присъстващите.
(2) ​При избор на Председател, ако никой от кандидатите не е събрал гласове на
повече от половината от гласувалите, между двамата кандидати с най­висок резултат се
провежда балотаж.
(3) ​При избор на тримата заместник­председатели, за избрани се смятат тримата
получили най­висок резултат от повече от половината от гласувалите. Ако никой или
по­малко от тримата не е събрал гласове на повече от половината от гласувалите се провежда
ново гласуване, в което може да участват и нови предложени кандидати. Ако остане един
неизбран заместник­председател между двамата останали кандидати с най­висок резултат се
провежда балотаж.
Чл.43. (Предишен чл. 53) (1). В между конгресния период могат да се провеждат
национални съвещания. Решение за свикването им се взема от НПС, който определя
тематиката, датата, мястото и представителството на делегатите. Организацията по
провеждането на националните съвещания, се осъществява от НИК.
(2). Националното съвещание може да изразява становища и приема решения, които
имат препоръчителен характер за националните органи на партията.

VІІІ. ИЗБОРНОСТ И МАНДАТНОСТ

Чл.44. (Предишен чл. 54; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). Всички мандати на изборните длъжности в
партията, с изключение на ръководството на партийната организация са тригодишни и
съвпадат с междуконгресния период.
(2).​Мандатите на ръководствата на партийните организации са едногодишни.
Чл.45. (Предишен чл. 55) (1). Член на партията не може да бъде председател на
повече от един териториален изборен орган, член на повече от един контролен орган или
член на изпълнителен и контролен орган едновременно.
(2). Избираемите членове на партиен орган не могат да бъдат в брак или в близко
родство по права или съребрена линия до четвърта степен, включително с членовете на
контролния орган на същото или по­високо ниво.
Чл.46. (Предишен чл. 56; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). ​Когато изборен член на някой орган реши, че не
може повече да изпълнява задълженията си, той го напуска чрез подаване на писмена
оставка с нотариална заверка на подписа до НИК, чрез изявление на самото заседание на
органа, което се вписва във водения протокол или по друг начин, предвиден в този устав.
Оставката влиза в сила незабавно, без да се подлага на гласуване.
(2). ​Когато член на някой орган на партията отсъства повече от три поредни редовни
заседания без уважителна причина, или повече от шест месеца по уважителна причина той
отпада от състава му. За уважителна причина се приема трайното влошаване на
здравословното състояние.
Чл.47. (Предишен чл. 57; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) ​При преждевременно прекратяване на
пълномощията на председателя или секретаря на партията, преди изтичане на мандата му,
неговите задълженията се поемат от определен от НПС заместник ­ председател.

ІХ. АДМИНИСТРАЦИЯ, ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ

(Заглавието изменено на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Чл.48. (Предишен чл. 59) ​Партията набира своите средства от членски внос, дарения
и завещания, както и по всички други разрешени от закона начини.
Чл.49. (Предишен чл. 60; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). Размерът на членския внос се определя с
решение на НПС.
(2). (Изменена и допълнена на заседание на Конгреса проведено на 06.12.2014г. в
гр. София) ​Партийната организация внася в общопартийната каса, определен с решение на
НПС, процент от събрания членски внос. Членският внос се превежда до края на
тримесечието следващо тримесечието, през което е събран.
Чл.50. (Предишен чл. 61; изменен на заседание на Конгреса, проведено на
06.12.2014г. в гр. София) (1). ​Разходите на партийната организация се планират и извършват
с решение на събранието на членовете й.
(2). ​Финансирането на участието в избори се подпомага при възможност от
общопартийния бюджет.
(3).​(Отменена на заседание на Конгреса проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
(4).​(Отменена на заседание на Конгреса проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Чл.51. (Предишен чл. 62; изменен на заседание на Конгреса, проведено на
06.12.2014г. в гр. София) (1). За всяка календарна година се изготвя бюджет за
общопартийни нужди, който се приема от НПС.
(2). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на 06.12.2014г. в гр. София)
Общопартийните приходи, разходи и имущество се управляват от председателя и секретаря
на партията при спазване на Закона за политическите партии, този Устав и решенията на
националните партийни органи.
Чл.52. (Предишен чл. 63; изменен на заседание на Конгреса, проведено на
06.12.2014г. в гр. София) (1). ​Секретарят на партията предлага структурата и числеността на
административния апарат, която се утвърждава от НИК за всеки мандат на НПС.
Председателят назначава служителите по така утвърдената структура, като сключва
трудовите договори с тях.
(2). ​Секретарят на партията има право да изисква партийна документация от всички
структури на партията.

Х. ПРОЦЕДУРНИ ПРАВИЛА

Чл.53. (Предишен чл. 64; изменен на заседание на Конгреса, проведено на
06.12.2014г. в гр. София) (1). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на
06.12.2014г. в гр. София) ​Всеки партиен орган заседава и може да приема решения при
кворум повече от половината от членовете си, освен ако в този устав е указано друго.
(2). Ако до един час след предварително обявения час няма кворум, партийният орган
започва работа по предварително обявения дневен ред, но не може да приема задължителни
решения, докато няма кворум, освен ако в този устав е указано друго.
Чл.54. (Предишен чл. 65) ​Извънредно заседание на някой партиен орган се свиква по
искане на една трета от членовете му или от висшестоящ орган, освен ако в този Устав не е
предвидено друго.
Чл.55. (Предишен чл. 66; изменен на заседание на Конгреса, проведено на
06.12.2014г. в гр. София) (1). (Изменена на заседание на Конгреса, проведено на
06.12.2014г. в гр. София) ​Всички гласувания са явни, освен ако в този Устав не е указано
друго или съответният орган не приеме друго решение. Всеки член на съответния орган има
право на един глас.
(2). За прието се счита решението, за което са гласували повече от половината от
последно установения кворум.
(3). Ако член на организация или партиен орган подаде оставка устно на заседание,
той отпада от състава му при определяне на кворума от следващото заседание. При подадена
писмена оставка, той отпада от състава му на предстоящото заседание.
Чл.56. (Предишен чл. 67) ​Решенията на даден партиен орган са задължителни за
неговите членове, които са длъжни да организират изпълнението му.
Чл.57. (Предишен чл. 68; изменен и допълнен на заседание на Конгреса,
проведено на 06.12.2014г. в гр. София) (1). ​За нарушаване на разпоредбите на този устав,
етичните норми за колегиално и толерантно поведение, за уронване доброто име, честта и
достойнството на ръководството и членовете на партията в партийните организации или в
обществото, се налагат съответни наказания.
(2). Наказанията биват: “забележка”, “снемане от длъжност”, “лишаване от права по
чл. 7, ал. (2), ал. (3) и ал. (4) за определен срок” и “изключване”. Те се налагат само от НИК,
след самосезиране или по повод решение на съответната партийна организация. Всяко
наложено наказание може да се оспори пред НКК. Решението на НКК по оспорването е
окончателно.
(3). Член на ПП НФСБ може да бъде изключен от нея и при системни или груби
действия и/или бездействия, противоречащи на Устава, програмата или решенията на НИК и
НПС; при действия и/или бездействия, уронващи престижа на партията в обществото; при
укриване на факти и обстоятелства, които са подлежали на деклариране при приемането му в
партията; при злоупотреба с партийни пълномощия и/или с партийни средства и имущество;
задържане на партийни документи след отправена покана от секретаря на партията за
предаването им; извършването на агитация за друга политическа сила, различна от ПП
НФСБ или коалицията, в която тя участва.
Чл.58. (Предишен чл. 69) ​Секретарят на партията и председателите на
териториалните партийни органи информират съответните структури за постъпилите
въпроси и организират осигуряване на отговорите по тях.

ХІ. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл.59. (Предишен чл. 70) (1).​Партийният цвят е тъмносин.
(2). Емблемата на партията представлява правоъгълник със заоблени ръбове, в който
на тъмносин фон е изобразена картата на България в цветовете на националния трибагреник
и надпис с главни букви НФСБ.
(3). Печатът на партията е кръгъл и съдържа емблемата на партията и надпис
„Национален фронт за спасение на България“.
(4).​Химнът на партията е песента „Шуми Марица“.
Чл.60. (Предишен чл. 72; допълнен на заседание на Конгреса, проведено на
06.12.2014г. в гр. София) (1). Националните, териториалните и контролните органи на
партията в границите на своята компетентност могат да създават и утвърждават документи,
свързани с тяхната дейност, които не противоречат на закона, ​този Устав, Програмата на
партията и решенията на Конгреса.
(2). ​Нерешените с този Устав въпроси относно дейността, координацията и
взаимодействието на и между различните структури и органи на партията се уреждат с
решения, статути, правилници и др. на НПС.
Чл.61. (Предишен чл. 73; изменен на заседание на Конгреса, проведено на
06.12.2014г. в гр. София) ​Контролът по изпълнение на Устава и тълкувания по неговото
прилагане се осъществяват от НКК.
Чл.62. (Предишен чл. 74; допълнен на заседание на Конгреса, проведено на
06.12.2014г. в гр. София) Този устав е приет на учредително събрание на партията
„Национален Фронт за Спасение на България“, проведено на 17.05.2011 год. в град Бургас;
изменен и допълнен на заседание на Конгреса проведено на 06.12.2014г. в гр. София.

Прочети повече

България без цензура

Николай Бареков - Председател

УСТАВ

НА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ “БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА”

СТАТУТ
Чл. 1. “БЪЛГАРИЯ БЕЗ ЦЕНЗУРА“ е политическа партия, учредена и регистрирана в съответствие с Конституцията на Република България и Закона за политическите партии.

Прочети повече

Алтернатива за българско възраждане

ИНИЦИАТИВНА ГРУПА

Георги Първанов

Президент на Република България в периода 2002-2012 година.

Прочети повече

ДСБ

Демократи за силна България

История на Демократи за силна България


І. КОРЕНИ:

ДСБ е нова политическа партия, но тя е приемник на българската политическа десница още от епохата на Националното възраждане. Демократите за силна България са наследници на онези, които поставиха демократичните устои на модерна България. Наследници на строителите на българския парламентаризъм, които първи посочиха изграждането на силна държавност като основен национален приоритет, за да бъде България интегрална част от европейската цивилизация.


· В следосвобожденските години българската десница става мишена на популистките атаки на левите и либералните демагози. Въпреки това тя дава на България плеяда от държавници, чиито имена и до днес са еталон за политическа мъдрост.

· След комунистическия преврат от 1944 г. и особено след окончателното налагане на комунистическия тоталитаризъм след 1948 г. тези хора са системно физически и психически унищожавани. Въпреки това те и техните деца успяват да съхранят християнските си добродетели и дълбоката си политическа нравственост, за да направят възможен българския преход към демокрация.


ІІ. ДЕСНИЦАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ПРЕХОД:

Десницата на Българския преход възниква в края на 80-те години на миналия век, с рухването на Берлинската стена и тоталитарния режим на българските комунисти. На 18 ноември 1989 г. хиляди граждани за пръв път излизат на протестен митинг в София, на който са формулирани основните искания на българските демократи – свобода на словото, демокрация, многопартийност, разделение на властите и защита на човешките права.

· На изборите за Велико народно събрание през 1990 г. демократичните сили претърпяват неочаквана загуба, която показва че бившите комунисти все още са силни и не смятат да отстъпят властта доброволно. Великото народно събрание приема Конституция, която не гарантира бързо и ефективно демонтиране на комунистическата система.

· През пролетта и лятото на 1991 г. десният облик на антикомунистическата опозиция е рязко подсилен с разцепването на демократичните сили на три части. Най-радикалната сред тях – тази на 39-те депутати, отказали да подпишат Конституцията, на практика поставя фундамента на българската десница. За пръв път е артикулиран новият дневен ред – възстановяване на частната собственост, връщане на земите и имотите на техните собственици, приватизация и пазарна икономика, прозападна ориентация…

· След като спечелват парламентарните избори през есента на 1991 г., демократите съставят първото некомунистическо правителство на Филип Димитров, а начело на парламента застава Стефан Савов. Слабият премиер и атаките на партията на Ахмед Доган обаче, водят до скорошното падане на кабинета. Все пак сред министрите му изпъкват някои имена, които през следващите години ще се превърнат в основни лидери на българската десница – Иван Костов, Йордан Соколов, Светослав Лучников…

· Политическата безпомощност на демократите и неумението им да отстояват ясни политически граници водят до тежка изборна загуба през зимата на 1994 г. След нея Филип Димитров се оттегля от лидерския пост и на негово място е избран Иван Костов. През следващите месеци той провежда енергични реформи в коалицията, които целят нейното идейно и организационно сплотяване и отварянето й към гражданското общество. Първото голямо постижение по този път е спечелването на президентските избори през есента на 1996 г.

· В началото на 1997 г. катастрофалното управление на социалистическата партия води до ескалация на общественото напрежение и до организиране на гражданско неподчинение. По естествен начин в политически представител на гражданското общество и в негов естествен лидер се превръщат Обединените демократичните сили.

· На 15 февруари 1997 г. Иван Костов постига изключително важна победа, превръщайки хаотичната коалиция от разнородни формации в единна партия. За да се подчертае приемствеността тя запазва името на коалицията Съюз на демократичните сили.

· След поредните парламентарни избори през май 1997 г. коалицията на три десни формации – СДС, БЗНС и ДП поема властта. За министър-председател е избран Иван Костов, за председател на Народното събрание Йордан Соколов, а за председател на най-голямата парламентарна група, тази на СДС – Екатерина Михайлова.

· Правителството на Иван Костов извършва най-важните и непопулярни реформи в съвременната история на България – приватизация и структурна реформа, здравна реформа, финансова стабилизация (чрез налагане на системата на Валутния борд), административна реформа и т.н. Защитени са националните интереси в т.нар. “газова война” с Русия и особено по време на Косовската криза, когато България се оказва в епицентъра на реални бойни действия. В резултат на реформите и на активната и смела външна политика в края на 1999 г. България получава покана за преговори за членство на страната в ЕС и са премахнати визите при пътувания на български граждани в страните от съюза (2000 г.). Десният проект за България е възприет от всички.

· Превръщането на коалицията в партия гарантира успешен 4 годишен мандат, но залага и много проблеми – капсулиране към структурите на гражданското общество, клиентелизъм, апаратност. Възползването на част от партийния елит от процеса на приватизация допълнително влошава образа на управляващата партия. Към това се прибавят и острите атаки от страна на президента, организираната престъпност и зависимите от бившата Държавна сигурност медии. Със смени в правителството Иван Костов прави опит да преодолее проблема, но остава неразбран в редиците на партията, която вече убедително е подчинена от своя апарат.

· През лятото на 2001 г. след като успява да завърши пълния си мандат правителството на Иван Костов отива на парламентарни избори. Те обаче са спечелени от новосъздадената партия на бившия български цар Симеон Сакскобургготски. Иван Костов поема отговорността за загубата и въпреки мощната гражданска подкрепа, която получава, се оттегля от активната политика.

· За председател на синята партия е избрана Екатерина Михайлова. Нейният опит обаче да реформира и отвори към обществото партията е бламиран от партийния апарат и в началото на 2002 г. тя не е преизбрана на председателското място. През следващите месеци СДС все по-видимо попада в зависимост от парите на олигархията, все по-отчетливо се откъсва от гражданското си начало и се приближава към либералния център. През есента на 2003 г., на общинските избори, партията събира катастрофалните 370 000 гласа, а кандидатите й за кметове в повечето големи градове (София, Варна, Бургас, Стара Загора) въобще не достигат до балотажите.

· Партийният председател Надежда Михайлова обаче, отказва да признае поражението и не се оттегля от поста, който заема, апаратно подготвяйки своето преизбиране. Това довежда до разцепление в партията и искане на оставката на председателя от 29 от народните представители от парламентарната група на ОДС: Асен Агов, Благой Димитров, Васил Маринчев, д-р Васил Паница, Веселин Черкезов, Владислав Костов, Георги Панев, Георги Хубенов, Димитър Абаджиев, д-р Димитър Игнатов, проф. Димитър Камбуров, Евгени Чачев, Евдокия Манева, Екатерина Михайлова, Елиана Масева, Иван Иванов, Иван Костов, Иво Цанев, Йордан Соколов, Кина Андреева, Марио Тагарински, Мария Стоянова, Муравей Радев, Панайот Ляков, Петър Жотев, Росица Тоткова, Стефан Мазнев, д-р Стойчо Кацаров и д-р Теодора Константинова. Останалите в малцинство, лоялни на синия апарат депутати се принуждават да напуснат парламентарната група, която избира за свой нов председател Екатерина Михайлова.


ІІІ. ГРАЖДАНСКАТА ИНИЦИАТИВА:

Парламентарните избори от 2001 г. оставят гражданското общество в България без ефективно представителство в парламента. Кризата в десницата, както и изпадането на почти всички политически партии в зависимост от олигархията на бившата Държавна сигурност оставят българския десен избирател без партия, за която да гласува. След първоначалния шок различни малки общности започват да дискутират тези проблеми и достигат до идеята за гражданска инициатива в търсене на политическото представителство.

· Първата такава група е изградена от участниците в дискусионният форум на интернет-изданието “Mediapool”. След като в продължение на месеци те се включват в on-line дискусиите на форума, започват да организират и публични срещи, на които дебатират кризата на политическото представителство. През лятото на 2003 г. те учредяват гражданско сдружение “Диалог”, с което официално стартира изграждането на гражданска алтернатива на политическото статукво.

· Още през пролетта на 2003 г. започва да излиза седмичният вестник “Седем”. На неговите страници популярни със своята дясна ориентация публицисти като Явор Дачков, Иво Беров, д-р Николай Михайлов, Светослав Малинов и др. също поддържат темата за кризата на представителството и остро критикуват СДС за безличното му политическо присъствие. Около вестника бързо се изгражда кръг от съмишленици, които все по-категорично артикулират тезата за изчерпания дневен ред на прехода и за необходимостта от изграждане на нова политическа формация, която да предложи и нова кауза отвъд вече постигнатите национални приоритети.

· В края на януари 2004 г. на среща, организирана от сдружение “Диалог”, в София, събралите се граждани призовават бившия премиер Иван Костов и групата на 29-те депутати около него да отговорят на обществените очаквания и да се включат в изграждането на нова дясна партия.

· През следващата седмица Иван Костов и групата на 29-те последователно посещават дискусии, организирани от сдружение “Диалог” с гражданството в Пловдив, Русе, Варна и отново София, на които се разисква възможността за създаване на нова партия. Срещите се радват на огромен интерес, а в препълнените зали се възпроизвежда атмосферата на митингите от първите години на прехода. В хода на разговорите се достига до консенсус, че има необходимост от ново политическо представителство, подчинено на нови принципи, при които приоритет се отдава на гражданското начало и хоризонталната структура.

· На 28 февруари 2004 г., в препълнената аула “Максима” на УАСГ в София, Иван Костов изчита Възвание, според което реформите са достигнали своите предначертани политически хоризонти и първата българска десница е завършила своята мисия. Възванието формулира новия проект и кауза на новата българската десница отвъд края на политическия преход – за силна България в обединена Европа.

· На събранието е избран и национален Инициативен форум, който да подготви организационното изграждане на новата партия. В него взимат участие членове на сдружение “Диалог”, народни представители от групата на 29-те, автори на вестник “Седем” и известни имена свързани със защитата на “Синята идея” през годините: Александрина Пендачанска, Александър Караминков, Боян Йоцов, д-р Васил Паница, Васко Василев, Веселин Методиев – заместник министър-председател в правителството на Иван Костов, Владислав Тодоров, Владимир Юруков, проф. Георги Фотев, Гроздан Караджов, Евдокия Манева, Екатерина Михайлова, Елиана Масева, Иван Костов, Йосиф Сърчаджиев, Калин Янакиев, Любомир Гогишков, Нено Димов, д-р Николай Михайлов, Светослав Малинов, Стефан Попов, д-р Стойчо Кацаров, д-р Теодора Константинова, д-р Петър Москов и проф. Цочо Бояджиев.

· През последвалите месеци Инициативният форум провежда инициативни срещи и събрания в 160 общини на България, в които живеят 80% от българските граждани. Във всяка от тях е сформиран Инициативен съвет, в който се включват граждански активни интелектуалци, общественици и предприемачи. Резултатите надхвърлят и най-оптимистичните очаквания и убедително показват, че инициативата е подета и се осъществява в цялата страна. За първи път в историята на България се създава политическо представителство по волята на значима част от активното гражданско общество, а не според желанието на шепа хора.

· На 24 май епископ Йоан, игумен на Рилския манастир за пръв път публично изговаря името на новата партия – Демократи за силна България. Самият той го научава минути преди да го оповести, след като Иван Костов влиза зад олтара и му го съобщава. В своето приветствие епископ Йоан отбелязва, че е възхитен от решението името да се освети в светата обител и предполага, че самият св. Иван Рилски е спомогнал за това решение. За символ на партията е определено изображението на пламтящ факел, издигнат от дясна ръка на тъмносин фон, нарисувано от художника Паро Фереджанов, а за химн – песента “Моят ден” по музика на Стоян Михалев и Виктор Стоянов и текст на Христина Апостолова и Росен Димитров.

· На 30 май 2004 г. в зала “България” в София, 1365 души от цялата страна, сред които членовете на Инициативния форум, 27 от 29-те народни представители, общински съветници и кметове присъединили се към инициативата учредяват новата политическа партия Демократи за силна България.


ІV. ПЪРВИ СТЪПКИ:

Учредителното събрание приема Декларация, Програмни насоки, Устав на партията. В приетите Политически позиции ДСБ заявяват, че се чувстват наследници и приемници на управлението на правителството на Иван Костов; че остават в опозиция на управлението на НДСВ и ДПС, което е опасно и вредно за България; че виждат в БСП своя основен политически противник; че архивите на бившата Държавна сигурност трябва да се отворят и да станат публично достояние; че няма специален български етнически модел с гарант партията на Ахмед Доган.

За председател на Демократи за силна България е избран Иван Костов. Заместник-председатели на партията стават Екатерина Михайлова и Веселин Методиев, а членове на Националното ръководство – Антонела Понева, Владимир Юруков, д-р Васил Паница, Елиана Масева, Константин Димитров, Нено Димов, д-р Николай Михайлов, Светослав Малинов и д-р Стойчо Кацаров. За председател на Вътрешнопартийния арбитраж е избран Йордан Соколов, за негов заместник – Лиляна Пиперкова, а за членове на Арбитража: Атанас Атанасов, Васил Танков, Васко Василев, Жулиета Калчева и Иван Куртев. За вътрешнопартиен защитник (омбудсман) е избран Георги Милков.

· До края на 2004 г. ДСБ приема над 12 000 члена и регистрира над 5 500 симпатизанта в повече от 180 общини на България.

· На 18 февруари 2005 г. с решение на Министерски съвет държавата отдава под наем на ДСБ, офис на бул. “Витоша” №18, с което партията се сдобива с официална централа.

· На 5 и 6 март 2005 г. е проведено Първото национално събрание на ДСБ, което приема Предизборната програма “За силна България в обединена Европа” и взема решение партията да се яви самостоятелно и под своето име на изборите като отвори кандидат-депутатските си листи към структурите на гражданското общество. Като цел за предстоящите избори Събранието си поставя ДСБ да стане най-голямата дясна политическа сила в следващия парламент и да има достатъчно голяма парламентарна група, която да позволи да се реализира дясно или десно-центристко управление на България.

· На 24 март парламентарният съюз ОДС официално е прекръстен на Демократи за силна България, след като лидери на други формации обявяват, че ще се явят под името ОДС на изборите. По този повод Иван Костов коментира, че наименованието на една славна коалиция е откраднато за да се скрият зад него нейните вулгарни критици.

· На 14 май 2005 г. Иван Костов символично подписва с избирателите Договор за силна България, в който излага ангажиментите към които ДСБ ще се придържа след изборите.

Председател на Демократи за силна България РАДАН КЪНЕВ

Дата на раждане:
1975 г.

Място на раждане:
София

Семейно положение:
Женен, с едно дете

За контакт:
rmkanev@gmail.com

Председател на ДСБ от 2013 г.; Съпредседател на ПГ на Реформаторски блок; Народен представител избран от 3-ти МИР Варна в 43-то НС с КП Реформаторски блок; зам.-председател на Комисия по труда, социалната и демографската политика; член на Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика;член на Временна анкетна комисия за проверка на фактите и обстоятелствата, свързани с действията на държавни органи и институции, които е следвало да упражнят контрол и противодействат на източването на Корпоративна търговска банка в периода 2009-2014 г.;



Завършил 9-та Френска гимназия в София и Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Право“.


По професия – адвокат, съдружник в адвокатска кантора.
Владее английски, френски и немски език.

Публицист, автор на десетки политически публикации и на политическия интернет-дневник „Записки на реформиста“.

2013 г. Избран е от Националното събрание на партия Демократи за силна България за неин председател

2009 г. Член на Националното ръководство на ДСБ;

Отговаря за социалната политика в ДСБ

2008 г. Председател на районната организация на ДСБ р-н „Средец“

2007 г. Член на ДСБ, член на Съвета на председателя на ДСБ – София и на Националния изборен щаб на партията

2004 г. Учредител и регистриран симпатизант на ДСБ

2003 г. Основател на сдружение „Диалог“, сред организаторите на първите политически събрания в НТС и ВИАС

1994–1998 г. Член на ръководството и председател на младежката организация на БЧК. Дългогодишен доброволец на червенокръсткото движение, обучител на местно и международно ниво.



Устав на Демократи за силна България



І. НАИМЕНОВАНИЕ, ЦЕЛИ И СИМВОЛ

"Демократи за силна България" е политическа партия със седалище в гр. София, район “Триадица”, п.к.1000, бул."Витоша" № 18.

Символът на партията е пламтящ факел, издигнат от дясна ръка, на тъмносин фон. Целите на партията са: утвърждаване ценностите на справедливостта, свободата, мира и хармонията в обществото; укрепване на българската демокрация, частната собственост и пазарната икономика; сигурност на всеки български гражданин; отстояването на националните интереси, традиции и място на България; преодоляване на разликата между българските граждани и гражданите на другите европейски страни в стандарта и качеството на живот; принос за атлантическата сигурност и за благоденствие на обединена Европа.

Тези цели се постигат чрез: парламентарната демокрация и активността на гражданското общество; силните държавни институции и ефикасната държава; върховенството на закона, пазарната конкуренция и икономическия растеж.



ІІ. ЧЛЕНСТВО

Чл.1. (1) Всеки български гражданин с избирателни права, който приема настоящия устав и споделя обявените принципи и програма, може да членува в партията.

(2) Членството е индивидуално по постоянен или настоящ адрес в общинска (районна) организация чрез подаване на заявление и попълване на необходимите документи: формуляр и декларация, утвърдени от Националното ръководство.

(3) Може да се членува само в една общинска (районна) организация.

(4) Общинското (районното) ръководство се произнася с решение в едномесечен срок от подаване на заявлението.

(5) Отказ за членство може да бъде обжалван в 7 (седем) дневен срок от уведомяването пред Националния вътрешнопартиен арбитраж, който трябва да се произнесе в 7 (седем) дневен срок.

(6) Членство в друга политическа партия не се допуска.



ІІІ. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЧЛЕНОВЕТЕ

Чл.2. Всеки член има право:

1. да участва във формиране на политическите решения в съответния орган;

2.да избира и да бъде избиран в ръководните органи на партията;

3. да сезира Националния вътрешнопартиен арбитраж за нарушения на устава и да предлага наказания за членовете на партията.

Чл.3. Всеки член е длъжен:

1. да спазва устава и да изпълнява решенията на ръководните органи;

2. да плаща членски внос.

Чл.4. За нарушения на устава на членовете на партията могат да бъдат налагани следните наказания:

1. забележка;

2. отстраняване и забрана за заемане на партийна длъжност за срок до три години;

3. изключване.

Чл.5 Всеки член на партията може да заема само една от следните ръководни партийни длъжности: председател, заместник-председател и член на: Националното ръководство, Общинското (Районното) ръководство, Националния вътрешнопартиен арбитраж председател и член на съвета на община с районно деление; Вътрешнопартиен защитник, Регионален координатор.

Чл.6. (1) Членството се прекратява с напускане, изключване, смърт, при отпадане, при прекратяване на партията или по силата на закон.

(2) Напускането става с писмено заявление до общинското (районното) ръководство.

(3) Отпадането става при неплащане на членски внос в срок от 6 месеца, което се констатира по документи от общинското (районното) ръководство. В този случай отпадналият член се вписва като регистриран симпатизант с решение на общинското (районното) ръководство.

(4) Изключването става по реда на разпоредбите, уредени в раздел Национален вътрешнопартиен арбитраж.



ІV. СИМПАТИЗАНТИ

Чл.7. (1) Общинската (районната) организация регистрира заявилите желание симпатизанти,

които участват в дейността на партията, без да плащат членски внос, и имат посочените в този устав права.

(2) Регистрацията е индивидуална по постоянен или настоящ адрес в общинска (районна) организация чрез подаване на заявление и попълване на необходимите документи: формуляр и декларация, утвърдени от Националното ръководство.

(3) Всеки симпатизант може да се регистрира само в една общинска (районна) организация.

(4) Общинското (районното) ръководство се произнася с решение в едномесечен срок от подаване на заявлението.

(5) Отказ за регистрация може да бъде обжалван в 7 (седем) дневен срок от уведомяването пред Националния вътрешнопартиен арбитраж, който трябва да се произнесе в 7 (седем) дневен срок.

(6) Не се допуска регистрация на симпатизант, ако членува в друга политическа партия.



V. СТРУКТУРИ

Чл.8. Основна структура на партията е общинската (районната) организация, която се състои от всички членове на територията на общината (района).

(2) На територията на една община (район) може да има само една партийна организация.

Чл.9. (1) Членовете могат да се сдружават, включително на териториален принцип, за което уведомяват общинското (районното) ръководство.

(2) Местни сдружения могат да се създават и по избирателни райони, за което уведомяват Националното ръководство.

(3) Регистрираните симпатизанти могат да се присъединяват към създадените сдружения.

чл. 9А. На територията на многомандатните избирателни райони се избират Регионален съвет и Регионален координатор.



VІ. ОРГАНИ

Чл.10. Органи на партията са:

1. Национално събрание;

2. Национално ръководство;

3. Регионален съвет;

4. Общинско (районно) събрание;

5. Общинско (районно) ръководство;

6. Събрание на общините с районно деление;

7. Председателство на общините с районно деление;

8. Национален вътрешнопартиен арбитраж;

9. Вътрешнопартиен защитник

10. Главен секретар.

Национално събрание

Чл.11. Националното събрание е върховен орган на партията. Неговите решения са задължителни за всички членове, структури и органи на партията.

Чл.12. (1) Националното събрание действа на делегатски принцип. Квотата на делегатите от общините (районите) за Националното събрание се определя на базата на получените гласове.

на последните парламентарни избори въз основа на решение на Националното ръководство.

(2) Делегати на Националното събрание са членовете на Националното ръководство и на Парламентарната група, които са членове на партията.

(3) Делегати на Националното събрание са председателите на общинските (районните) организации, както и председателите на общините с районно деление, членовете на Националния вътрешнопартиен арбитраж, вътрешнопартийният защитник, председателите на регионалните изборни щабове, регионалните координатори.

(4) Делегатите на Националното събрание действат в съответствие със своята съвест и убеждения.

Чл.13. (1) Националното събрание се свиква на заседание най-малко веднъж годишно, както и до три месеца след провеждане на парламентарни избори от Националното ръководство.

(2) Националното събрание може да се свиква и по общо решение на Националното ръководство и на Парламентарната група на партията, както и по искане на не по-малко от 1/3 от общинските ръководства.

(3) Националното събрание е свикано редовно с поканване на всички делегати и оповестяване на дневен ред чрез обнародване на поканата в "Държавен вестник" и поставянето й на място за обявление в седалището на партията, най-малко един месец преди насрочения ден.

Чл.14. Националното събрание:

1. приема, изменя и допълва устава;

2. приема програмните документи и решения за политиката на партията;

3. избира председател и по негово предложение заместник-председатели и членове на Националното ръководство;

4. избира Национален вътрешнопартиен арбитраж в състав от 7 члена за решаване на спорове и конфликти;

5. избира вътрешнопартиен защитник за срок от 3 години;

6. приема финансовия отчет на Националното ръководство;

7. взема решение за прекратяване, сливане и разделяне на партията с мнозинство от 2/3 от делегатите.

Национално ръководство

Чл.15. (1) Националното ръководство е висш орган на партията в периода между Националните събрания.

(2) Решенията на Националното ръководство в кръга на правомощията му по чл. 17 и чл. 18 са задължителни за членовете, структурите и ръководствата на партията.

Чл.16 (1) Националното ръководство се състои от председател, заместник-председатели и членове, общо от 7 до 12 души, избрани за срок от четири години.

(2) Националното ръководство определя измежду членовете си и народните представители от партията отговорници за дейността на партията в различните многомандатни избирателни райони, дейността на Регионалните съвети и общински (районни) организации в съответния избирателен район. Отговорниците по настоящата алинея отговарят за многомандатни избирателни райони, групирани в географски район за планиране, като има отделен отговорник за трите избирателни района на област София-град.

Чл.17. Националното ръководство заседава най-малко веднъж в месеца съвместно с членовете на Парламентарната група и определя позициите на партията по отношение на националната и коалиционната политика.

Чл.18. Националното ръководство:

1. издава правилници за приложение на настоящия устав, които се утвърждават на първото заседание на Националното събрание;

2. подготвя и провежда кампаниите за парламентарни и президентски избори, както и за избори за членове на Европейски парламент.

3. определя комисия по подготовка на кандидати за изборни длъжности;

4. приема свой бюджет, който отчита пред Националното събрание;

5. избира Главен секретар;

6. свиква най-малко веднъж на 6 месеца Национално съвещание на общинските и районни председатели на партията;

7. определя Национален изборен щаб за парламентарни и европарламентарни избори.

Чл.19. (1) Председателят представлява партията, свиква и ръководи заседанията на ръководството и предлага техния дневен ред.

(2) При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от посочен от него заместник-председател.

(3) При подаване на оставка, напускане или смърт функциите на председател се поемат от един от заместник-председателите на партията, определен от Националното ръководство, което свиква Национално събрание в срок до три месеца.

Регионално събрание

Чл.19А. (1) Регионално събрание на членовете на общинските (районните) организации в избирателния район се провежда на делегатски принцип, на базата на получените гласове на последните парламентарни избори. Квотата на делегатите от общините (районите) се определя от Националното ръководство.

(2) Народните представители, членовете на Националния вътрешнопартиен арбитраж, регионалните координатори и членовете на регионалните изборни щабове от избирателния район са делегати на събранието по ал. 1.

(3) Делегати на събранието са председателите на общинските (районните) организации, както и председателите на общините с районно деление.

(4) На събранието присъства и главният секретар и отговорникът за избирателния район по чл. 16 ал.2 от настоящия устав. Ако не е член на организация от съответния район, той има право на съвещателен глас.

Чл.19 Б. Събранието по чл.19А се свиква от Националното ръководство по график или при необходимост, както и по искане на не по-малко от 1/3 от общинските организации.

Събранието се свиква с поканване на делегатите чрез обявяване в поне една местна медия, не по-късно от 7 (седем) дни преди провеждането му.

Чл.19 В. Делегатите на събранието действат в съответствие със своята съвест и убеждения.

Чл.19 Г. (1) Регионалното събрание на членовете на общински (регионални) организации в избирателния район:

1. издига кандидати за народни представители и други изборни длъжности в региона, които се представят от общинските (районните) ръководства;

2. Избира регионален координатор, който подготвя, свиква и председателства събранието с мандат от 2 години.

(2) За Пловдив Регионалното събрание е и събрание на община с районно деление съгласно глава.



VІІ.Регионален съвет

Чл. 19Д. (1) Регионалният съвет се състои от всички общински (районни) председатели, избраните общински и районни кметове, заместник-кметове и общински съветници, членуващи в партията, и регионалния координатор в съответния избирателен район.

Председателят на регионалния изборен щаб участва в работата на съвета със съвещателен глас. В случай, че някои от избраните общински или районни кметове, заместник-кметове или общински съветници заемат по-висока партийна длъжност по чл. 5 от Устава, те участват в дейността на съвета със съвещателен глас.

(2) Регионалният съвет заседава най-малко веднъж в месеца.

(3) Регионалният съвет.

(4) В Пловдив, Регионалният съвет се състои от Председателството на общината в състава по чл. 36 ал.2, а избраният председател на община с районно деление е и Регионален координатор на избирателния район.

(5) В София Председателството на общината, в състава по чл. 36 ал.2 от устава, заедно с регионалните координатори на избирателните райони, определя позициите на партията по въпроси от местната политика, засягащи и трите избирателни района на територията на Столична община. Председателят на организацията, в този случай, има правата и на регионален координатор, както и правото да определя кои въпроси са от компетенциите на съвета по настоящата алинея.

1. Осъществява координация между общинските (районните) организации на партията;

2. Избира председател и членове на регионалния изборен щаб;

3. Формира политиката на партията по въпроси от регионално значение;

4. Съгласува коалиционната политика на общинските организации;

5. Формира коалиционната политика на регионално ниво и избира представители на партията в коалиционни съвети и щабове на регионално ниво;

6. Взема решение за съвместни действия и проекти с неправителствени организации на регионално ниво;

7. Разпределя финансиране за политически дейности на регионално ниво;

8. Организира и провежда обучение на членовете и симпатизантите на партията в избирателния район.

Регионален координатор

чл. 19 Е. (1)Регионалният координатор ръководи дейността на Регионалния съвет на партията, подготвя, свиква и председателства Регионалното събрание.

(2) Регионалният координатор:

1. Организира, заедно със съответния отговорник по чл. 16 ал.2 или друг член на НР, събрания на места,в които няма регистрирани структури на ДСБ;

2. Представлява партията в общините и населените места, в които няма регистрирана структура на ДСБ;

3. Създава структури в общините и населените места, в които няма регистрирана структура на ДСБ;

4. Отговаря за съставяне и поддържане на база данни с лица, към които ДСБ да се обръща периодически по време на кампании;

5. Представлява партията на регионално ниво пред администрацията, политическите партии и неправителствените организации, както и пред Районните избирателни комисии (РИК);

6. Подготвя, предлага на Регионалния съвет и представя доклад до Националното съвещание на партията по въпросите на организационното състояние, общинската и регионална политика и коалиционната политика на територията на избирателния район.



Национално съвещание

чл. 19 Ж. (1) Председателите на общинските организации заедно с Регионалните координатори, членовете на Регионалните съвети, членовете на Националното ръководство и Парламентарната група участват в Националното съвещание на общинските и районни председатели на партията.

(2) Националното съвещание изслушва докладите на Регионалните координатори по чл. 19 Е, ал.2, т.6 от Устава и приема насоки за общинската и регионална политика на партията, както и за коалиционната политика за местни избори.

Чл. 19 З Главен секретар.

(1) Главният секретар отговаря, съвместно с отговорниците по чл. 16 ал.2, за организационното развитие на партията.

(2) Главният секретар участва в Регионални събрания с право на съвещателен глас, предлага на НР свикване на регионални събрания, подпомага Регионалните съвети при осъществяване на функциите им, планира и провежда събрания по чл. 19Е и чл. 21 и извършва текуща оценка на състоянието на партийните структури.

(3) Главният секретар осъществява общо ръководство на администрацията на партията и пряко ръководство на организационния отдел.

(4) Главният секретар е и заместник-председател на Националния изборен щаб.

(5) Главният секретар се избира от Националното ръководство, което одобрява и длъжностната му характеристика и може да му възлага конкретни задачи и делегира права с нарочно решение.

(6) Главният секретар участва в заседанията на Националното ръководство с право на глас.

(7) Главният секретар е делегат по право на Националното събрание на партията.



Общинско (Районно) събрание

Чл.20. (1) Висш орган на общинската (районната) организация е общинското (районното) събрание. В общинските (районните) събрания участват всички членове на партията. На общинските (районните) събрания могат да присъстват и регистрираните симпатизанти без право на глас.

(2) На общински (районни) събрания, на които се определят кандидати за изборни длъжности, право на глас имат симпатизантите, регистрирани 6 месеца преди провеждането им.

(3) На отчетно-изборно общинско (районно събрание) присъстват отговорникът за съответния избирателен район по чл. 16, ал.2 от Устава или друг член на Националното ръководство, както и Регионалният координатор или друг член на Регионалния съвет.

Ако не членуват в съответната общинска (районна) организация, те са с право на съвещателен глас.

Чл.21. Общинското (районното) събрание се свиква от ръководството най-малко веднъж в годината и в срок до два месеца след провеждане на парламентарни или местни избори. То може да бъде свикано и по искане на не по-малко 1/4 от членовете на общинската (районната) организация, по решение на Националното ръководство, както и от регионалния координатор в случай на невъзможност от общинското ръководство. Събранието се свиква с поканване на всички членове и симпатизанти и обявяването му чрез поне една местна медия или на официалната интернет страница на партията – www.dsb.bg, не по-късно от 7 (седем) дни преди провеждането му.

Чл.22. Общинското (районното) събрание:

1. формира политика и приема програма за дейността на партията в общината (района) и дава предложения за национална политика;

2. избира председател на общинското (районното) ръководство и по негово предложение заместник-председател и членове на ръководството с мандат от две години;

3. определя кандидати за изборни длъжности в местната власт;

4. приема общинския бюджет;

5. избира делегати за Националното събрание;

6. решава всички неуредени в устава на партията въпроси за общината (района);

7. определя териториално разпределение с оглед подготовка на изборни кампании и посочва отговорници по избирателни секции.

Общинско (Районно) ръководство

Чл.23. (1) Общинското (районното) ръководство се състои от председател, заместник-председатели и членове, общо от 3 до 7 души.

(2) Общинското (районното) ръководство, освен редовните си заседания, провежда най-малко

веднъж в месеца съвместни заседания с общинските съветници, кметове и заместник- кметове на общини, райони и населени места – членове на партията, и определя местната политика на партията.

Чл.24. Общинското (районното) ръководство:

1. провежда политиката и изпълнява решенията на Националното събрание, Националното

ръководство и общинското (районното) събрание на територията на общината;

2. координира и информира членовете и симпатизантите за следваната политика и осъществява връзка с Националното ръководство на партията;

3. събира и изразходва членския внос и се отчита веднъж годишно пред общинското (районното) събрание за получените приходи и направените разходи;

4. подготвя и провежда местни избори и участва в кампаниите за президентски и парламентарни избори;

5. определя отговорници по избирателни секции и населени места, ако няма такива посочени от общинското (районното) събрание.

Чл.25. (1) Председателят представлява общинската (районната) организация на партията в общината (района), в т.ч. и пред Общинската избирателна комисия, свиква и ръководи заседанията на ръководството и предлага техния дневен ред.

(2) Председателят представлява общинската (районната) организация на Националното съвещание на общинските и районни председатели на партията.

(3) При отсъствие на председателя, функциите му се изпълняват от посочен от него заместник-председател.

(4) При подаване на оставка, напускане или смърт, функциите на председател се поемат от един от заместник-председателите, определен от общинското (районното) ръководство, което свиква общинско (районно) събрание в срок от два месеца.

(5) В случаите по предходната алинея, ако общинското/районно ръководство не свика събрание, то се свиква от Националното ръководство по реда на член 21 от Устава.

(6) В случай, че Председателят трайно не изпълнява функциите си в продължение на 6 месеца, въпросът се отнася до Националния вътрешнопартиен арбитраж от отговорника по чл. 16 ал.2 от Устава, Главния секретар или регионалния координатор. Националният вътрешнопартиен арбитраж прекратява мандата на Председателя и ръководството с аргументирано решение, след като се увери в неизпълнението на функциите, като възлага на Националното ръководство да свика събрание по реда на чл. 21 от Устава.



Национален вътрешнопартиен арбитраж

Чл.26. (1) Националният вътрешнопартиен арбитраж осигурява съответствие между дейността на членовете и ръководните органи на партията и разпоредбите на настоящия устав и действащото законодателство, като:

1. решава спорове, свързани с нарушаването на този устав от партиен орган или отделен член;

2. се произнася по направените предложения за налагане на предвидените в устава наказания;

3. съдейства за помирение при възникнали конфликти в партията;

4. се произнася по откази за приемане на членове и регистрация на симпатизанти.

5. прекратява предсрочно мандата на Председателя и ръководството на общинска/районна организация в случаите и по процедурата по чл. 25 ал.6 от Устава.

(2) Националният вътрешнопартиен арбитраж може да бъде писмено сигнализиран от всеки член на партията.

Чл.27. Националният вътрешнопартиен арбитраж изслушва заинтересованите страни и събира доказателства, преди да се произнесе, като е длъжен да реши спора и конфликта в едномесечен срок.

Чл.28. Националният вътрешнопартиен арбитраж може да предлага помирение на страните. При постигане на помирение, което отговаря на разпоредбите на настоящия устав и действащото законодателство, производството се прекратява.

Чл.29. Националният вътрешнопартиен арбитраж може, съобразно своята компетентност, да наложи при сигнализиране и констатирана вина някое от предвидените в устава наказания.

Чл.30. Националният вътрешнопартиен арбитраж се избира от Националното събрание в състав 5 до 7 члена, включително председател и заместник-председател, като се предпочитат лица с юридическо образование, за срок от 5 години или до избор на нов състав на Националния вътрешнопартиен арбитраж .

Чл.31. (1) Споровете за нарушаване на устава и конфликти на общинско и районно равнище се разглеждат от Националния вътрешнопартиен арбитраж в тричленен състав, определен чрез жребий. Той може да наложи и предвидените в устава наказания.

(2) Споровете за нарушаване на устава от членове на Националното ръководство се разглеждат от Националния вътрешнопартиен арбитраж в пълен състав. Решението в този случай е окончателно.

(3) Решенията на тричленен състав подлежат на обжалване в 14-дневен срок пред пълен състав на Националния вътрешнопартиен арбитраж единствено в случай на нарушение на задълженията по чл. 3 от Устава или действащото законодателство. Преценката за допустимост на обжалването се прави от Председателя на Националния вътрешнопартиен арбитраж. Решението на пълния състав на Националния вътрешнопартиен арбитраж е винаги окончателно.

(4) Дейността и процедурите на Националния вътрешнопартиен арбитраж се уреждат от Правилник, приет от Националното ръководство, и се утвърждават впоследствие от Националното събрание на първото му свикване.

чл. 32 (отм.)

чл. 33 (отм.)

Вътрешнопартиен защитник

Чл.34. (1) Вътрешнопартийният защитник може да се застъпва пред ръководните органи, арбитража, когато с действие (или бездействие) се засягат или нарушават правата на всеки член на партията.

(2) В своята дейност вътрешнопартийният защитник е независим и се подчинява само на Конституцията и законите на страната, както и на Устава на партията. Той се ръководи от личната си съвест и морал.

(3) Дейността на вътрешнопартийния защитник се определя с Правилник, приет от

Националното ръководство, и се утвърждава впоследствие от Националното събрание на първото му свикване.



VІІ. СТРУКТУРИ И ОРГАНИ НА ОБЩИНИТЕ С РАЙОННО ДЕЛЕНИЕ

Чл.35. (1) Събранието в общините с районно деление се провежда с всички членове или на делегатски принцип по решение на Националното ръководство, на базата на получените по районите гласове на последните парламентарни избори. Квотата на делегатите от районите се определя от Председателството на общините с районно деление.

(2) Делегати на събранието по ал. 1 са: народните представители от избирателния район, кметовете, общинските съветници, председателите на районните организации и председателят на Председателството на общините с районно деление.

(3) Делегатите на събранието действат в съответствие със своята съвест и убеждения.

(4) Събранието по ал. 1 се свиква най-малко веднъж годишно, при необходимост и по искане на не по-малко от 1/3 от районните организации. Събранието е редовно, когато е свикано с поканване на всички членове, симпатизанти или делегати чрез обявяване в поне една местна медия, не по-късно от 7 (седем) дни преди провеждането му.

(5) Събранието в общините с районно деление:

1. избира председател за срок от две години, който представлява общинската организация на партията в общините с районно деление, подготвя, свиква и председателства събранието;

2. по предложение на председателя утвърждава съвет в състав от 3 до 5 души;

3. утвърждава кандидатите за кметове, определя общинските съветници измежду предложените от районите кандидати и одобрява лица за други изборни длъжности в общината;

4. избира Изборен щаб за местни избори, който в София и Пловдив е и за парламентарни избори;

Чл.36. (1) Председателството на общините с районно деление се състои от избрания председател, съвета и от председателите на районните организации.

(2) Председателството на общините с районно деление заседава най-малко веднъж в месеца съвместно с общинските съветници, кметовете, заместник-кметовете на райони и на населени места и определя позициите на партията по отношение на местната политика.

(3) В случай, че някои от избраните общински или районни кметове, заместник- кметове или общински съветници заемат по-висока партийна длъжност по чл. 5 от Устава, те участват в дейността на Председателството със съвещателен глас.

Чл.37 (1) Председателството на общините с районно деление приема и осъществява политическа програма за общината, координира политическата дейност на районните ръководства, осъществява връзка с Националното ръководство и участва в кампаниите за местни, президентски, а в София и Пловдив и за парламентарни избори.

(2) Председателството на общините с районно деление се отчита веднъж годишно пред събранието.

(3) При подаване на оставка, напускане, изключване или смърт на избрания председател на общините с районно деление председателството определя временно изпълняващ длъжността, като свиква събранието на общините с районно деление в срок от 3 месеца.

Чл.38. Районните организации отчисляват членски внос за Председателството.



VІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ИЗБОРНИ ДЛЪЖНОСТИ. ИЗБОРНИ КАМПАНИИ

Чл.39. Кандидатите за изборни длъжности се определят на базата на личните политически умения и знания и на доверието от страна на партията и симпатизантите.

Чл.40. Всеки член, орган и структура на партията могат да предлагат кандидати за изборни длъжности, като за целта представят в съответното ръководство: писмено заявление от член; предложение или протокол от орган или структура в определения по време на изборната кампания срок.

Чл.41. Всеки е редовно предложен, когато писмено е заявил желанието си да бъде кандидат за изборна длъжност и попълни личен въпросник, утвърден от съответното ръководство.

Чл.42. (1) Общинските ръководства предлагат кандидатите за изборни длъжности в местната власт пред общинското събрание, което ги определя.

(2) Районните ръководства предлагат кандидатите за изборни длъжности в местната власт пред районното събрание, което ги определя.

Чл.43. За нарушения в процедурата за определяне на кандидатите за изборни длъжности може да се подава жалба пред Националния вътрешнопартиен арбитраж в 7-дневен срок, който е длъжен да се произнесе в 7-дневен срок.

Чл.44. (1) Националното ръководство определя Комисия за подбор на кандидатите, която участва в предлагането на кандидатите за народни представители.

(2) Комисията осъществява подготовката на всички кандидати за народни представители, както и за други изборни длъжности по предложение на Националното ръководство.

(3) Комисията предлага кандидатите за народни представители на съответните ръководства, които ги представят на съответните събрания, в зависимост от избирателната система и избирателния район.

(4) Работата на Комисията се урежда с Правилник, приет от Националното ръководство, и се утвърждава впоследствие от Националното събрание на първото му свикване.

Чл.45. (1) Вътрешни избори за утвърждаване на кандидатите за народни представители се организират по мотивирано предложение на мнозинството от общинските (районните) организации от избирателния район и с решение на Националното ръководство.

(2) Във вътрешните избори участват всички членове и регистрирани симпатизанти на партията.

(3) Резултатите от вътрешните избори са окончателни за определянето и подреждането на кандидатите.

VIII A. Изборни щабове

Чл. 46. Изборните щабове на партията на национално, регионално и общинско/районно/ ниво са постоянно действащи органи.

Чл. 47. Националният изборен щаб се избира от Националното ръководство по реда на чл. 18 т.7 от Устава и има следните функции:

1. Отговаря за провеждане на предизборните кампании за Народно събрание, Европейски парламент, Президент на Републиката, общински съветници и кметове;

2. Координира предизборните кампании за общински съветници и кметове на национално ниво;

3. Осъществява ръководство на дейността на регионалните и общински изборни щабове;

4. Осъществява обучение на членовете на регионалните и общински изборни щабове;

5. Организира, съвместно със съответните ръководства и щабове на партията, публични политически кампании на национално, регионално и общинско ниво, в периода между различните видове избори;

6. Подпомага Комисията по чл. 44 от Устава при подготовка и обучение на кандидатите за народни представители и представители в Европейския парламент и осъществява обучение на останалите кандидати за изборни длъжности;

7. Координира на национално ниво отношенията с коалиционни партньори по време на предизборните кампании.

(2) Регионалните координатори и председателите на регионалните изборни щабове са членове на разширения състав на Националния изборен щаб (НИЩ).

(3) Националният изборен щаб излъчва от състава си отговорници за различните многомандатни избирателни райони, които работят съгласувано с отговорниците по чл. 16 ал.2 от Устава.

Чл. 48. (1) Регионалният изборен щаб се избира от Регионалния съвет по реда на чл. 19Д ал.3 т.2 от Устава и има следните функции:

1. Отговаря за провеждането на предизборната кампания на територията на региона;

2. Отговаря за присъствието на представители на ДСБ в изборните секции в района;

3. Координира предизборните кампании за общински съветници и кметове на регионално ниво;

4. Координира на регионално ниво отношенията с коалиционни партньори по време на предизборните кампании.

5. Организира, съвместно със съответните ръководства и щабове на партията, публични политически кампании на регионално и общинско ниво, в периода между различните видове избори;

(2) Председателите на РИЩ свикват и ръководят поне един път месечно заседания на регионалните изборни щабове.

(3) В дейността си, Регионалните изборни щабове подпомагат дейността на НИЩ на регионално ниво и работят с НИЩ в отношение на пряка субординация по всички въпроси.

Чл. 49. Общинският/районен/ изборен щаб се избира от Общинското /Районно/ ръководство и има следните функции:

1. Отговаря за провеждането на предизборната кампания на територията на общината/района;

2. Отговаря за присъствието на представители на ДСБ в изборните секции;

3. Ръководи предизборните кампании за общински съветници и кметове;

4. Координира на общинско ниво отношенията с коалиционни партньори по време на предизборните кампании.

5. Организира, съвместно със съответните ръководства и щабове на партията, публични политически кампании на общинско ниво, в периода между различните видове избори;

(2) В дейността си, Общинските /районни/ изборни щабове подпомагат дейността на НИЩ и РИЩ на общинско ниво и работят с тях в отношение на пряка субординация по всички въпроси.



IX. АДМИНИСТРАЦИЯ НА ПАРТИЯТА

Чл.50. (1) Националното, общинските (районните) ръководства и председателствата на общините с районно деление се подпомагат от администрация.

(2) Служителите от администрацията не могат да заемат изборни партийни длъжности.





Х. ФИНАНСИРАНЕ И ИМУЩЕСТВО

Чл.51. (1) По предложение на председателят на партията Националното ръководство назначава Национален ковчежник.

(2) По предложение на председателите на общините с районно деление председателствата им назначават общински ковчежници.

(3) Общинските председатели на партията и ковчежниците са единствените лица, които имат право да приемат дарения за финансирането на партията. Те нямат право да приемат анонимни дарения.

Чл. 52. (1) Националното и общинските ръководства набират партийни средства от членски внос и други собствени приходи.

(2) Събраните средства се изразходват от Националното и местните ръководства в съответствие с решенията на съответните събрания при спазване на действащото законодателство.

(3) Националното ръководство изготвя годишен финансов отчет, който се заверява от експерт- счетоводител и се утвърждава от Националното събрание.

(4) Националното ръководство приема правила за финансиране на общинските и регионални организации със средства от държавната субсидия на партията.

Чл. 53. (1) Националното ръководство определя долните и горните граници на размера на членския внос и реда за неговото събиране.

(2) Общинските ръководства определят конкретния членски внос за членовете.

(3) Всеки член плаща индивидуален членски внос.



ХІ. ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

Чл. 54. (1) Събранията и заседанията на структурите и органите на партията са редовни, когато присъстват повече от половината им членове.

(2) В случай че в уреченото време за започване на събранието или заседанието няма необходимия кворум, се изчаква 1 час, след което събранието или заседанието, на същото място и при същия дневен ред, започва своята дейност и може да взема решения.

(3) Решенията се вземат с мнозинство повече от половината от присъстващите с право на глас освен ако Уставът не предвижда друго мнозинство за вземане на решение.

(4) Гласуването при вземането на решения е явно освен ако съответното събрание не реши да е тайно.



ХІІ. ПРЕКРАТЯВАНЕ

Чл. 55. (1) Партията се прекратява с решение на Националното събрание в случаите на сливане, разделяне и саморазпускане.

(2) Решението се взема с мнозинство не по-малко от 2/3 от всички делегати на Националното събрание.

(3) Прекратяване на партията с решение на съда се извършва по реда на чл.12 от Закона за политическите партии.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§1. Делегатите на Учредителното събрание на партията, членове на общинските (районните) инициативни съвети, имат правата по чл. 1. ал. 4 от Устава до свикването на първото общинско (районно) събрание на партията.

§2. В общини, в които към момента на учредяването на партията няма избрани инициативни съвети и членове учредители, Националното ръководство приема членове на партията и упълномощава някои от тях да осъществяват правата по чл. 1. ал. 4 от Устава до свикването на първото общинско събрание на партията.

§3. Всички партийни събрания, проведени на делегатски принцип преди провеждане на първите парламентарни избори след учредяването на партията се провеждат на базата на броя на записаните членове и регистрирани симпатизанти.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към изменения и допълнения на настоящия Устав, приети на Национално събрание на 13.11.2010 г.

§ 1. Националното ръководство свиква Регионални събрания за избор на Регионални координатори в срок до 6 месеца от приемане на промените в Устава.

§ 2. В срок до 1 месец след провеждане на събранието по предходния параграф се свиква първо заседание на съответния Регионален съвет, на което присъства и представител на НР.

§ 3. В срок до 6 месеца след провеждане на събранието по параграф 1, всички общински/районни председатели, които са избрани за Регионални координатори, организират провеждане на общинско/районно събрание за избор на нов председател.

§ 4. Регионалните вътрешнопартийни арбитражи разглеждат и решават висящите пред тях към 13.11.2010г. арбитражни производства. Решенията подлежат на обжалване по реда на Устава на ПП „Демократи за силна България“ в сила до 13.11.2010 г. Всички новообразувани производства се разглеждат и решават от Националния вътрешнопартиен арбитраж.

Иван Костов

Председател на ПП „Демократи за силна България”


Национално ръководство


Десетото национално събрание на ДСБ се проведе на 01 декември 2012г., където Националното ръководство на партията бе допълнено. Състав на НР на ДСБ:

Председател – Иван Костов
Председател – Иван Костов



двама заместник-председатели – Радан Кънев и Светослав Малинов; и членове – Калин Янакиев, Петър Москов, , Екатерина Михайлова, Димитър Бъчваров, Димитър Сяров, Веселин Методиев, Атанас Атанасов и Росица Рачева.

Деветото национално събрание на ДСБ се проведе на 30 юни 2012г., където Националното ръководство на партията бе допълнено. Състав на НР на ДСБ: Председател – Иван Костов, двама заместник-председатели – Радан Кънев и Светослав Малинов; и членове – Калин Янакиев, Петър Москов, Даниела Желязкова, Екатерина Михайлова, Димитър Бъчваров, Димитър Сяров, Веселин Методиев и Атанас Атанасов.

Осмото национално събрание на ДСБ се проведе на 26 ноември 2011г., където бе избрано ново Национално ръководство на партията. Състав на НР на ДСБ: Председател – Иван Костов, двама заместник-председатели – Радан Кънев и Светослав Малинов; и членове – Калин Янакиев, Петър Москов, Даниела Желязкова, Екатерина Михайлова, Димитър Бъчваров и Димитър Сяров.

Шестото национално събрание на ДСБ на 3 октомври 2009 г. избра Петър Николов и Радан Кънев за членове на Националното ръководство на мястото на оттеглилите се Христо Даскалов и Любка Доинска.

Четвъртото национално събрание на ДСБ на 21 юли 2007 г. избра ново Национално ръководство в състав: Председател – Иван Костов, четирима заместник-председатели – Екатерина Михайлова, Иван Иванов, Даниел Митов и Димитър Бъчваров; и членове – Калин Янакиев, Петър Москов, Даниела Желязкова, Христо Даскалов, Цветнен Цветков, Валентина Наумова и Любка Доинска.

Учредителното събрание на ДСБ от 30 май 2004 г. избра Национално ръководство, съставено от председател, двама заместник-председатели и деветима членове. Председател на партията е Иван Костов. Негови заместници са Екатерина Михайлова и Веселин Методиев. Членове на Националното ръководство на ДСБ са Антонела Понева, Васил Паница, Владимир Юруков, Елиана Масева, Константин Димитров, Нено Димов, Николай Михайлов, Светослав Малинов и Стойчо Кацаров.

Националното ръководство е висш орган на партията в периода между Националните събрания. Неговите решения по чл. 17 и чл. 18 от Устава са задължителни за членовете, структурите и ръководствата на партията. Националното ръководство се състои от председател, заместник-председатели и членове, общо от 7 до 12 души, избрани от Националното събрание за срок от четири години.Националното ръководство заседава най-малко веднъж в месеца съвместно с членовете на Парламентарната група и определя позициите на партията по отношение на националната и коалиционната политика.


Националното ръководство:
- издава правилници за приложение на Устава, които се утвърждават на първото заседание на Националното събрание;
- подготвя и провежда кампаниите за парламентарни и президентски избори;
- определя комисия по подготовка на кандидати за изборни длъжности;
- приема свой бюджет, който отчита пред Националното събрание;
- назначава главен секретар и администрация.

Председателят представлява партията, свиква и ръководи заседанията на ръководството и предлага техния дневен ред.
При отсъствие на председателя функциите му се изпълняват от посочен от него заместник-председател.

Прочети повече

АТАКА

Ръководен орган: Централен сбор

Волен Сидеров - Председател

2. Десислав Чуколов - Зам. председател

3. Деница Гаджева

4. Павел Шопов

5. Станислав Станилов

6. Явор Нотев

7. Магдалена Ташева

***

Прочети повече

ГЕРБ

БОЙКО БОРИСОВ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПОЛИТИЧЕСКА ПАРТИЯ ГЕРБ

Заместник-председател

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ

Прочети повече

Движение България на гражданите

ПОЛИТИКИ И ПРИОРИТЕТИ

Приоритетите в бъдещата програма на ПП „Движение България на гражданите“, която ще бъде изпълнена при управлението на партията, съдържат три основни стълба.

Първият стълб е „гражданският“, който ще гарантира овластяване на хората чрез въвеждането на механизми за контрол върху властта, премахване на пречките пред провеждането на местни референдуми и стъпки към приемането на нова Конституция.

Прочети повече